Помощ за много близка приятелка, изпаднала в дълбока депресия

  • 2 394
  • 3
    Добър ден, д-р Ташкова. И Честит празник.

   Темата е свързана с една моя много близка приятелка, която в момента е изпаднала в дълбока депресия. Искам да й помогна и да намери смисъл да живее. Искам да продължи живота си и да стане пак силна, усмихната, жизнерадостна и обичаща живота жена! Много държа на нея и я обичам! Страдам заедно с нея и ми се стяга сърцето и душата, знаейки каква болка преживява в момента.

   Тя е ходила няколко пъти на психолог, но не й е помогнал и се отказа да посещава психолог!

   Преди три месеца катастрофира с приятеля си, с когото имаха сериозни взаимоотношения. Тя го обичаше повече от себе си и планираха сватба и бебе. Тя оцеля със счупване на крака, ребра, външни травми и наранявания и операция на дебелото черво. За съжаление приятелят й загина. Приятелят й е шофирал колата. В болницата е разбрала, че приятелят й е загинал. Изпадна в дълбока депресия. Научих съвсем скоро за тази трагедия. Не знаех изобщо, че беше катастрофирала. Лошото е, че живеем в различни градове и не мога да бъда до нея, а ми се иска да бъда до нея в този тежък момент! Живее с родителите си, но майка й преди два месеца се наложи да се върне в Испания отново на работа да гледа възрастна жена. Говорят си всеки ден по скайпа. Опитвам се да я подкрепя по всякакъв начин и да й кажа и докажа, че животът продължава въпреки всичко. Толкова пъти й повторих, че има задължение да се съвземе заради себе си, родителите си и приятелите й, които я обичат много. Казах й, че по този начин ще се погуби и физически, ако продължава тази агония, и това ще доведе до нейното разболяване. Да, разбирам я какво е да обичаш някого повече от живота си, защото съм изпитала тази любов, и знам колко много боли от нея и колко бавно и мъчително се съвзема човек след такава изпепеляваща любов. Казах й, че с времето тази болка ще се притъпи и ще стане много по-силна. Тя все ми повтаряше, че не знае как ще намери сили да продължи напред и адски много я боли, знаейки че този човек го няма вече на този свят и няма да се върне никога повече. Искаше й се да умре заедно с приятеля си, плачейки по телефона. А аз също се разплаках и я попитах, че как може да мисли подобни неща. Пита ли се какво щяха да правят родителите й и аз без нея. Казах й, че щях да се съсипя, ако беше загинала. Плаши ме наистина и се боя много за нея. Затова пиша на специалист, за да ми даде съвет какво да правя и как да й помогна. Спомена дори за самоубийство. Помолих я, никога повече да не й минава подобна мисъл за самоубийство и самоубийството не е решение на проблемите. Много ме боли за нея. Изолирала се е и се е затворила в себе си. Говори само с родителите си и мене. Не излиза изобщо. За нея животът е спрял. Не вижда бъдеще и няма вече мечти.

   Моля Ви се, дайте съвет как да й помогна! Какво да направя за нея? Ако трябва ще се свържа и с майка й, за да поговорим двете, за да намерим решение. Знам, че трябва да я оставя да преживее сама болката си и да премине през този ад сама, но пак Ви казвам - плаша се за нея, че ще затъне още повече в тази "черна дупка", в която е изпаднала. Не й се обаждам всеки ден. Не искам да я притеснявам. Смятам, че трябва да остане сама за момента и да намери сили сама да си помогне. Много добре знам, че човек трябва сам да си помогне пръв, за да му помогнат и другите! Ако не си помогне сам, няма сила и човек, които да му помогнат! Но трябва да я накарам да осъзнае, че животът продължава и тя е останала жива - дори й повторих, че за нея това е едно от многобройните изпитания, които животът или Бог й праща. Надявам се, че разбирате ситуацията добре и знаете, че при такъв човек трябва да се действа бързо и да се помогне на този човек по най-бързия начин! Благодаря Ви предварително за помощта! Весели празници.
Виж целия пост
# 1
Здравейте,
Опитайте се вътре в самата себе си да разделите проблема на две части - помощта, която вие може да окажете и отговорността, която приятелката ви трябва да поеме. Човек в подобни ситуации има нужда от помощ и е хубаво да има на кого да се опре, въпросът е, че това не изключва неговата отговорност в процеса.
За да отличите едното от другото е да разберете за себе си, защо проблемите на приятелката ви откликват по такъв начин във вас? Имали сте подобни терзания, самоубийство на много близък човек в миналото, нещо за което се чувствате виновна, че не сте помогнали достатъчно?
Това, което може да направите във връзка с подкрепата е просто да я изслушавате и да бъдете с нея в мъката и без да оценявате, осъждате, дискутирате. Останалото е нейната работа с терапевт и нейна лична отговорност.
Даниела Тахирова - психотерапевт
Виж целия пост
# 2
   Благодаря Ви за сравнително бързия отговор. Прочетох 3-4 пъти това, което сте казали, за да го преосмисля добре. Съгласна съм, че трябва да й помогна, но и тя трябва да поеме отговорност и задължение, за да си помогне сама, иначе моята помощ и помощта на родителите й няма никакъв смисъл, ако тя не поеме отговорност и задължение пред себе си да се изправи на крака! Причината за такъв отклик на чувства в мене, че я чувствам много близка приятелка, която много я обичам и ме боли, че страда и преминава през този Ад. Приятели сме повече от 15 години.
Виж целия пост
# 3
Здравейте,
Благодаря ви за обратната връзка.
Въпросът за причините, които ви правят толкова ангажирана с приятелката ви, целяха да можете по-ясно да отграничите вашето съчувствие от нейната отговорност. По принцип това е най-трудното и за нас терапевтите, когато на отсрещтния стол седне човек, който сподели мисли за суицид. Първото, което правя в този случай е да върна отговорността в ръце на клиента- "Аз ще помогна за да разбере и осмисли причините, довели го до тук, но не мога да нося отговорност за решенията които взема." Освен това се опитвам да сключа т.нар. терапевтичен договор, който няма естествено юридическа стойност. В него двете страни се задължават докато трае терапевтичният процес да не предприемат суицидни действия и т.н. Както виждате правилото е човекът, САМ да поеме отговорност, за всичко което върши, защото "контрата" си остава у него. Този процес помага и на мен да не се чувствам виновна, че не съм успяла да бъда достатъчно ефективна в помощта си Simple Smile
 Според мен в причините, които ви карат да сте толкова загрижена  се крие един по-дълбок пласт от този, който вие описвате - може да е въпрос на граници, на обич и привързаност, която не сте имали в миналото и тя ви е дала, или да напомня по някакъв друг начин на някоя ваша житейска ситуация. Не знам, защото не ви познавам. Все пак се опитвам и вие да научите нещо за себе си, тоест  да съм полезна и за вас, защото вие пишете тук във форума.
Даниела Тахирова психотерапевт.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия