Тук едно мнение за лекарство, което може да е полезно за някого (езикът е малко груб, но е обяснимо в подобна ситуация): http://afera.bg/105919.html
Виж целия пост
Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2
- Публикувана: 23 апр. 2017, 16:26 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2021, 03:54 ч.
# 286
21 септ. 2017, 19:48 ч.
Най-после някой да каже, че заболяването не зависи нито от образование, нито от това колко кръстословици си решил и т.н., а е заболяване, което може да засегне всеки. Проблемът е, че не познават причината, мозъкът не е познат добре и затова не могат да вземат адекватни мерки: https://www.vesti.bg/zdravoslovno/golemiiat-strah-za-nad-50-godishnite-6074064
Виж целия пост
# 287
22 септ. 2017, 11:49 ч.
Момичета, имам един въпрос. Мама като цяло е добре, спокойна, спи, пие си лекарствата, не иска да си ходи, не е агресивна и т.н. Но ми казаха, че доста намалила храната. Внушила си, че е дебела. А тя е кожа и кости. Като я видях последно гола, откъм гърба, изглеждаше сякаш кожата й виси на лопатките, сякаш просто е преметната на тях....ужас. Преди години беше доста пълна, и явно сега си връща тези спомени, приема ги за реалност. Сестрата каза, че сама не се храни много и тя й помага. Като й дава в устата, казва, яде. На мен ми беше казала, че не й харесва храната там, но тя и вкъщи не я харесваше, хем съм готвила и съм поръчвала от ресторанти и какво ли не и все не й харесваше.
Аз знам, че неяденето е част от болестта, но въпросът ми е какво следва? Направо ме е страх да си помисля. Те могат да й слагат в устата, но ако спре и да преглъща?? Какво тогава? Колко време изкарват ако спрат да ядат? Реално от глад и обезводняване ли си отиват?
Виж целия пост
Аз знам, че неяденето е част от болестта, но въпросът ми е какво следва? Направо ме е страх да си помисля. Те могат да й слагат в устата, но ако спре и да преглъща?? Какво тогава? Колко време изкарват ако спрат да ядат? Реално от глад и обезводняване ли си отиват?
# 288
22 септ. 2017, 21:16 ч.
Толкова хубаво е, че има такава сестра, която я храни и че майка ти приема тази помощ! Защото те казват - не искам, не искам и околните приемат , че това е достатъчно.
Виж целия пост
# 289
23 септ. 2017, 02:01 ч.
Това с храненето е различно според мен, от колкото е при вас. Имам предвид, че ако тя си е внушила, че е дебела и затова не иска да яде е лесно, защото просто ще я прилъгвате като на игра и ако трябва друг ще я храни и така ще се набавят необходимите калории. Тези, които спират да ядат от развитието на болестта имат съвсем друг проблем. Те нищо не си внушават. Просто усещат, че имат проблем с преглъщането или организма просто вече не иска и това е. Тях няма как да ги тъпчеш, защото най-много да повърнат храната. Да, много от болните умират от глад и жажда. Брутално, но истина. В нашия случай след приемането в болница, в следствие на още един инсулт се почна хранене със сонда. Страшна мъка е това. Обаче много хора стигат до там и дилемата е страшна. Да го оставиш да умре от глад или не. Това не го пожелавам на никой да му идва на главата. Аз избрах да се борим до край. Баща ми беше със сонда до края, но реално се храни с нея около 20 дена. Втората причина, от която много болни си отиват е пневмонията. Баща ми си отиде от нея. А тази пневмония до колкото разбрах се получава от това, че не могат да преглъщат и дробовете почват да се пълнят с вода. Отново бруталната истина. И все пак мисля, **ElIna**, че майка ти е далеч от това. Щом изобщо може да й дойде на акъла, че е дебела и затова не яде, значи нещата не са изобщо толкова напреднали.
Виж целия пост
# 290
24 септ. 2017, 10:19 ч.
lovely, благодаря за успокоението. Дано е така. Green Tara, наистина сестрите много им помагат. Сега собственичката е купила още една къща в селото и е преместила там по- тежко болните. В къщата, където е мама са останали 8-9 човека. Те и преди бяха малко, но сега може да се обърне повече внимание на всеки болен.
Аз друго си мисля, не знам, може би се филмирам вече, но примерно ако такъв болен има проблем със зъб, да речем, а връзката в мозъка я няма, т.е. той може и да не усети, че има болка там. Ми че то може и гранулом да стане, сеспсис....Казвам го, защото забелязах, че мама има един проблемен зъб. Миналата година направихме предните 6, с мост, много добра изработка, и сега щяхме да правим долните, но нали се влоши, не стигнахме до там. Та гледам, че там има един дето не е ОК. Тя казва, че не я боли....но знам ли. Как се процедира в такива случаи? Аз без линейка не мога да я изкарам от там...ми ако нещо друго я заболи...ох май наистина съм психясала...
Виж целия пост
Аз друго си мисля, не знам, може би се филмирам вече, но примерно ако такъв болен има проблем със зъб, да речем, а връзката в мозъка я няма, т.е. той може и да не усети, че има болка там. Ми че то може и гранулом да стане, сеспсис....Казвам го, защото забелязах, че мама има един проблемен зъб. Миналата година направихме предните 6, с мост, много добра изработка, и сега щяхме да правим долните, но нали се влоши, не стигнахме до там. Та гледам, че там има един дето не е ОК. Тя казва, че не я боли....но знам ли. Как се процедира в такива случаи? Аз без линейка не мога да я изкарам от там...ми ако нещо друго я заболи...ох май наистина съм психясала...
# 291
25 септ. 2017, 15:10 ч.
Elina, това,че не се хранят наистина е част от заболяването. С течение на времето гълтателната им способност намалява и спират окончателно да се хранят.Майка ми така си отиде, една година ядеше много малко, аз я храних, но количеството храна което можеше да поеме беше много малко, започваше да се дави като се храни. Храната постепенно започна да става каша и накрая поемаше само течна храна, докато в един момент спря напълно да се храни. Обезводняването се решава като проблем със системи, но и те са до време. Понякога слагат стоми през които да ги хранят, но това не ми го препоръчаха защото тя наистина накрая агонизираше вече. Стана 30 кг. накрая. Консултирайте се с лекар как може да й помогнете за храненето.
А относно въпроса Ви от какво си отиват - при нас мама си отиде защото се засегна центъра на дишането, но реално 2 месеца живя само на кисело мляко - гледката накрая не може да се опише с думи.
Съжалявам ако съм прозвучала тъжно или не много успокоително и с нужния кураж, но аз преминах през това, защото никой не ми спести нищо - лекари, сестри ....Просто знаех стадиите на заболяването, вероятно какво може да очаквам и как би трябвало да реагирам/ говоря за нещата които е трябвало да правя аз/. Но едно ще ви кажа, никой не ме подготви за душевната разруха която настъпи в живота ми - за мъката, за вината, за последствията. Едно ще ви кажа - опитайте да съхраните себе си и близките си.
Желая Ви здраве и много сили за да преминете през това.
Виж целия пост
[Момичета, имам един въпрос. Мама като цяло е добре, спокойна, спи, пие си лекарствата, не иска да си ходи, не е агресивна и т.н. Но ми казаха, че доста намалила храната. Внушила си, че е дебела. А тя е кожа и кости. Като я видях последно гола, откъм гърба, изглеждаше сякаш кожата й виси на лопатките, сякаш просто е преметната на тях....ужас. Преди години беше доста пълна, и явно сега си връща тези спомени, приема ги за реалност. Сестрата каза, че сама не се храни много и тя й помага. Като й дава в устата, казва, яде. На мен ми беше казала, че не й харесва храната там, но тя и вкъщи не я харесваше, хем съм готвила и съм поръчвала от ресторанти и какво ли не и все не й харесваше.
Аз знам, че неяденето е част от болестта, но въпросът ми е какво следва? Направо ме е страх да си помисля. Те могат да й слагат в устата, но ако спре и да преглъща?? Какво тогава? Колко време изкарват ако спрат да ядат? Реално от глад и обезводняване ли си отиват? ]
Аз знам, че неяденето е част от болестта, но въпросът ми е какво следва? Направо ме е страх да си помисля. Те могат да й слагат в устата, но ако спре и да преглъща?? Какво тогава? Колко време изкарват ако спрат да ядат? Реално от глад и обезводняване ли си отиват?
]Elina, това,че не се хранят наистина е част от заболяването. С течение на времето гълтателната им способност намалява и спират окончателно да се хранят.Майка ми така си отиде, една година ядеше много малко, аз я храних, но количеството храна което можеше да поеме беше много малко, започваше да се дави като се храни. Храната постепенно започна да става каша и накрая поемаше само течна храна, докато в един момент спря напълно да се храни. Обезводняването се решава като проблем със системи, но и те са до време. Понякога слагат стоми през които да ги хранят, но това не ми го препоръчаха защото тя наистина накрая агонизираше вече. Стана 30 кг. накрая. Консултирайте се с лекар как може да й помогнете за храненето.
А относно въпроса Ви от какво си отиват - при нас мама си отиде защото се засегна центъра на дишането, но реално 2 месеца живя само на кисело мляко
- гледката накрая не може да се опише с думи.Съжалявам ако съм прозвучала тъжно или не много успокоително и с нужния кураж, но аз преминах през това, защото никой не ми спести нищо - лекари, сестри ....Просто знаех стадиите на заболяването, вероятно какво може да очаквам и как би трябвало да реагирам/ говоря за нещата които е трябвало да правя аз/. Но едно ще ви кажа, никой не ме подготви за душевната разруха която настъпи в живота ми - за мъката, за вината, за последствията. Едно ще ви кажа - опитайте да съхраните себе си и близките си.
Желая Ви здраве и много сили за да преминете през това.
# 292
25 септ. 2017, 23:25 ч.
Мама си ядеше добре, но въпреки това имаше май пневмония на снимката, и бъб реците последната година не и бяха добре. Не стигна крайните фази, но тя много се залежа и бам пневмония и почина за няколко часа. Не е кашляла...кошмар.По нищо не личеше , че има пневмония ( само се потеше повече), но тя казваше- защото ми е нервно.
Виж целия пост
# 293
27 септ. 2017, 21:02 ч.
Момичета, казаха, че е спокойна и яде. Нещо е започнала да яде напоследък. Радва ме много това.
andriana1975, и аз много четох, уж съм подготвена, но като дойде моментът.....човек никога не е готов.
Виж целия пост
andriana1975, и аз много четох, уж съм подготвена, но като дойде моментът.....човек никога не е готов.
# 294
30 септ. 2017, 16:20 ч.
Моята баба ядеше и слабееше. Стигна и до последен стадий- с трудно гълтане..Ядеше си пасирани храни месеци наред, но беше станала кожа и кости.
Виж целия пост
# 295
8 окт. 2017, 14:46 ч.
Момичета, днес ходих при мама. Позна ме, зарадва се много. Ръцете й бяха топли, беше чиста и спретната. Казаха, че яде, пие си лекарствата, спи. Дотук добре, обаче... Мазането и изпускането продължава. И с това свикнах, но ми направи впечатление, че мирише ужасно откъм памперса. Погледнах я- чиста. А мирише направо като на мърша, като на изгнило. Питах сестрата, от няколко дена имала вагинално течение като гной. Тя преди 2-3 години имаше нещо подобно, но не миришеше така, и беше оскъдно и при един преглед при АГ, лекарката откри задебеляване на стената на матката, което не е характерно за нейната възраст. Направихме кюртаж и "много гной изтече" както каза доцентката. Оказаха се някакви Наботиеви кисти, които били доброкочествени. Явно сега пак е така и памперса засилва нещата откъм спарване, миризма, бактерии.....Това, обаче се лекува само в операционна, с пълна упойка. Пълната упойка ще й довърши мозъка... Направо съм в потрес, какво да правя. Как се води такъв човек по лекари и т.н. Съвсем ще я стресирам и ще я объркам. Иначе нейното АГ е и моя лекарка и ми е близка. Мога да отида със старата епикриза и да й кажа какво се случва, да й изпише поне някакви хапчета и то през устата, защото другите едва ли ще даде да й ги сложат.... Ох направо не знам, дайте съвет......някой с подобен опит? В смисъл на разкарване на болния по лекари и т.н. Благодаря
Виж целия пост
# 296
8 окт. 2017, 15:04 ч.
Татко си отиде преди 1 месец.
Отказваше храна накрая, позна ни и се просълзи. Не искаше да пие лекарсвта. Получи инсулт.,
Върнах се на работа след 1 месец в България, водих децата 2х седмично, сигурна съм че ги позна, моят добър мил татко, който на никого нищо лошо не е направил, не е попречил на никого.
Седмица след като се прибрахме мама се обади, че не е добре.
Хванах първия самолет, пристигнах късно вечерта, от хосписа се обадиха рано сутринта, че е починал.
Въпреки, че всички знаехме какъв ще е изходът, със смърттта на родител човек не може да се примири.
