Здравейте!
Когато осиновихме нашето детенце, бях на 45 г. и 6 м. Сега съм на 47. Мои познати, роднини и нови приятели (покрай детето) са категорични, че не изглеждам на повече от 40. Обаче съм пълничка и нося очила (не мога да сложа лещи, защото очите ми съхнат и изкуствените сълзи не помагат). Спортувам от 15-тина години. През последните 5 ходя на фитнес, основно на сардио уредите. Със съпруга ми сме планинари (сега по-рядко заради малкото човече в семейството ни). Нося панталони. Обличам се спортно и с ярки цветове. Не съм си правила козметични операции. Бях шокирана, когато за пръв път бях наречена от непозната жена, приблизително на моята възраст, "бабата на детето". За мой ужас, през последната година и половина, всеки втори случаен минувач или придружител на дете на детска плошадка, ме нарича "бабата на детето". Никога, никога преди осиновяването на нашето слънчице, не съм си мислела, че изглеждам/приличам на баба. Вярно, нямам вид на 30 - 35-годишна, но спокойно минавам за 40-годишна. Защо в Бг се смята, че на тази възраст 40/40+ е невъзможно една жена за забременее (не говоря за моя случай, а по принцип) и да бъде майка? Проблемът е, че както по-възрастни жени (над 50), така и млади хора, са склонни да ме нарекат "баба". Когато ходех за храната в детската млечна кухня, жената, която я раздаваше, се обръщаше към младите жени с "майче", а към мен с "госпожо", т.е. аз съм всичко друго - баба, стринка, леля, детегледачка - но не и майка. Излишно е да казвам колко ми е болно и колко подтискащо влияе на самочувствието ми. В яслата жени от персонала, детето не можа да назове имената им, са коментирали, че: "А". има стара майка". На следващия ден детето се събуди с плач, вероятно през нощта нещо му се е въртяло в главичката, и започна да проплаква, че "ти не си стара майка, аз те обичам, ти си мой мама, мой, мой ,не си стара майка", откъдето и разбрах за коментарите по мой адрес. Персоналът от нейната група отрече те да са коментирали. Но аз смятам, че други учителки, лелки, персонал са влизали в групата и детето ясно е чуло.
Първоначално обяснявах на непознатите, че съм майката, а не бабата. Те се ококорваха невярващо и ме гледаха като извънземно. След това по-възпитаните се извиняваха сконфузено. След време започнах да подминавам с мълчание. Обаче ме боли. Реве ми се. Не искам нашето слънчице да расте с комплакси за стара майка. Взимам мерки, за да отслабна, но не се получава. Колкото повече мисля за външния си вид, толкова повече се невротизирам.
Моля, споделете, ако майките на 40+ са изпадали в моята ситуация, как сте реагирали.
Много исках да напиша темата си в по-популярен раздел, за се прочете и коментира от повече майки, забременели спонтанно или инвитро на 40+, но не намерих къде.
Ще се радвам на прочета вашите разсъждения по темата.
Благодаря!
Виж целия пост
Когато осиновихме нашето детенце, бях на 45 г. и 6 м. Сега съм на 47. Мои познати, роднини и нови приятели (покрай детето) са категорични, че не изглеждам на повече от 40. Обаче съм пълничка и нося очила (не мога да сложа лещи, защото очите ми съхнат и изкуствените сълзи не помагат). Спортувам от 15-тина години. През последните 5 ходя на фитнес, основно на сардио уредите. Със съпруга ми сме планинари (сега по-рядко заради малкото човече в семейството ни). Нося панталони. Обличам се спортно и с ярки цветове. Не съм си правила козметични операции. Бях шокирана, когато за пръв път бях наречена от непозната жена, приблизително на моята възраст, "бабата на детето". За мой ужас, през последната година и половина, всеки втори случаен минувач или придружител на дете на детска плошадка, ме нарича "бабата на детето". Никога, никога преди осиновяването на нашето слънчице, не съм си мислела, че изглеждам/приличам на баба. Вярно, нямам вид на 30 - 35-годишна, но спокойно минавам за 40-годишна. Защо в Бг се смята, че на тази възраст 40/40+ е невъзможно една жена за забременее (не говоря за моя случай, а по принцип) и да бъде майка? Проблемът е, че както по-възрастни жени (над 50), така и млади хора, са склонни да ме нарекат "баба". Когато ходех за храната в детската млечна кухня, жената, която я раздаваше, се обръщаше към младите жени с "майче", а към мен с "госпожо", т.е. аз съм всичко друго - баба, стринка, леля, детегледачка - но не и майка. Излишно е да казвам колко ми е болно и колко подтискащо влияе на самочувствието ми. В яслата жени от персонала, детето не можа да назове имената им, са коментирали, че: "А". има стара майка". На следващия ден детето се събуди с плач, вероятно през нощта нещо му се е въртяло в главичката, и започна да проплаква, че "ти не си стара майка, аз те обичам, ти си мой мама, мой, мой ,не си стара майка", откъдето и разбрах за коментарите по мой адрес. Персоналът от нейната група отрече те да са коментирали. Но аз смятам, че други учителки, лелки, персонал са влизали в групата и детето ясно е чуло.
Първоначално обяснявах на непознатите, че съм майката, а не бабата. Те се ококорваха невярващо и ме гледаха като извънземно. След това по-възпитаните се извиняваха сконфузено. След време започнах да подминавам с мълчание. Обаче ме боли. Реве ми се. Не искам нашето слънчице да расте с комплакси за стара майка. Взимам мерки, за да отслабна, но не се получава. Колкото повече мисля за външния си вид, толкова повече се невротизирам.
Моля, споделете, ако майките на 40+ са изпадали в моята ситуация, как сте реагирали.
Много исках да напиша темата си в по-популярен раздел, за се прочете и коментира от повече майки, забременели спонтанно или инвитро на 40+, но не намерих къде.
Ще се радвам на прочета вашите разсъждения по темата.
Благодаря!
. По същото време в козметичен салон решиха, че нямам 20. 
Още го помни и пустосва продавачката, а аз умирам от смях.