Правопис в първи клас

  • 31 048
  • 199
# 30
Сборниците Браво са много хубави. Препоръчвам и Помагало за красиво и грамотно писане.
Виж целия пост
# 31
Мда, както обикновено най-неграмотните родители са най-претенциозни към училището... Че и хулят, колко грозно наистина. Седнете и направете диктовки на самите вас, драги родители - ще е от полза Laughing

Това ми напомня на случая на повечето мои познати, които самите те са без образование и особени интелектуални дадености, но училището им е криво, че не подготвя достатъчно добре техните свръхинтелигентни отрочета Simple Smile Да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли... Жалка история и още по-жалки претенции.

А моето мнение е, че във всичко трябва да има умереност - ако родителят е интелигентен и образован (как иначе ще научи детето си на нещо, което самият той не умее?) и може умерено да натоварва допълнително детето си, без да се осланя изцяло на училището, пък и в съчетание с природната интелигентност на детето (интелигентността е преди всичко генетично определена все пак), резултатите ще са добри. В другите случаи - едва ли.
Виж целия пост
# 32
Диктовките са просто усвояване на техника ухо-ръка. Имат помощна функция в придобиването на грамотност. След втори клас ако има нужда от диктовки, значи е сериозно изпуснат влакът.

Никое дете няма да седне да си анализира грешките, допуснати в диктовка, дори няма и да ги погледне, ако не го насилваш. Най-много да го накараш да пише механично сгрешената дума N пъти - за мен спорно упражнение с недоказан резултат.

Правописът се учи с четене на книги, много книги (беше споменато по-горе), писане на текстове (преписване за най-малките, но свободни текстове вършат най-добра работа), разбиране и отработване на езиковите правила (защо в края на думата се пише "в", а се чува "ф", как се прави проверка, и т.н. за всяко отделно правило).
Общо взето, богатият и пълноценен речник в устната реч е еквивалентен на добра писмена грамотност. Както искате го разбирайте.
Виж целия пост
# 33
Не съм съгласна! Точно в диктовката се хваща къде детето греши. От там насетне, разбира се, че трябва да му се обясни и да се поправи грешката.
Зависи си и от детето , де.....ако не му дреме и не го интересува дали и къде греши, тогава наистина нищо няма да помогне.
Повечето деца обаче обръщат внимание къде са допуснали грешка и се стремят да запомнят вярното изписване.
Виж целия пост
# 34


Никое дете няма да седне да си анализира грешките, допуснати в диктовка, дори няма и да ги погледне, ако не го насилваш. Най-много да го накараш да пише механично сгрешената дума N пъти - за мен спорно упражнение с недоказан резултат.



Няма да седне само, но с мама - да. И вместо да се пише една и съща дума 5 пъти, се пишат сродните и думи за проверка!

В края на октомври или началото на ноември, когато вече бях отчаяна в опитите си да пробудя любознателност у сина ми, говорих с госпожата. И тя ми каза да не чакам вътрешна мотивация за учене от едно седемгодишно дете. Мотивацията трябва да е външна, т.е. напиши това това и това и ще излезем по-рано и ще отидем до по-далечната  площадка, или ще отидеш у дядо си. Или пък се задава време, за което да се свърши дадена задача. Имаше една много хубава статия за неохотните ученици. Много ми помогна!!!
http://homeschoolingbg.com/index.php?id=130#.WMfm-X_6_IU
Виж целия пост
# 35

Повечето деца обаче обръщат внимание къде са допуснали грешка и се стремят да запомнят вярното изписване.

Леле, имам си рядък екземпляр! Wink
Виж целия пост
# 36
Такива са моите наблюдения. Моето дете би се срамувало, ако учителката му върне червена тетрадката. Повечето му връстници са същите- искат да нямат грешки ,да имат 6.
Виж целия пост
# 37
Да, и аз забелязах, че в клас има по една грешка или въобще, а вкъщи повече. Госпожата е голям авторитет в очите му и съм много щастлива от това!
Виж целия пост
# 38
Външният стимул може да е класа, съучениците, учителката.
Виж целия пост
# 39
...В края на октомври или началото на ноември, когато вече бях отчаяна в опитите си да пробудя любознателност у сина ми, говорих с госпожата. И тя ми каза да не чакам вътрешна мотивация за учене от едно седемгодишно дете. Мотивацията трябва да е външна, т.е. напиши това това и това и ще излезем по-рано и ще отидем до по-далечната  площадка, или ще отидеш у дядо си. Или пък се задава време, за което да се свърши дадена задача. Имаше една много хубава статия за неохотните ученици. Много ми помогна!!!
 ...

Разлика в системата. При нас разчитат на детето и неговата любознателност   Peace
Виж целия пост
# 40
Диктовката е много важна като част от ограмотяването и е показател дали детето "чува" правилно езика, дали успява да задържи чутото в паметта си, да подреди думите в ума си (това най-просто казано, защото и там си има особености), да ги държи, докато ги изписва и при това да спазвва правилата на езика. Има и още важни черти на диктовката като ориентиране на текста в пространството на листа, правилната ориентация на буквите, последователността на буквитеи думите и т.н. Най-лесен за разбиране пример - ако детето не различава добре звучни-безвучни съгласни (Жал може да стане Шал), то е ясно, че ще заменя Ж с Ш примерно, но това е рразлично от знаенето,че в доста думи чуваме Ш, но пишем Ж и как праввим проверка. За един логопед диктовката е един много важен показател, наред с други неща, за които следи. При четене човек чете, за  да разбере прочетеното, а не за да гледа как се пише една или друга дума. Това дали някой учи с писане,слушане или гледане е въпрос на личен стил на учене, затова нека не го намесваме в конкретния случай.
Виж целия пост
# 41
Разбира се, че без любознателност не става, всички деца са любознателни, но учат с различни темпове и по различен начин. Препоръчвам статията, за която споменах в предния си пост. Моето дете имаше нужда от тласък!Незнам коя система визирате, но при нас има много материал за усвояване, българският език е много труден език и има много за учене!
Виж целия пост
# 42
Всеки език има много за учене. Предимството на българският е, че е от та.нар. "прозрачни" езици - в повечето случаи пишем това, което чуваме и произнасяме това, което четем. В сравнение с други езици направо сме си добре, защото фонетичните несъответствия са малко - имамее едни Щ, ю, я, Й... може и да пропускам някоя. Поне не ни се налага да помнит три вида О-та как да ги изписваме като при френския примерно.
Виж целия пост
# 43
Напротив има много несъответствия. Всички 6двойки звучни и беззвучни съгласни, широки и тесни гласни (топъл, а не топал), ьо/йо ....
Виж целия пост
# 44
Аз не твърдя, че в нашето училище изобщо никога не правят диктовки, но дават значителен превес на преписването.
И още един довод за преписването - разбира се, че втори клас вече учат правилата за правопис, но по време на диктовка детето няма време да мъдрува и да прави проверки, за да реши как точно да напише думата. Има си отделни упражнения за това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия