Парламентарни избори 2017 - Какво следва?

КТБ - парите раздадени от фонда за защита на влоговете. Бога ми не ме вкарвайте в течението - не съм подготвен. Знам само, че дружеството дължи някаква сума към ДКК
Морал му е майката! Ако ме хванат, хвърлям си свидетелството и се оттеглям с достойнство. И обществото ми ръкопляска възторжено!

Шегувам се!

ФГВБ върна вече е върнал две трети от заема, който му отпусна държавата. Така че Дунарит няма много общо с това, че държавата си търси някакви пари. По-скоро държавата търси Дунарит, но те май засега успешно се отбраняват. Интересно докога.

Точно моралът ти определя кое смяташ за добро и кое за лошо - по дефиниция. (https://en.wikipedia.org/wiki/Morality - ако не ми вярваш.)

А се налага/учи от обществото, защото това е основният механизъм да се подсигури, че индивидите в обществото са съвместими един с друг. Че няма да се избият, а ще просперират повече, отколкото всеки от тях поотделно би могъл.

Така че е нормално да искам да живея, работя и да бъда управлявана от хора с морал, съвместим с моя. Така например, ако половината от нас вярват, че робството е порядъчно и допустимо, а другата - че всеки човек се ражда свободен, обществото ни вероятно бързо ще стигне до гражданска война.


Много неуместна аналогия.

Първо, работата на търговеца се регулира от пазарни механизми. Ако не ти харесват доматите или цената, се местиш при другия търговец. Или въобще не си купуваш домати. С държавата този механизъм на контрол го няма. Нямаш избор дали и колко да платиш, не можеш да си избереш друг доставчик на обществената услуга и т.н. Затова се налага да се интересуваш какво прави държавата с парите ти - защото никой друг няма да се заинтересува.

Второ, не се предполага държавата да е на печалба от услугите, които ти предлага. Държавата не събира пари за сватбата на сина си, нито за почивка в Бали (като търговеца). Цялата й печалба се предполага да отива за благото на населението й. И отново - ако ти не се интересуваш дали това се случва, няма кой.

Дунарит плати задълженията си към КТБ. Така че какво точно си търси държавата от него?

Ааааа...е не. Морал е разграничаването от всички решения и/или избори, на тези които се считат за правилни и от неправилните. Правилно не означава добро.
С твоя! А с моя? А ако 75% вярват, че робството е добро? Това прави ли го добър избор? Май не - самата морална норма е сбъркана, според моят и твоят морален избор. Но за останалите 75% това е правилния и "добър" избор.

Дунарит утре! Имам полет...

Това няма никакво отношение към казаното от мен. А то е - че по-голямата част от обществото трябва да има съвместими представи за добро и лошо, за да вървят нещата гладко. Без значение дали тези представи включват жертвоприношения на девици или изяждане на черния дроб на крадците.

Затова лично аз предпочитам да живея в общество, което споделя моите ценности. Като "Не кради" и "Не бъди прекалено алчен" примерно. Смятам, че това един политик да изповяда сходни с моите ценности е по-скоро по-важно от уменията му да преговаря и балансира.

Ти, разбира се, си свободен да нямаш никакви претенции нито към политиците, нито към това, което правят с данъците ти. Само не разбирам откъде накъде имаш претенции към корумпираните, че чак си и "нетолерантен". Ми то може да е добро според тях, какъв ти е проблемът. Веднъж като си си дал данъците, какво ти влиза в работата, че държавният чиновник ще си построи вила с тях?

А аз съм убеден, че един политик трябва да прави компромиси между моите и твоите ценности за да е добър политик. В противен случай попада в графата моралист което може да включва или изключва крайности като забрана на аборти например.
Права си, не живея на социални за да се интересувам особено много от това за какво се харчат парите. Но това не ми пречи да имам свой морален избор относно корупцията. А защо съм нетолерантен - мога да ти разкажа една преживяна история. Обвинението в корупция не е никак приятно - и като емоция и като резултат.
п.с. като се замисля може би имаме и различия относно понятието корупция и корумпиран!

Парите в държавата не са за социални основно. Те са и за инфраструктура - канализация, пътища, пречиствателни станции. И за ред и правосъдие - разследване, съдебна система, опазване на собствеността. И за образование - което ще определи какви хора ще живеят и работят в тази държава след 10-20 години. И т.н.

И независимо дали го осъзнаваш, качеството на всички тези обществени услуги те касае супер пряко всеки ден.

Не искаш да живееш в държава, която не умее да реагира, когато някоя мутра те пребие на магистралата. Или държава, в която да правиш бизнес е невъзможно, защото тя не може да опази собствеността върху компанията ти, когато някой реши, че си я харесва. Или в държава, в която фекалиите се изливат в най-близката река, а пътищата са в постоянно състояние като след бомбардировка.

Ей за такива неща се ползват данъците ти и е изключително в твой интерес да контролираш дали получаваш качествена услуга за тях или вместо това няколко висши държавни служители са почивали на по-голяма яхта.

