Февруарчето е тука - плаче, смее се и гука

За вигантола - капя от шишето в устата, прединякое  ядене. Кога капя, кога не, не съм хич редовна. Къде капе, къде не, също. Не съм си го сложила много на сърце.

Електра, две войни са предварително обречени - за яденето и за акането. В тези битки не бива да влизаме, знаеш. Остави се да те води, няма да сбъркаш. Като иска да суче, да суче; като не иска да яде, да не яде. Дете от глад няма умряло, при наличие на грижовна майка и кърма. Само конфронтации, защо? Между другото имам една приятелка психоложка, при това добра, много добра, с много квалификации и опит, беше се докарала до там, че детето и като я видеше с лъжицата и почваше да повръща, преди да е яло. Децата усещат наште енергии, като пуснем края и вземе, че се нареди. Ето, тази сутрин не закусва, сука в 7, после в 9.30 пак и заспа. Стана преди малко и дадох зеленчук с месо, хапна малко и си играе. Нямам излишни нерви за унищожаване, като не иска, ако иска.

А какви плодове давате, освен ябълка, круша и банан?

Мими, така реших и аз. Посъветваха ме да пробваме руско/педагогическо захранване и досега четох, много логично ми звучи всичко. Той не че не е захранен, идеята е точно ако не иска детето да яде, да не му се дава (става въпрос за твърдата храна само, кърма не се отказва) и да му се внуши уважение към храната.

Плодове давам точно тези Давах му и киви, мандарина, помело, т.е. цитруси, но не му харесват.

То в момента пресни плодове няма кой знае какви, дори на мен ми писва от ябълки и банани.
Ако може да се брои за "плодове" съм давала от тези плодово-млечните пюрета с кайсия/праскова и дори с маракуя, но основно круша, банан, ябълка и авокадо давам. Голям фен съм на това авокадо, направо се чудя майка ми как ме е отгледала без него.

Ходих за пипета - само пластмасови има на село .

Като се спомена за ходенето на гърне, днес пак го извадих. Сложих го след закуска, малко като игра така се получи (имаме едно такова ниско столче с играчки и гърнето прилича на него), поседя 2 мин., нищо не свърши, сложих пелените и го оставих да си играе.
Но 2-3 мин. да седи без да се извива, да пищи и да се дърпа е голям напредък... няма да го натискам, ще го слагам профилактично, ако свърши нещо - свърши.

Това с видовете захранване и изобщо тези хиляди теории не само за захранване, ами за позитивно мислене, ненасилствена комуникация и т.н. ми се струват голямо усложнение и само повод за грешки. Все ще се намери нещо, дето не съм го направила, както трябва и хоп, пак виновна. Не, мерси. Аз бях много злояда и добре помня, че се съревновавахме с родителите ми по изобретателност. Беше страшно забавна игра - те да ме накарат да ям, аз да се измъкна. Нямаше нищо общо с апетита ми. Той си беше константа -  нисък апетит. Първото ми дете всички бяха убедени, че е страшно злояд. А той ходеше по 5-6 пъти до тоалетна. Страшно бърз метаболизъм. Никога не съм го натискала за храна. Гладен ли , има ядене, да яде. Ако не иска, да стои гладен. Знам, че прекалената загриженост и теории, вглъбяването и настойчивостта имат обратен ефект.

За плодовете, аз взех сушени кайсии и сливи, накиснах ги във вода,  варя малко, пасирам и давам с някоя от кашите. Ананас и киви давах, ама не се котират с успех. Портокал и мандарина иска парчета, сок отказва. Лимон също гризка. Как ми се иска да е лято с многото плодове

Ананас и киви още не съм давала, но искам да пробвам; може би другия месец; от влакнесите малко ме е страх, че баща му е с алергия от ягоди, но... за куриоз, самият му баща му беше купил и дал млечно пюре с ягода, хем е предупреден и той самият ми даваше акъл да изчакаме, ама пишело горски плодове отпред... той ситни букви не чете. Слава богу, детето не прояви никакви реакции.
Слагала съм сок от портокал като овкусител за кисел, но плод още не съм давала.

Аз съм била и бях много злояда, не просто злояда, докарвала съм майка ми и бабите до рев и истерия; винаги поднормено тегло, нисък хемоглобин, лекарите са я натискали да ме храни, ако трябва и насила (навремето демократични методи нямаше) , тя ме е преследвала (и дори и спомени имам след 4годишна възраст) с храна постоянно, пък пчелно млечице, пък не знам си какво... за имуностимулация и за апетит. Нищо не помагаше. Аз просто не се кефех да ям, даже мразех. Тя ми е казвала, че по 10-15 минути храната е стояла в устата ми без да я дъвча и преглътна с тенденция да я изплюя, като не ме гледа... казвала ми е, че е искала да избяга от вкъщи, от мен и моето хранене.
Сега обаче съм чревоугодник и обичам храната, почти няма нещо, което да не ям.

И аз съм стигнала до извода, че насила не става.
Дъщеря ми стоеше с хапката в устата по 10-15 мин и и течеше от устата. Хранехме се по повече от час. Такава агония беше, че като дойдеше време да яде ми се плачеше. Бях решила, че трябва да изядее определено количество и тормозех и себе си и нея вероятно. Мъжът ми като я хранеше, ядеше повече и като не искаше вече и той спираше да и дава и ми повтаряше, че като и предлагаме постоянно няма да умре от глад.
Отне ми доста време, но вече се примирих, че детето ми не е много по яденето, че ще си е по-слабичка, но пък е здрава, което за мен е най-важното.
В началото малчо също не ядеше пюретата и се бях примирила, че и той е като кака си, но сега обожава кухнята. Като се храним и ние и той иска. Изобщо не се задълбочавам вече и всички сме много по-спокойни. Щом детето си суче или си пие АМ няма какво да му стане.
За мен е изключително неприемливо и остряло децата да се гледат по калъп, да се сравняват и непрекъснато да се следят мерки и теглилки. Недай си Боже да не е по измислените норми в таблиците и майките се разпъват на кръст и им се внушава, че не са добри майки и видиш ли педиатърката знае много по-добре от какво има нужда моето дете, при положение, че го вижда веднъж месечно.
Като гледам около мен и хората не са всички по 60кг и по 170 см, но всеки си живее живота и така и трябва

Има една научна теория, че до петата година, ръстът и теглото на децата зависят от храненето, а не от гените. Това е водещото за педиатрите, но пък на мен ми се струва алогично, при положение, че очи, коса, даже и бемки се проявяват генетично доста по-рано, а пък точно храненето и теглото не. Педиатърката, в миг на откровение ми беше казала "на тегло мога да докарам бебе, колкото кажеш, но на ръст нищо не мога да направя" А аз като един виден фен на Спок твърдо си повтарям "гледай детето, не гледай кантара". Не ми се водят излишни битки, камоли със собствените ми деца. А какви неща са ми разказвали за храненето на децата преди - запушвали им носовете, за да няма откъде да дишат, че да си отворят устата, да им набутат лъжицата и всякакви такива. Представяте ли си? Или им хващат ченето и насила го отварят. Ужас, ужас. Така че ние сме супер

Така е, важното е детето да е здраво и щастливо!
Манго също давах, но не му хареса и това 😂

Темата замира май 😐

И аз ще се позапиша при вас да побутна темата, въпреки че девойката ми е родена на 31.01. Моята бебка проходи и тича безспирно, въпреки лесното захранване и бузите в миналото сега мрънка само като я сложа в стола за хранене и иска да яде само храна за възрастни с ръцете си. Това супи, каши и попари според нея е за лаици явно. Виж, баничка...
Най-голямото ми притеснение е, че ще тръгвам на работа след като направи годинка и акъла ми не го побира как ще се разделим.

Аз имам едно питане. Кога се въвежда белтък и извара?

