Добротата е жива

  • 49 194
  • 186
# 150
Току-що открих темата и честно ще си призная, че не малко от споделените истории ме просълзиха.

Моята история е за хората от бг мама .Хората без лица който са готови да ти дадат морална подкрепа и съвет безкористно .

И моята.

От няколко месеца се занимавах с бюрократична процедура /така да го нарека/, свързана с доста пари и документи, както и с немалко вложени надежди. Случайно се заговорихме със съфорумка, първо тук на лични, после в скайп и тя ми даде много полезни съвети, както и емоционална подкрепа. Без да съм я молила, само от добро сърце. И въпреки че накрая нещата не се развиха както очаквах, все пак не останах напълно разочарована единствено благодарение на нея - тя беше гласът на разума, който ми показа, че човек не знае какво печели, когато губи.

Даун, благодаря ти от сърце. Знам, че не смяташ помощта си за кой знае какво, но за мен означаваше много.
Виж целия пост
# 151
Страхотна тема!
Доброто е навсякъде около нас, трябва само да имаме очи, за да го видим!
Всеки път, когато се мъча да мина през подлез или да ползвам градски транспорт с бебешката количка, се появява някой, който ми помага. Преди седмица момченце около 5-6 клас със страхотни черни къдрици видя, че се боря със стълби и ревящо бебе и се обърна към мен: "Госпожо, май имате нужда от помощ? Дайте количката на мен." В този момент си помислих, че завиждам на родителите, възпитали този малък мъж, дано имам същия успех.
Виж целия пост
# 152
Flowers Hibiscus Благодаря ви момичета, че споделяте . Историите наистина са вдъхновяващи. Убедена съм, че ако всеки  се стреми да направи нещо добро и безкористно, светът става по-добро място Heart Exl
Виж целия пост
# 153
Преди година може би дори 2, теглих 340 лв от банкомат, които ми бяха превод от майчинството и в бързането си бях взела картата и бележката, но не и парите. Върнах се след секунди, като на банкомата имаше опашка и знаех, че нямам шанс. Но до банкомата ме чакаха жена и мъж, които ме питаха дали съм забравила нещо:)) Не можах да повярвам, че в България са останали все още такива добри хора . Също отказаха каквото и да е било...
Връщали са ми телефон и портмонето. Като цяло съм малко разсеяна.
Явно доброто си съществува , добрите хора са много повече. Също се опитвам да помагам с каквото мога, колкото и малко да е то. За някои може да означава много
Виж целия пост
# 154
Преди няколко години- януари,обявено бедствено положение , пусти улици, с високи навявания от сняг и непроходими. Аз сама в 7 ч сутринта се опитвам да се придвижа, газейки  до автоб.спирка, за да ида на работа. Стъпвам на самата улица, защото в преспите затъвам.Подхлъзвам се и падам и тутакси виждам приближаваща се кола, която се опитва да спре , за да не ме прегази. Усещам, че някой ме подхваща изад гърба и ме изправя. Непознат мъж, на който само гърба успях да видя. Хич не съм лека, пък и с ботуши и сто ката дрехи и кожух...Сама нямаше да се справя, сигурна съм. Беше много заледено.
  Миналата година в кварталния магазин на касата ми дадоха портмонето- бях го забравила предния ден, но чак на другия ден се усетих и отидох да питам.

 Преди години се сетих за една бегла позната, която работеше години наред в село, на доста км отдалечено от града ни. Издирих й тел. номер- не бяхме се виждали много години. Предложих й същата работа,но на 3 мин от дома й. След това ходатайствах и уговарях  работодателя и така я настаних. Помагах и след назначаването. Сега в обедната почивка жената си обядва у дома, а преди ставаше в ранни зори, за да хване превоз до селото.
  След време и на мен /друг човек/ми стори такава добрина, свързана с работно място.
Виж целия пост
# 155
Прекрасна, вдъхновяваща тема:heart:

И историята на един човек с огромно сърце!!!

http://www.dailypress.bg/%D0%BC%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0 … /?1500377478624=1
Виж целия пост
# 156
Каква хубава тема...записвам се да ви чета ... newsm10
Виж целия пост
# 157
Току-що открих темата и честно ще си призная, че не малко от споделените истории ме просълзиха.

Моята история е за хората от бг мама .Хората без лица който са готови да ти дадат морална подкрепа и съвет безкористно .

И моята.

От няколко месеца се занимавах с бюрократична процедура /така да го нарека/, свързана с доста пари и документи, както и с немалко вложени надежди. Случайно се заговорихме със съфорумка, първо тук на лични, после в скайп и тя ми даде много полезни съвети, както и емоционална подкрепа. Без да съм я молила, само от добро сърце. И въпреки че накрая нещата не се развиха както очаквах, все пак не останах напълно разочарована единствено благодарение на нея - тя беше гласът на разума, който ми показа, че човек не знае какво печели, когато губи.

Даун, благодаря ти от сърце. Знам, че не смяташ помощта си за кой знае какво, но за мен означаваше много.

Хей Хай, аз те приемам за близка и много ще се радвам да те видя, където и да е Hug.
Виж целия пост
# 158
Мисля, че съм я разказвала тази история,но и аз вече не помня къде, за всеки случай не в тази тема, т.к. днес я открих.Та преди 4-5 години се случи така, че ММ си забрави портмонето в метрото и дори не бяхме разбрали за това,докато вечерта в 22:30 не ни се позвъни на вратата.Отворих, а на прага стоеше мъж с униформа на водач на метро и ме потита това ли е адреса на ММ.Казах да и го викнах, а човека подаде портмонето и си тръгна.Не поиска нищо в замяна,въпреки че го молихме да вземе поне една хубава бутилка вино и да се почерпи.Всичко си стоеше в портфейла, значи все пак още има добри хора на света-първо този,който е намерил портмонето и го е предал, после машинистът,който вместо да си тръгне след работа си е направил труда да дойде до у дома.
А преди около 2 години и половина една сутрин се случи да изпусна тролея след като заведох малкия на градина, а много бързах и нямаше такси.До мен спря една кола и хората вътре казаха, че са ме видели да тичам след тролея и ме закараха,което също много ме трогна, т.к. навън беше голям студ,валеше сняг, а другия тролей щеше да мине чак след 10-15 минути...Така че все още има добри хора, въпреки че много не си личи.
Виж целия пост
# 159
Супер тема!
Преди няколко години бях на фестивал извън България и си изгубих портмонето (по принцип не съм от най-затритите, ама ей на късмет). Каквото и да е, беше много кофти - в друга страна, без документи (а трябваше граница да минавам), без пукната пара, без нищо. Спрях всички карти, но все пак всеки ден ходих до районното и до самия фестивал, за да си го търся, не съм се надявала, че ще го намеря с пари, но поне документите и самото портмоне, което ми беше мил подарък, а и чисто новичко. На предпоследния ден в районното казаха, че са намерили българска лична карта, оказа се, че си е цялото портмоне. Естествено парите ги нямаше (липсваха и презервативи Grinning), но всичко друго си беше там. Много, много се зарадвах. Вечерта на фестивала ме настигнаха две момчета - казаха, че са ми намерили портмонето, оставили са го на гишето за изгубени вещи и са ми писали във фейсбук, който аз не бях и поглеждала даже, но после видях, че наистина са ми писали. Стана ми супер мило и беше много готино, че даже ме и настигнаха, за да се уверят, че ще си го намеря. Нямах пари, за да им се отблагодаря по някакъв начин, но бях с приятел и веднага ги почерпихме по бира Simple Smile).
Виж целия пост
# 160
Добротата  ме зарежда положително. Понякога добротата е просто блага дума , поглед или прегръдка. Ще ви чета с удоволствие  Hug

От Даун не очаквам нищо по-малко  Heart Eyes
Виж целия пост
# 161
anip, и мен добротата ме просълзява.
Точно защото е рядкост, самия факт - заглавието на темата. Всеки път като видя добро направено ей така безвъзмездно, благослвавям човека който и да е той!

И не си му загубила времето на човека, напротив, почувствал се е добре, че ти е помогнал.   Peace



Виж целия пост
# 162
Накратко - забравих си телефона в едно такси.
Бяхме тръгнали със сина ми към поликлиниката за мед. бележка. Усетих се, че ми няма телефона едва след като таксито замина.
Пред кабинетите видях мед. сестра (нова) и я попитах къде мога да ползвам телефон. Тя ми услужи с нейния.
Звъннах си на телефона - свободен сигнал. Шофьорът не разбрал какво и от къде звъни. Върна ми обаждането и ми каза да го изчакам пред поликлиниката. (беше взел някакъв близък адрес). Разминахме се.
Отново ми услужиха с телефон и го чувам "тук съм" Simple Smile
Бях отписала телефона.

Но човекът дойде. Телефонът си е в мен. Много съм благодарна.
сл. номер 1765 на ОК Супертранс
Виж целия пост
# 163
Преди два дни на паркинга на хранителен магазин си оставих слънчевите очила върху колата, докато оправя покупките и сложа бебето в столчето му. Естествено, забравих за очилата и отпрошихме към къщи. Сетих се за тях след два часа и реших да пробвам все пак дали ще са още там. Някой добър човек ги беше намерил и оставил на охраната на магазина.
Много се зарадвах и сърдечно благодаря на този непознат! Очилата не са скъпи, но са с диоптер и са ми страшно ценни и удобни.
Виж целия пост
# 164
Точно, защото са с диоптър и не са им били интересни. Имах същата ситуация с моето бебе, но очилата ги нямаше като се върнах на паркинга. Бяха слънчеви и хубави Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия