НОВО! Пилешка супа за душата!

Покрусата със своя дебнещ ход
да приближи до теб не давай.
Вземи един отрязък от живот
и милвай го и му се наслаждавай.

Със смисъл и с любов го изпълни,
със малко музика ,с една идея.
Насила ти дори се усмихни
и се услушай как светът живее.

Александър Геров
1956

На моето първо дете

Не съм забравила за тебе мило мое -
ти нивга неживяло, немечтало, небило,
ти не усетило ни студа, нито зноя
ни полъха на литнало крило ...

Не съм забравила, че нямах досег
до твойто мъничко, безжизнено телце.
И че след туй безпътно като просяк
се лута безнадеждното във мен сърце.

Неще забравя никога, но съм простила -
това по-трудно е, повярвай ми, уви.
А мъката съм скътала и свила,
наравно с най-безумните мечти.

На НЕЛИ

Как искам да си тук до мен
Да мога да те гушкам и обичам
Да ти покажа света, слънцето и вятъра
И песни да ти пея
Как искам да си тук до мен

Как искам да си тук до мен
Да те науча да играеш
Да ти покажа морето и вълните
И вечер да заспиш в ръцете ми
Как искам да си тук до мен

Елени

Бледото ти личице
на снимките ни гледам.
Колко беше уморена,
бързаше да тръгнеш.

Тъжните ти очички,
като два облака в небето.
Къде да отидат,
накъде да пътуват?

Елени, където и да отиде, нека си щастлива.
На тази земя съдбата ти беше написана
на бяла хартия с жълто мастило,
като лимонови сълзи.

Помня колко много следобеди
ти стоеше без да отрониш ни дума;
само ме поглеждаше и се усмихваше.

Тази песничка ти пращам,
за да ти прави компания
и да не забравиш да ми се усмихваш.


Това е една песен на Анна Виси,която много ме разчувства.Когато я слушам си мисля за моето детенце,и се моля там, където са дечицата ни ,да са добре.

...но в тебе като рана ще пари мисълта,че две неща не можеш никога да си възвърнеш:животът да избавиш от смъртта и времето назад да върнеш.

Живот

Животът е една голяма лудост,
пълен с различни изненади,
животът е една дълбока пропаст,
където загиват стари и млади.

Всеки ден, всеки губи някой,
и тогава най - силно способен е да обича,
когато вече няма никой,
за който си е струвало да диша.

И само сълзите се стичат отронени,
болка изпълва душата отровена,
и нахлуват стари спомени,
а усмивката остава завинаги поробена.

И само самотата ми е вярна,
никога за миг не ме предава,
човешко е да се греши,
човешко е да се прощава.

И от мъката сломена,
с последни сили се опитвам,
срещу една усмивка подарена,
сто усмивки да изписвам.

В очите тъжни горят факлите,
все още горещи и тлеещи,
колко болка таят и омраза,
пламъчетата се блъскат пеещи..

Танцуват танца на есенна балада,
и изгарят с огнена жерава,
сияеща от останките на жива клада,
градят и рушат като огнена лава.

На мама

Колко бели истини събра,
докато ме чака в мрака, мамо?
Трудно е, но сигурно разбра -
всеки тръгва - късно или рано.
Но не си се примирила, знам,
още образа ми в огъня да дириш.
Казват, че е тежко да си сам...
В самотата огън ли намираш?
Чакай ме, защото само ти
можеш да ме съдиш строго, мамо.
Знай, че само огънят пламти
и разгаря старите си рани.
Ще се върна някога, а ти
пипнешком ще ме намериш в мрака,
ще ме топлиш дълго до гърдите си...
Не изтляват майките от чакане.

Всъщност не е починало, а епаднало от балкона и много плакало...

Мне каждый вечер зажигают свечи,
И образ твой окуривает дым,-
И не хочу я знать, что время лечит,
Что все проходит вместе с ним.

Когато слънцето залезе,
луната в мрака заблести,
аз вдигам поглед кам небето
и виждам твоите очи

Когато болката в сърцето
заплашва да ме задуши
аз спомням си сълзите детски
превърнали се във звезди

Това го вземам на заем от клюкарника. От темата "това е твоят живот, тук и сега"


Ти просто си длъжен...

В сезонните болки, в случайните свади,

в съдбовния възел на тъмни причини

безмълвно си казвам:

Не се изоставяй!

Не давай моторчето в теб да изстине!

 
От себе си махай ръждата набола.

Духа си напрягай до сетната става...

Не се изоставяй

на чуждата воля!

На свойта неволя не се изоставяй!

 
Не се изоставяй в прегръдка щастлива.

Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...

Издишвай мъглата!

В снега не заспивай!

Не спирай в средата на свойта посока!

 
Днес всяка секунда за тебе е скъпа.

Години изгуби в безпътна омая...

Ти толкова трудно

излезе на пътя,

че просто си длъжен да стигнеш до края!

 

Добрият приятел ще те измъкне от затвора….
А истинският приятел ще стои до теб и ще ти повтаря:
НИЕ я оплескахме….

Научих...., че животът е като тоалетна хартия.
Колкото по свършва, толкова по-бързо се върти рулото.
Научих...., че трябва да сме благодарни, че Господ не ни дава всичко, което поискаме.
Научих...., че парите не ти купуват класа.
Научих...., че онези малки неща, които се случват всеки ден, правят живота толкова вълнуващ.
Научих...., че под всяка твърда черупка, се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан.
Научих...., че Господ не е сътворил света за един ден, тогава какво ме кара да мисля, че аз мога.
Научих...., че ако не обръщаш внимание на фактите, това не ги променя.
Научих...., че ако възнамеряваш да си оправиш сметките с някого, само ще му позволиш да продължи да те наранява.
Научих...., че любовта, а не времето, лекува всички рани.
Научих...., че най-лесният начин да израсна като човек е да се обградя с хора, които са по-умни от мен.
Научих...., че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде поздравяван с усмивка.
Научих...., че никой не е идеален, докато не се влюбиш в него.
Научих...., че животът е корав, но аз съм по-корав.
Научих...., че възможностите никога не се пропиляват.
Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал.
Научих...., че ако таиш Горчивина, Щастието ще отиде другаде.
Научих...., че бих дал всичко да можех да кажа на онези, които обичам,че ги обичам още веднъж преди да си отидат от този свят.
Научих...., че трябва да си мериш приказките, защото утре може да се върнат при теб.
Научих…., че усмивката е евтин начин да си подобриш външния вид.
Научих...., че не мога да избирам как да се чувствам, но мога да избирам какво да направя по този въпрос.
Научих…., че щастието не се купува с пари.
Научих...., че колкото по-малко време трябва да работя, толкова повече неща свършвам.
Научих...., че всеки иска да живее на върха на планината, но щастието и израстването се случват, когато я изкачваш.

Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес




Прощално писмо на писателя Габриел Гарсия Маркес

Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.


~ ~ ~

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.