Аз отдавна въведох белтъка, поне преди 5-6 седмици (може и по-дълго да е, не помня вече). Първо в палачинки и подобни, после и директно като бъркано яйце със сирене. Извара не съм давала, но сирене, кашкавал, кисело и прясно мляко

Днес бяхме на ДК -  74 см и 11,17 кг

Аз се връщам Април на работа, от една седмица водя малката при една жена, тя ще я гледа. За сега добре се държи, играе си. Утре ще я оставя за първи път 30 мин сама. За сега ще е там 2-3 часа, но най-късно Март трябва да увеличим на 5-6 часа, че хем имам да уча, хем да свиква. Аз на първо време ще съм на 30 часа, после ще видим как ще се развият нещата

Охоооо, ние на последната консултация бяхме 7500

Белтък не съм давала още директно, но в кекс, застройки - да.

Пак е със сопол, този път няма температура и други екстри, дано и мине. Като се опитвам да и слагам физиологичен разтвор, сякаш и сипвам циан калий, така реагира.

Това с връщането на работа ми е болна тема. Плащаме на жени, за да ни гледат децата. Голям съм противник, преди три, но разбирам, че понякога е неизбежно. Не знам как се справя човек, ама предполагам, като не го мисли много. Правим, каквото трябва, с най-малко щети по възможност и това е.

Изварата се въвежда след сиренето и преди кисело мляко по принцип. Аз я въведох на 10 месеца, км на 11, прясно няма да давам още година поне.
Белтък въведох в баничка преди седмица, както и жълтък, в календара, който следя яйце се въвежда около годинка и не го делят на белтък/жълтък.

Здравейте,

Не съм писала тук от раждането, но ви чета. Понеже сте захванали темата храна, ще споделя и аз.
Катерина отказва да яде всичко, в което се усеща и най-малкото парченце. Дави се или прави така, все едно ще повърне. Поради тази причина всичко пасирам. Страх ме е да и дам парче плод примерно в ръцете, за да не вземе да отхапе нещо и да се задави. Не знам дали това, че не може да дъвче и не се сеща как да го прави идва от факта, че първият зъб изби чак на 9 месеца и в момента е само с два или има друга причина. 

Няма все още заместено кърмене, а през нощта се буди два пъти. С "твърдите" храни сякаш изоставам. Яде пюре на обяд (редувам зеленчуково с месно), към 16 ч. хапва кисело мляко с плод или бисквити, или комбинация от двете, или нещо като чийзкейк (извара+малко бисквити+плодово пюре) и в 19 ч. вечеря млечна плодова каша или млечна зърнена с плод. И това е. Закуската страшно ни куца. Тя  не иска да яде попара, пробвах овесени ядки - не иска. Юфката също беше отказана (понеже се наложи да я пасирам, тя стана като лепило и ...то и аз не бих го яла това...) Кус-кус изобщо не съм си правила труда да и правя, обяснимо защо. Плодово пюре за закуска не ми се струва много закусвателно и така...нещо нямам други идеи за закуска. Ако имате идеи някакви, ще се радвам да ги прочета.
До сега е опитала всичко, което е трябвало за възрастта и. Май има непоносимост към жълтъка. Три пъти съм и давала. Само първия път не повърна. Следващите пъти повръща докато не извади всичко. Белтък не съм и давала още и ще изчакам да стане на 13 м. примерно и ще я пробвам.

Иначе се развива добре. Миналия месец беше 8900 гр. и 72 см. (малко дребничка върви). Лази усилено и се изправя навсякъде. Прави малки крачки като се държи за мебелите, но не я виждам скоро да тръгне сама. Има уолкър вкъщи, който не ползва по предназначение. Говоренето и се свежда до повтарянето на срички - да да, та та, па па, и т.н. Съвсем наскоро се изпусна и каза "ма ма" няколко пъти, но до там. Не е в оборотния и "речник" . Обича да си играе с всичко, което има копчета за натискане и да облизва всякакви повърхности, което мен ме побърква.

Вигантол давам като се сетя в лъжичка, заедно с капки ехинацея, които и давам като имуностимулатор.