Объркана, уплашена и отчаяна.ПОМОЩ

Здравейте на 20 години съм имам дъщеричка на 1г и 5м. Баща и ни напусна преди около година и от тогава горе долу връзвам двата края. Бях със социално майчинство от 100 лв. Докато тя направи 10 месеца за да тръгне на ясла майка ми и мъжа и ми помагаха(баща ми почина преди 4 години) започнах работа след това малката беше на седмична ясла и изобщо психически се скапвах много повече от физически ( бях в магазин със 16 часова смяна). Напуснах за друга работа в мол като под предтекст че поне събота и неделя ще почивам. Ами да но не, шефа все не може да ме нагласи. И така плащам и за детегледачки и живея сама с малката. Майка ми к семейството й са в друг град в околноста. Съгласи се да идва една събота и неделя да я гледа докато съм на работа. Беше ми ясно че тази помощ няма да продължи дълго защото тя обича да го прави за нещо в замяна или от сорта. Скоро (до няколко месеца) ще си дойдат с мъжа й и новото и дете в апартамента в който съм и аз, той беше собственост на майка и баща ми но след като почина имам 1/4 от него. Буквално ще остана на улицата.тя не веднъж е казала че нейното дете е по важно от моето. Сама, без роднини,със малко дете, и с 500 лв заплата незнам какво ще правя. Бащата няма намерение да се връща. В прав текст си е казал че не иска. И вече се замислям дали малката няма да е по добре в друго семейство. Със сълзи в очите пиша вече но аз реално няма да и дам нищо. Нито ще мога да я изуча до висше, нито да и дам това което имат другите деца, нито ще има здраво семейство. Искам да направя най доброто за нея но вече се отчайвам че не мога да се справя и само а мъча. И финансово изнемогвам и психически и физически. Вече имам чуството че само плача, депресия ли е незнам но съм в безисходица вече Не пиаш за да прося за нещо а по скоро за да чуя отзиви или предложения как да се справя, защото аз съм в дупка вече и не измислям нищо.