накрая реших да споделя и да попитам, може да разбера аз ли греша или какво...
накратко(или не толкова) историята - заедно сме от 5 години, женени от една, дребното е на 4 месеца. мъжът ми има и син от първия си брак.
преди да родя, беше някак споко. той пътува към 3/4 от времето, но аз намирах какво да правя. и като бяхме заедно, пак прекарвахме добре. взима синът си 2 уикенда в месеца, а през лятото ходим заедно на море. финансите винаги са били отделно. за храна и сметки - плаща кой когато се сети без да е имало напрежение, с останалото всеки прави каквото реши.
откакто родих, нещо много странно взе да става. взима сина си много често. заяви, че не може да обръща внимание на дребната по това време и да ощетява сина си. т.е. - вече я гледам сама почти през цялото време. готвя непрекъснато, пера, чистя на двама мъже, които 1) не пазят и 2) не забелязват. пазарувам. абе, всичко. и то с бебе на 4 месеца. след 2 месеца се връщам на работа и всичко домакинско ще трябва да върша вечер. откакто съм в къщи, не съм му искала никакви пари, карам на спестявания. на дребното е купил 2 пъти памперси и веднъж АМ. а, и количката. за всичко аз тичах още преди да родя.
опитах се да обясня, че изнемогвам и ще ми помогне, ако си поделяме домашните задълженията, а той ми отговори, че може и сам да се гледа 'като не ми е приятно'. освен това сега ми се струва по-сложно да си държим отделно парите и казах, че нямам нищо против да опитаме с обща каса(аз изкарвам колкото него, и малко повече), но той се разфуча и каза, че не иска да се отчита какво си е купил. ама аз нямах предвид това...
сега, като капак на всичките си пътувания по 25 дни в месеца, ще ходи със сина си на рафтинг, а през лятото и на море. в това време аз вече ще съм на работа от 8.30 до 17.30, а след това - нали се сещате - с дребното пред блока на площадката.
хора, разумни и неразумни, аз ли не разбирам, всички ли живеят така? редно ли ви се струва? много ли искам?
Виж целия пост
накратко(или не толкова) историята - заедно сме от 5 години, женени от една, дребното е на 4 месеца. мъжът ми има и син от първия си брак.
преди да родя, беше някак споко. той пътува към 3/4 от времето, но аз намирах какво да правя. и като бяхме заедно, пак прекарвахме добре. взима синът си 2 уикенда в месеца, а през лятото ходим заедно на море. финансите винаги са били отделно. за храна и сметки - плаща кой когато се сети без да е имало напрежение, с останалото всеки прави каквото реши.
откакто родих, нещо много странно взе да става. взима сина си много често. заяви, че не може да обръща внимание на дребната по това време и да ощетява сина си. т.е. - вече я гледам сама почти през цялото време. готвя непрекъснато, пера, чистя на двама мъже, които 1) не пазят и 2) не забелязват. пазарувам. абе, всичко. и то с бебе на 4 месеца. след 2 месеца се връщам на работа и всичко домакинско ще трябва да върша вечер. откакто съм в къщи, не съм му искала никакви пари, карам на спестявания. на дребното е купил 2 пъти памперси и веднъж АМ. а, и количката. за всичко аз тичах още преди да родя.
опитах се да обясня, че изнемогвам и ще ми помогне, ако си поделяме домашните задълженията, а той ми отговори, че може и сам да се гледа 'като не ми е приятно'. освен това сега ми се струва по-сложно да си държим отделно парите и казах, че нямам нищо против да опитаме с обща каса(аз изкарвам колкото него, и малко повече), но той се разфуча и каза, че не иска да се отчита какво си е купил. ама аз нямах предвид това...
сега, като капак на всичките си пътувания по 25 дни в месеца, ще ходи със сина си на рафтинг, а през лятото и на море. в това време аз вече ще съм на работа от 8.30 до 17.30, а след това - нали се сещате - с дребното пред блока на площадката.
хора, разумни и неразумни, аз ли не разбирам, всички ли живеят така? редно ли ви се струва? много ли искам?
. Това, което ти се случва изобщо не е редно, ама изобщо . 
Не мога да дам съвет , но трябва сериозно да си поговорите с таткото. Аз не бех изтърпяла такова положение. Дано се разберете. 
Говори с него и преразгледайте правилата на играта! Ти май нищо няма да изгубиш така като гледам...Искрено ти пожелавам успех и не се предавай! 
Трябва да изискваш нужното внимание за теб и за детето , а личните му отношения със сина му не би трябвало да пречат . Точно сега имаш нужда от подкрепа , разбиране и любов - поговори с него за това и дано те разбере. Много го щадиш ми се струва ... Никоя жена дарила човека до нея с дете не заслужава това отношение. 