За морала - мисля, че не схващаш какво казвам. Ще пробвам пак. Не говоря за моралисти, а че политикът трябва да има вътрешен морален компас, който да му казва, че да си твърде алчен не е добре. Или че да краде от пенсиите на възрастните е лошо. Или че избиването на деца в концентрационни лагери е неправилно.

И че има морални бариери, които не бива да се прекрачват - даже и заради баланса. Политикът не е механичен балансьор между нагласите в обществото. Неговата работа е и да формира тези нагласи и да обяснява кое до какво води. Защото не е само модератор, а и лидер.

Ако обществените ресурси се поставят в ръцете на хора, които нямат морални задръжки, то няма контрол, който да е достатъчно ефикасен.

По груби сметки 210 лева данъци се разпределят основно 58 лв. за социални разходи, 40 лева за заплати на държавни служители, 20 лева за общини ( което ме касае пряко ) и 18 за капиталови.
От кое точно перо един корумпиран държавен служител ще финансира почивката си луксозната яхта? Надявам се разбираш какво означават тези числа
Разбирам те и точно заради това се опитвам да те накарам за излезеш от моралната си клетка и да погледнеш на нещата малко по от високо. Това, че разбираш значението на моралист и че от такъв човек не става за политик ( с малки изключения ) е добро начало.
Само социопат не може да определи кое е добро и кое лошо. Но не само разделянето на добро-лошо, правилно-неправилно определя това какъв избор ще направим. Ти държиш на тезата, че ако един политик може да определя лошо от добро то той ще е добър политик ако само и единствено това определя неговите политически избори Няма как да стане. В едно утопично общество може и да работи, но в днешния съвременен свят... При толкова различия в моралните ценности на групите в обществото.
Виж, вчера написах, че съвсем осъзнато ще карам с превишена скорост. Това е лошо, моят и твоят как беше морален компас казват едно и също. Аз обаче въпреки това го направих. И този мой избор не ме прави по-малко морален. Аз знам моралната норма, но въпреки това я прекрачвам. ( и няма да си направя харакири ако ме хванат ). Като политик, ако бъда изправен пред моралния избор да разпределя пари между здравеопазване и образование например, почти никога няма да ги разделя по равно. Дори това да е добър избор. Защото може да има избор една идея по-добър за здравеопазването и една идея по-лош за образованието и точно той да не е най-добрия от гледна точка на моите морални ценности. Затова написах, че политика не се прави с морал. Политикът винаги трябва да се ръководи от интересите на обществото дори това да противоречи на моралния му модел на поведение.

Първо, ако в собствения му морален кодекс никъде не е записано, че трябва да се ръководи от интересите на обществото, то контролът дали този политик го прави, няма как ефикасно да бъде осъществен.

Второ, "интересите на обществото" са нещо, което подлежи на интерпретация през вътрешната ти ценностна система. За един това е всички да ходят на църква в неделя, за да отидат в Рая - и това е най-важното за обществото. За друг е всички да са равни и да няма богати, защото това е несправедливо - а справедливостта е висшата ценност. За трети е образованието да е качествено и достъпно, за има повече квалификацирани и мислещи хора.

Така че "добро за обществото" е също толкова относително, колкото и всяка друга категория за "добро" и "лошо" - така че то отново е предмет на интерпретация спрямо обществените ценности и ценностите на политика (демек морала им).

Та горното ти твърдение всъщност казва "Политикът винаги трябва да се ръководи от моралните си принципи (т.е. да служи на обществото и да защитава интересите му - както той ги разбира), макар и те да противоречат на моралните му принципи" - което е леко безсмислено твърдение.

Сериозно ли ме питаш как може да се злоупотребява с обществени пари (и въобще ресурси)?

Ето ти няколко начина:
Давам обществената поръчка на братовчеда, плащайки му за неработещ софтуер или обучение на безработни, което той никога не осъществява. Той ми се отблагодарява.

Въвеждам ограничителни лицензи с единствената цел да фалирам един точно определен бизнес. После го спасявам с държавни пари, продавам го на безценица на "спонсор" и отменям лицензите. (По мотиви от историята на "Юрий Гагарин" и в по-скоро време - Дунарит).

Затварям си избирателно очите за нарушения във финансовия сектор. Когато една банка фалира и 10% от БВП просто се изпарят, ме правят шеф на държавна банка за благодарност. (Тук можем да споменем Мавродиев, Искров, настоящия икономически министър - поради услижливостта му в случаите с Булгартабак, ИПК Родина и прочие сделки на Пеевски и майка му.)

Понеже разговорът почна да ми омръзва, ще ти дам и аз един съвет - може би е добре да се гмурнеш под клишетата като "моралист" и да се замислиш повече за механиката на света около теб - т.е. как конкретно се случва това, което се случва, как взимат решения хората, които участват в него. Зад всяка причина в причинно-следствените връзки може отново да се попиташ "но защо е така", за да схванеш как процесите и хората са взаимообвързани и как това се отразява на самия теб.

Ще откриеш нов чуден свят, за който не си подозирал, обещавам ти.

