идеи за есе

  • 2 349
  • 14
Здравейте,темата на есето е,,Миналото на моя народ живее в мен''.Дайте малко идеи и опорни точки... bouquet
Виж целия пост
# 1
Аз бих сравнила исторически факти и събития от миналото време със сегашното време. Също може би достойните действия на революционерите пак със сегашни достойни действия..
Виж целия пост
# 2
Традиции и празници - какво празнуваш, кое спазваш, кого почиташ като личност. Ама нали не - нося мартеничка, защото хан Аспарух омотал конци от крак на гръмнат гълъб и т.н, а по-стойностни и сериозни неща.
Виж целия пост
# 3
Аз бих се заровила в малко по-далечното минало. Според мен тогава сме имали повече поводи за гордост, което е добре да се изтъкне в есето.

Веднъж на един семеен обяд баща ми ни разказа как дядо му/или може би прадядо му/ бил обезглавен от турците. Накарали го да протегне ръцете си напред, за да може главата му да падне в тях. Тази история дълбоко ме потресе и разплака. Още ме побиват тръпки като си я спомня.
Пиши за всички онези силни хора /Левски, Ботев и още много, много други/, които са пожертвали живота си, за да може днес да ни има нас. Това е част от миналото на народа ни, която винаги ще живее в нас.
Виж целия пост
# 4
Благодаря ви,
нивото не трябва да е много високо....
До тук стигнах:

Миналото на моя народ живее в мен,защото съм  част от този народ.Потомък с ъм на народ с велика и славна история.Моите предци са били хора със силен дух и богата душевност.Техните дела са оставили отпечатък  в целия свят.Дела ,с които се гордеем и до днес.
Миналото е навсякъде около нас.Традициите предавани от поколение на поколение са това ,което са ни съхранили ,като народ със своя идентичност.Миналото живее в мен чрез  червено белите мартеници от Аспарухово време,които с  такава радост носим и си подаряваме,чрез словото,което ползвам и с което се гордея,защото  всички знаем за делото на Кирил и Методий.
И до днес нашия народ  единствен в света има празник на просветата и културата.Училището,което посещавам,всичко което изучаваме оставено от будителите на България и преподавано ни от съвременните будители-нашите учители,всичко ни това ни свързва с миналото….
Когато минавам покрай Шипка или погледна през прозореца Самарското знаме се сещам за всички онези,които са дали живота си в името на това да можем всички днес да се радваме на свободата си.

с какво да продължа?
Виж целия пост
# 5
На такова есе не бих написала повече от слаба оценка: натъпкано е с клишета; самата тема също е клиширана и подвежда към такава насока на писане. Но все пак можем да се опитаме да сторим нещо различно; за момент да се абстрахираме от образите, наложени покрай "1300 години България" и подобни людмиложивковски патетики и да разкажем лична история, пречупена през историческия ход на времето. Какво значи, че нивото не бива да е много високо? Нека го направим високо. Лично мнение, лична аргументация - в това е смисълът на есето.
Виж целия пост
# 6
нивото за 12 год.дете.какво имаш предвид под лична история?за клишетата е ясно,но миналото как живее в нас-чрез традициите,песните и какво още? затова  искам насоки...
Виж целия пост
# 7
Можеш да поразпиташ родителите си, баби, дядовци за техните родители и предци. Може някой от твоите прадеди да е участвал в някоя от войните....Да разкажеш за техния живот и живота на твоето семейство сега. Дали има нещо в общо в традициите, които са спазвали преди ТВОИТЕ предци и твоето семейство сега. Може би ще стане много по-стойностно, ако разкажеш лична история. Темата според мен не е ограничена да пишеш само за клишетата.

По-добре е да си вдигнеш нивото, после ще се чувстваш по-удовлетворен.

Есетата аз ги чувствам като нещо, което трябва да разкрие част от теб, тогава се получава нещо добро!!!

Успех  Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Извинете, но есето детето ли трябва да го  напише или майката?
Цитат
До тук стигнах:
Цитат
с какво да продължа?
Ясно, че ще има родителска помощ, но поне детето със свои думи да изрази какво мисли, а после заедно оформете текста.
Виж целия пост
# 9
Разказана родова история, свързана с историческо събитие; посещение на дадено място (местност, музей), което задейства емоции, поради това че съсредоточава историческа памет; прочетена книга за миналото на народа; или книга от някой български класик, която ни кара да се възхитим на миналото. Добре е да има, поне като рамка, някаква лична история, която да даде повод да представим гордостта си от миналото на народа.
Ако училището е по-елитно, ако средата позволява, ако е допустим и критически дух, може и да не се пишат само славословия; може и събития, които искаме да забравим, да продължим напред. Казано е, че на Балканите има твърде много памет, повече, отколкото може да се понесе. Аз лично бих оценила есе и в такава насока.
Виж целия пост
# 10
Разбрах,помогнахте ми.Благодаря  Hug
Виж целия пост
# 11
А защо го пишеш ти, а не детето? Не разбирай въпроса ми като враждебен, но наистина питам дали мислиш, че за самото дете този подход би бил полезен. Дай насоки, обясни му, но не му пиши есето изцяло - нека помисли, нека се научи да гради аргументация - това е важно и в живота.
Виж целия пост
# 12
Да ,това и мисля да направя,но искам да дам примери,насоки и опорни точки,гледни точки и начини..
Виж целия пост
# 13
Аглая,между другото много ми помогнахте.Аз съм от поколението,което не пишехме есета и ползвахме много клишета...Много учители държат на тях,пък и малко или много всеки е повлиян от тях-повечето живеем в клише,говорим клишета,без даже да се замисляме....Исках да нахвърля неща както казах,за да дам пример,да обясня пък и дори за себе си...Когато и зададох въпроса по темата,тя първосигнално каза,че не я интересува миналото,но ако заемем тази позиция на госпожата нали няма да и хареса...?Когато започнах да обяснявам с клишета ,че ние сме това което сме благодарение на миналото,че сме българи,че връзката ни с миналото е азбуката например,паметниците,приказките,традициите и т.н клишета и че дърво без корен не може,се замисли..Ти ме подсети,че тя много искаше да види в батак църквата с костите на всички убити там.сетихме се за приказки,които са и направили впечатление и празници и традиции,които обича.. Сега ще видим какво ще сътвори.Разбира се,че ако се изисква от голям човек да го напише могат да се изпишат много неща и по много начини,но аз затова исках нещо на по достъпно ниво...Благодаря на всички ,които се включиха.... Hug
Виж целия пост
# 14
В есето трябва да се покаже изобретателност, способност за проблематизиране, то е пълната противоположност на клишето.
Друго, което трябва да следиш, е структурата: увод (може да е някаква рамкираща лична история, както казах, разказ за миналото, който сме чули от баба, дядо; гледка от миналото, която провокира последвалото разсъждение), теза (основното твърдение; твоят отговор на проблема от заглавието: живее ли миналото на народа в мен; как живее - например: кара ме да се гордея с това и това; кара ме да страдам, когато си мисля за еди какво си; кара ме да предприемам ето какви действия; превръща се в двигател на бъдещето по еди какъв си начин - това в един кратък параграф; ясно, целенасочено, стегнато); после следва аргументирането на тезата (добре е да има поне 2-3 аргументативни параграфа; те доказват елементи от тезата, следват последователността ѝ; например - ако в тезата си споделила, че се гордееш от миналото на народа; тук по-подробно трябва да докажеш защо, да изброиш образи на героичното, смелото, на културната слава; ако си заявила, че миналото може и да е травматично, в следващ аргументативен параграф поясняваш защо: исторически крушения и пр., и пр.); заключение: то обобщава изводите и връща към началото; ако в началото има рамкираща история, тук рамката се затваря.

Давам ти модела на едно традиционно есе. Аз бих подходила по-екстравагантно, пишейки, че колкото и миналото да е важно, перспективата трябва да бъде напред; че миналото не бива да е капсулирано, изолирано, хербаризирано, превърнато в недосегаем паметник, защото такова минало отблъсква младите хора (давам пример - една ученичка преди години беше написала есе със заглавие "Пет плюс една причини да мразя Христо Ботев", после стана ясно, че тя не мрази Ботев, а начина, по който той се преподава в училище); миналото следва да се свърже с непосредствения опит, с настоящето, да се възприеме като урок за по-добро развитие и пр.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия