Здравейте!
Много харесвам този форум, защото винаги получавам или чета много обективни мнения. Ще се радвам и сега да ги получа.
Темата ми е за един младеж. Запознахме се като ученици, тъй като учехме в едно училище и през една от годините имахме часове по физическо заедно, но нищо повече. Това беше едно от няколко запознанства, които си останаха на етап ,,здравей-здрасти''. Събирахме се в различни компании и не бяхме особено близки. След години в социалните мрежи (знаете как е) се намерихме както с него, така и с други познати.В началото просто стоеше като абонат, докато миналата година не се свързах с него по един въпрос, по който имах нужда от помощ. Той много подробно и изчерпателно ми обясняваше какво точно да направя и с времето наистина помощта му ми беше от огромна полза. Като изключим този въпрос, си пишехме само ,,здрасти! как си?'' и нищо повече. Но у мен започнаха да се зараждат някакви чувства, които са повече от приятелски. Стараех се да ги прикрия, но не мога постоянно да ги потискам и много често ме завладяват. След две седмици имам рожден ден и ми се искаше да поканя това момче. Смятах да му кажа, че ми се иска да го почерпя заради помощта, която ми е оказал, и да не се чувства задължен да остане през цялото време и да мисли за подаръци. Приятелките ми казват: ,,Покани го'' , но аз много се страхувам да го направя. Първо, се опасявам, че той все още ме вижда като онова момиче от гимназията, което само бегло е познавал...Втората причина е, че в момента имам само още един приятел момче, тъй като другият се оказа влюбен в мен и решихме да не се чуваме, докато това не отшуми. Не е сигурно дали този приятел ще може да дойде и представете си колко неловко ще се почувства в изцяло женска компания...А и ако досега не е разбрал, сега със сигурност ще се досети за моите чувства.И въпреки всичко вътрешно ми се иска да го поканя, но се боя, че той ще откаже и изобщо, че идеята не е добра.
Виж целия пост
Много харесвам този форум, защото винаги получавам или чета много обективни мнения. Ще се радвам и сега да ги получа.
Темата ми е за един младеж. Запознахме се като ученици, тъй като учехме в едно училище и през една от годините имахме часове по физическо заедно, но нищо повече. Това беше едно от няколко запознанства, които си останаха на етап ,,здравей-здрасти''. Събирахме се в различни компании и не бяхме особено близки. След години в социалните мрежи (знаете как е) се намерихме както с него, така и с други познати.В началото просто стоеше като абонат, докато миналата година не се свързах с него по един въпрос, по който имах нужда от помощ. Той много подробно и изчерпателно ми обясняваше какво точно да направя и с времето наистина помощта му ми беше от огромна полза. Като изключим този въпрос, си пишехме само ,,здрасти! как си?'' и нищо повече. Но у мен започнаха да се зараждат някакви чувства, които са повече от приятелски. Стараех се да ги прикрия, но не мога постоянно да ги потискам и много често ме завладяват. След две седмици имам рожден ден и ми се искаше да поканя това момче. Смятах да му кажа, че ми се иска да го почерпя заради помощта, която ми е оказал, и да не се чувства задължен да остане през цялото време и да мисли за подаръци. Приятелките ми казват: ,,Покани го'' , но аз много се страхувам да го направя. Първо, се опасявам, че той все още ме вижда като онова момиче от гимназията, което само бегло е познавал...Втората причина е, че в момента имам само още един приятел момче, тъй като другият се оказа влюбен в мен и решихме да не се чуваме, докато това не отшуми. Не е сигурно дали този приятел ще може да дойде и представете си колко неловко ще се почувства в изцяло женска компания...А и ако досега не е разбрал, сега със сигурност ще се досети за моите чувства.И въпреки всичко вътрешно ми се иска да го поканя, но се боя, че той ще откаже и изобщо, че идеята не е добра.
запомнила съм ти ника, защото съм чела много точно изказани мнения от теб във форума 
а на колко години съм ме е срам да кажа..на 23 
тази нощ го сънувах, че ме кани да му бъда дама на някакво тържество 
