По-добрият живот – в града или?

Честито на всички, които са устроили добре живота си на село. Но виждам, че дечицата ви са малки още. Като поотраснат, ще е трудно според мен - добро средно училище, купони със съученици и т.н. Това в гимназията, вече като студенти повечето пътуват в чужбина и така или иначе не са в къщи.

То според мен не е манталитет, а просто приоритетите и вижданията на хората се променя. Като дете и тинейджър ми се живееше на такова място - с градинка, котки, кучета... Срга осъзнавам, че ако недай Боже ти потрябва Бърза Помощ, може на село да си я чаааакаш... Такъв риск аз не бих поела, например, особено с деца. И логистичните пречки, които вече ги коментирахме.

Не мисля, че е манталитет. Тук над 50% от колегите ми живеят в села или малки градчета. По това, което ми описват, от днешна гледна точка аз не бих могла да живея така.

Също така, поне в Германия, добрите училища и гимназии не са в селата, а в по-големите градове. Детска градина или предучилищна е друго - децата могат да си играят навсякъде (малките). Но после езикови училища примерно.... Къде в българско село има "представителство" на АВО-БЕЛ, Британика или каквито там училища има още...

Има чисто прагматични подбуди да си в града, не е манталитет според мен.

Стига с тез купони!  
Да не би тийновете в малките населени места да не се събират. Нали ти казвам, че в наше "село" упс - градче с 4000 души децата са на центъра сами! на около 11 - 12 години с колелетата, по-големите са на пейките и слушат музика, има и заведения. Аз купон помирисах, чак като завърших гимназия. До тогава здраво учене. И нищо не съм изпуснала.
Синът ми е на 11г и като се стъмни и до магазина за хляб не смея да го пусна във Варна, защото точно там има и кофи с боклук и цигани. До сега и на училище сам не е ходил, защото има да пресича 2 булеварда. Благодаря за такова детство   Варна отдавна не е града в който аз съм била дете.

По-скоро идеята може би е, че ще искат да се събират с приятели от училище, а гимназии в по-малките населени места изобщо няма, "елитните" такива пък са само в големите градове.

Както аз го виждам, големият град има две групи предимства: едното е многото хора и, да го кажем така, динамиката. Тук е въпрос на вкус. Аз съм от тези, които и в това отношение предпочитат големия град. Мъжът ми например - не. Или поне така казва, мисля, че не лъже.
Втората група е свързана с това, че "нужните неща" като работа, училища, болници, големи магазини и пр. също обикновено са струпани в големия град. Това се преодолява, ако имаш кола (и средства за гориво за чести пътувания) или ако има редовен обществен транспорт. И най-добре все пак - близост до града. То затова и големи села у нас или градчета със запазено и сравнително младо население (нециганско  ) останаха предимно близките до големия град. Никак, никак не е хубаво да се обезлюдяват другите, но нищо не можем да направим, за съжаление.

Топъл дъжд, вашето "село" също вероятно е близо до Варна и лесно можете да ползвате втората група предимства на града. Затова и има останали млади хора в него.

П.П. Прочетох другото ти мнение - е, значи е близо и с лесен достъп до съответния старопланински областен град.

Не, не е до Варна. Промяната е генерална - на 200км от Варна  сме 
Но пък си има и гимназия. Опитахме горчивият плод на "елитното"училище и последствията са уртикария на нервна почва и при превъзбуда тикове при сина ми. Хайде няма нужда  Който иска да се образова и без елитност ще го направи.
В малкото ни градче има 6 общопрактикуващи лекари, 1 очен, 1 гинеколог, 6-7 дентални лекари, 1 голяма и нова детска градина, 2 начални училища и 1 гимназия, 2 аптеки, много ресторанти и заведения и басейни, безброй екопътеки, малки водопади, язовир и още повече история - всяка стара къща е музей.

Топъл дъжд, още веднъж поздравления. Това е начинът България да се оправи, а не да се врем 90% в големите градове.

Това е до избор на училище и може да случи в града и на село. Просто сте направили грешен избор. Дано сега сте намерили вашето място и училище.

За млади хора с /и без деца, на които местоработата им е в големия град, отчитам повече минуси, отколкото плюсове за живота на село.
Плюсове - природата, спокойствието, тишината, донякъде чистия въздух /НО само през топлите месеци, през зимата като запалят всички брикетите, пушекът и миризмата във въздуха са непоносими/
Минуси:
- отдалечеността /ако говорим за селата около София/ - пътуването от/до работа или училище е кошмарно дълго; освен през градския трафик, трябва да минеш и този на излизане от София. Ако пък пътуваш с градски транспорт - сменяш поне 2-3 транспортни средства. При всички случаи, се прибираш по-късно вкъщи, грохнал от работа и трафик. ..ако пък трябва и да сготвиш нещо за ядене, работата става още по-зле. И никак не ти остава време да се любуваш на природата примерно...Аз лично предпочитам да прекарвам тези два часа всеки ден с детето си, отколкото на път за вкъщи, а пък в събота и неделя да го водя в планината.
- липсата на социален живот - повечето от приятелите ти са в града, всяко едно ходене на кино, на пицария, на разходка в града и т.н. си е цяло приключение; ако отидеш на някой празник или събиране и си с кола - не трябва да пиеш, ако не си с кола - гониш часовете на градския транспорт или се бъркаш по-дълбоко за такси. Това става въпрос за събота и неделя, през седмицата, като се прибереш с трафика към 7:30 - 8 часа вечерта, последната ти мисъл е да тръгнеш нанякъде
- липсата на болници, аптеки, денонощни магазини наблизо, трудно можеш да си поръчаш храна за вкъщи, да извикаш някое такси, което да не те чарджи и за обратния /празния /му курс
- липсата на извънкласни занимания, на които да запишеш детето - спорт, езици и т.н.
- по-голямата и скъпа поддръжка на къщата
- по-честите аварии с тока, водата, кабелната и интернета
Та като живяла няколко години на село, моето мнение е такова. Може би като порастне детето ми и стане самостоятелно, а пък аз остарея /и когато не ми се налага да пътувам всеки ден до работа/ бих заживяла пак на село. Сега живеем в апартамент в града и съм доволна, че мъжът ми сутрин се наспива повече, а след работа се прибира за 30 минути. Не е изнервен от трафика. Имаме време, ако искаме да се разходим до близкия парк, до напазаруваме, да си поръчаме готова храна, ако не съм успяла да сготвя. Просто разполагаме повече с времето си.
Това го пиша с уговорката, че сме обвързани с местоработата в големия град /за съжаление/. Иначе и аз бих предпочела да живея в по-малко градче, точно такова, каквото го описва Топъл дъжд.  

Тук стана една говорилня за хвалебствия! Всеки се хвали, но не казва местоположение!? Това ли е идеята на форума, да се хвалим? От друга страна, ако не казвате за кои населени места става въпрос, защото някой нямал да одобри избора, това е глупаво. Ако поради друга причина, това е лицемерно. Но тъй-като просто не казвате без причина е трудно да се прецени, и изглежда като че ли мислите, че сте на далавера и не казвате за да не открехнете леваците, което е надменно и егоистично. Или си кажете или си мълчете въобще и по-принцип.

Топъл дъжд говори за Елена  
Прати поздрави на кмета
другите не знам

Ей, издаде ме! 

От любопитство, защо е по-скъпа поддръжка на нова къща спрямо на нов апартамент? И ще кажа и защо питам.
При нас в блока се събират пари ей-така просто, в случай, че някой ден се наложи по-голям ремонт. Ако дотогава ти се изнесеш или си продадеш жилището, а ремонт не се е наложил, не ти връщат парите. Няма и опция да кажеш, че би искал да платиш като му дойде времето, защото парите ми днес струват повече от утре. Т.е. за почти чисто нов блок (на 3 години и нещо), аз ежемесечно хвърлям пари в някаква касичка, които никога повече няма да видя и нямам право да не ги плащам. Колко пари се хвърлят в касичката, се определя на общо събрание, т.е. като един от Х собственика, моето мнение е едно от многото, а повечето предпочитат да заделят тези пари отсега, нищо, че утре може да са някъде другаде.

Когато се прави покупка, винаги се избира сред най-скъпите неща, защото нали всички ще плащат - щат, не щат. Последният ми пример е за 2 броя пейки за 1100 ЕВРО всяка... Там седят следобед майките с малки деца...

Когато някой счупи някоя брава (примерно), отново всички плащат и ремонтът на една брава беше над 100 евро... То май беше само стягане, не нова част...

Мога да давам примери до безкрай.

Ако си купя къща, тя ще си е само моя (или на 2 семейства, може и приятели) и ако ми се счупи бравата, ще кажа на приятеля ми да я поправи и трудът за тези 15 минути няма да ни струва 100 евро, сори. Ако си купя пейка, няма да дам 1000 евро за една бройка, за тези пари ще си купя ратанови мебели цяла гарнитура примерно, барабар с покривалата и възглавниците, които на вид са много повече от една пейка. Или, ако не ми се дават 2000 евро за 2 пейки, ще си направя от тези места за сядане с европалети (много, много ги харесвам), ще си ушия калъфките и цялото нещо ще ми струва м/у 50 и 100 евро, даже бях смятала  . Да не говорим колко се кефя и колко ме отпускат такива дейности.

Та, любопитно ми е, как така поддръжката на къща е по-скъпа?
Ясно, че ако се наемат градинари за голям двор през всеки сезон да идват на седмица-2, това може и да стане ужасно скъпо, но по самата къща?

Ми по-скъпо си е. Покривът ти е само твой. Мазето също. Ремонтите, макар и по-евтини са по-чести в къща, отколкото в апартамент. Отоплението е по-скъпо - всички стени са външни. Ти явно описваш ситуация нейде в чужбина с тези разходи за апартамент. Тук не се събират така пари, или поне аз не зная някой да купува скъпи общи вещи за поддръжка на блокове. Моя позната, която живее в Париж така ми се беше оплаквала, че всеки месец сменяли озеленяването пред блока й, ама сумите които се събират били да се разплачеш....и не питат собствениците могат ли или не могат.

Нашата къща, на 5 г., досега не е имала нужда от никакъв ремонт, покривът си е перфектен, външната изолация също, отоплението ни (на газ) е точно наполовина от апартамента (със същата квадратура).

Да, сложила съм си местожителството под аватара, но нямам идея кой какво вижда. В Мюнхен живея. Говоря за жилища в самия град или в сателитни градчета.
както единият, така и другият покрив имат по 10 години гаранция. Обикновено хората масово ги поправят след м/у 30 и 50 години. Един ремонт е примерно 10 000 евро, по този начин си осигуряваш още 50 години, защото в днешни дни имат по-добри материали от 50-те. Това е скъп и доста качествен ремонт в най-скъпия немски град.

Мазето - и за него важат някакви срокове, не съм питала специално, но за основи и пособни, срокът пак беше дълъг. Не съм чула да се налагат поправки по мазета, освен отводнявания, но това обикновено е при природни бедствия, с/у които има застраховки и те не са невъзможно скъпи (за тукашния стандарт). Доколкото знам, има застраховки с/у бедствие и в България, поправете ме ако греша, но бях търсила преди 2-3 години и се предлагаха.

Ремонтите вкъщи - ако става дума за козметични неща, от типа на - детето ще става ученик, трябват нови стени и мебелировка, да се махне Хелоу Кити лепенката и т.н. не са повече, отколкото в апартамент.
Смяна на кухня отново може да се наложи и а апартамент.

Фасадите - тук имам само тероетичен опит, когато стане дума за почистване. Прави се веднъж на 10 години, може и повече, и за къща съм виждала цени от 1000 евро примерно... За блок 100% ще е много повече...

За отопление - то много зависи от изолациите. Извън първоначаланата голяма инвестиция за котле или с каквото ти е отоплението, не знам как са цените месечно, зависи и колко топло държиш... Аз не пускам парно зимно време и у нас е 22-23. За нас е ок. Като падне под -10, пада с около градус-2. На -23 беше 19 вкъщи, което е леко хладно, но на нашите ширини рядко става толкова и не се задържа месеци наред. Говоря за стаи без абс никакво отопление.

Може би градината е голям разход?