Мина месец, но нито децата, нито аз можем да свикнем със ситуацията.
Надяваме се само да не го боли, да не се мъчи и да е с нас в мислите си.
Децата не искат да повярват, че дядо им го няма.
Виж целия пост
Отказваше храна накрая, позна ни и се просълзи. Не искаше да пие лекарсвта. Получи инсулт.,
Върнах се на работа след 1 месец в България, водих децата 2х седмично, сигурна съм че ги позна, моят добър мил татко, който на никого нищо лошо не е направил, не е попречил на никого.
Седмица след като се прибрахме мама се обади, че не е добре.
Хванах първия самолет, пристигнах късно вечерта, от хосписа се обадиха рано сутринта, че е починал.
Въпреки, че всички знаехме какъв ще е изходът, със смърттта на родител човек не може да се примири.
Мина месец, но нито децата, нито аз можем да свикнем със ситуацията.
Надяваме се само да не го боли, да не се мъчи и да е с нас в мислите си.
Децата не искат да повярват, че дядо им го няма.
# 297
8 окт. 2017, 17:45 ч.
Много съжалявам. Тежко е. Трудно е. Празно е. Аз мълчах близо месец, след като почина мама. Четях само за духовния свят и слушаш регресии...Съболезнования.
Виж целия пост
# 298
8 окт. 2017, 21:42 ч.
Благодаря.
Никога не съм приритвала толкова много да се върна на работа, както досега.
Все си мисля, че сърдечната операция беше грешка и може би, ако бяхме потърсили друго мнение можеше да е още жив ... Но не мога да го върна вече.
Виж целия пост
Никога не съм приритвала толкова много да се върна на работа, както досега.
Все си мисля, че сърдечната операция беше грешка и може би, ако бяхме потърсили друго мнение можеше да е още жив ... Но не мога да го върна вече.
# 299
9 окт. 2017, 14:19 ч.
Stardust, много съжалявам за загубата ти! Миналата година загубих баща си след инсулт, успокоението ми беше, че не се мъчи, горкия, просто затвори очи и не се събуди...
Утре ще водя майка ми на контролен преглед - много я мъчат въпросите на невролога, тестовете, на които я подлагат - напр. за 30 секунди колко животни или растения ще изброи, да назовава различни предмети и т.н. Аз си я познавам достатъчно добре и зная, че от притеснение още повече блокира..Мислите ли, че е добра идея да поговоря с доктора просто да прескачаме този етап от визитата ни? Знам, че е важно, но независимо от лекарствата и упражненията вкъщи, тя няма подобрение, дори напротив
- все по-често забравя кое къде стои, кога ми е рожденния ден например, как се готви определена манджа, ето например, довечера е на концерт с една приятелка, аз купих билет преди седмица, тя го хвърлила, не знаела за какво е, а тази сутрин ми каза, че снощи концерта бил страхотен...а той още не е започнал 
Просто, буквално след минута е забравила какво съм й казала...Иначе, с координацията и ориентацията няма проблем, ходи, разхожда се, среща се с приятелки, спи...
ElIna, според мен, поговори първо с докторката и чуй тя какви предположения ще изкаже и какво ще те посъветва, после ще прецениш кое е най-добре в ситуацията.
Виж целия пост
Утре ще водя майка ми на контролен преглед - много я мъчат въпросите на невролога, тестовете, на които я подлагат - напр. за 30 секунди колко животни или растения ще изброи, да назовава различни предмети и т.н. Аз си я познавам достатъчно добре и зная, че от притеснение още повече блокира..Мислите ли, че е добра идея да поговоря с доктора просто да прескачаме този етап от визитата ни? Знам, че е важно, но независимо от лекарствата и упражненията вкъщи, тя няма подобрение, дори напротив
- все по-често забравя кое къде стои, кога ми е рожденния ден например, как се готви определена манджа, ето например, довечера е на концерт с една приятелка, аз купих билет преди седмица, тя го хвърлила, не знаела за какво е, а тази сутрин ми каза, че снощи концерта бил страхотен...а той още не е започнал Просто, буквално след минута е забравила какво съм й казала...Иначе, с координацията и ориентацията няма проблем, ходи, разхожда се, среща се с приятелки, спи...ElIna, според мен, поговори първо с докторката и чуй тя какви предположения ще изкаже и какво ще те посъветва, после ще прецениш кое е най-добре в ситуацията.
Препоръчани теми