По повод мненията на Nazgul следва да се отбележи, че хората си мислят, че държавният сектор и държавното управление се подчиняват на принципите и законите, които важат за бизнеса. Но това са две съвсем различни сфери и попадането на човек от бизнеса в държавното управление води най-малкото до комични ситуации, а лошите последици могат да са сериозни. Справка - Доналд Тръмп. На него (и това не го казвам аз, а американци) най-големият му проблем е липсата на опит в т. нар. public service (държавна служба).

Нъц, интересите на обществото не подлежат на ничия морална интерпретация. Посоката е обратна И точно защото политиците интерпретират кое е "добро за обществото", не са добри политици. Примери колкото искаш за действия "добри за нещо си". Но явно няма да стигнем до никъде! Ти поставяш добро и интерес под един знаменател и си убедена в правотата си. Колкото до причини и следствия и световна механика - хм, ако ти знаеш един неправилен начин, не означава, че знаеш правилния. Докато аз който малко скромно през моята морална призма знам правилния, означава, че знам всички неправилни

п.с. Не те питах как, а откъде. За как мога да ти предложа доста по-доходоносен вариант от обществена поръчка.
И да! Обществените поръчки не се правят от политиците. Но може да се правят по тяхна поръчка.


Освен техническо имам и икономическо образование и чудесно знам разликата между частен и публичен сектор. И въпреки това понякога ПС успява да ме изненада със своята изобретателност и конкретно в случая - мудност. 

jp понеже разговора тръгна от идеята на Слави, ти като човек който подържа тезата, че политика се прави от хора с висок морал можеш ли да посочиш една личност която би попаднала в списъка?

Аз пък смятам, че ако влезеш в час пик в автобус 204 и помолиш гражданите да направят списък с трите най-важни неща за обществото, има сериозен шанс да няма два еднакви списъка.

Хубав пример е класическият спор дали свободата (и защитата на личния живот) или сигурността са по-важни. Няма как важността им да бъде обективно измерена и съпоставена. Отговорът зависи изцяло от вътрешните ценности на този, когото питаш.

И като как според теб един добър политик ще вземе решения по този спор?

Както с всичко, което правим - според вътрешните си убеждения за правилно и неправилно.

В представителните демокрации, политиците са представители на групи единомишленици в обществото - т.е. хора със сходни разбирания за реалността, доброто и лошото.

Всеки избран политик е там предимно да защитава интересите и схващанията на избирателите си - било по отношение на свободата, сигурността, социалната справедливост, имигрантите или пък правата на жените. Теоретично е възможно политикът да изповядва коренно различни ценности, но това на практика трудно сработва.

Да, компромиси се правят - но никой избирател не праща представителите си да правят компромиси. Тръмп може да признае, че стената с Мексико е твърде скъпа и няма смисъл да я строи, и това да му се размине. Но ако продължи с компромисите и балансите и реши, че Обамакеър няма алтернатива, а въглищната индустрия няма как да се възроди във вида си отпреди 50 години, дори на най-верните му поддръжници ще им е трудно да продължат да го харесват.

Политиците, които сменят възгледите си според това, откъде духа вятърът, рядко остават популярни дълго.

За да върна темата към България, ще препоръчам това интервю с Татяна Дончева: https://offnews.bg/interviu/tatiana-doncheva-sluchaite-s-emko-i- … shiza-665622.html

Даването на държавата на мафията обикновено става без хората да си дават сметка за това. Те просто се присламчват към нещо, което им се струва перспективно, смятат че ще получат реализация, ще получат признание на своите възможности и когато станат самите те жертва, чак тогава започват да разсъждават на какво са помагали през всичкото това време и до какво ги е довело това дори в личен план.

Знаете, че в Германия фашистите първо започват с евреите. И започват на принципа: тези имат много, дай да им го вземем, защото голямата част от народа е беден и има нужда. Правно-техническа подробност е дали сме го взели, като сме обявили закон за експроприацията на олигарсите и сме направили списък, като сме казали, че олигарси са Прокопиев, Огнян Донев, Сашо Дончев, Цветан Василев, Гриша Ганчев и така нататък – ама Пеевски не е олигарх.

Гебрев (Емилиян Гебрев, собственик на „Емко“, бел. ред.) не е бил в списъка до миналата година. Поради което вие не сте чули от Гебрев да протестира и да каже, че това, което се случва е нередно и че не може банката да се разграбва така. Голяма част от българския бизнес има навика да си мълчи и да смята, че това него не го засяга. Също както в Германия – започват с евреите, после минават на комунистите и накрая минават на всеки човек, който има нещо, което искат да вземат.

Аз по принцип не съм песимистка. Помня социализма, прехода, кризите, опашките за хляб, мутрите, "Тигре, тигре", визите и т.н. Никога не съм посъветвала някого да си тръгне от България, защото положението тук е безнадеждно.

За пръв път го мисля, обаче. Смятам, че нещата тук ще загубеят сериозно в следващите 5-10 години - поради стечение на различни външни и вътрешни фактори.

Мисля, че всеки здравомислещ човек би трябвало да се замисли дали иска да остане и да го види с очите си. Или поне би трябвало да се опита да изработи план Б - инвестиция в чужбина или нещо такова.

Не е точно така. Борисов си сменя мнението от сутринта до вечерта, но пък е нон-стоп популярен