Паническо разстройство - 28

Ами няма.
Аз също съм от провинциален град и тук има само един психиатър, който буквално е по-зле от пациентите си.
Налага се да търсим лекари в други градове, което поражда доста проблеми.

Али, азбях там. Но не за лечение, а на зей забележителности. Имах доклад на следващияден в Охрид и за пръв път го изнесох без паника, а нали знаеш, че съм със социална фобия, на всичкото отгоре.

   Като заговорихте за свестни психиатри в провинцията, спомням си, че моят психиатър си беше буквално зле с главата си. Задаваше ми такива въпроси, като че ли съм умствено изостанала!

общо, за всички специалности - те са спрели развитието си мноооого отдавна.
голям град нищо не ти обещава де. само повече опции.

Абсолютно съгласна съм! Вчера се убедих окончателно, че личната ми лекарка е проспала всичките си 5 студентски години. Кой им дава дипломи на тия!?

в БГ дипломи се раздават кат' леб. за мен д-р, адвокат, архитект, не означават абсолютно нищо. просто са издянали едни 5 (не чак дотам трудни) години учене. в това се изразява цялото им величие.

   Прав сте. Доста хора има с дипломи, на които не са им нужни. И те не знаят защо са завършили. Избутали са криво-ляво университета. По-скоро са били в университета заради купоните!

Здравейте, ходих на изследвания за червата и се оказа Болест на Крон в начален стадии. Може ли според вас за съм си го до карала от ПА?

veronika, знае ли човек? Особено, като няма и научно доказана връзка м/у двете. А може и ПР да ти се епоявило заради   б.на Крон... чела съм че възпалителните процеси в тялото могат да те доведат до тревожност,депресия,ПР.
Как ти го установиха,с какви иследвания и как ще се лекуваш?

Колоноскопия и цветна снимка. Ами лекарят смята, че е на нервна почва. За сега ще пия пробиотик и салофалк, когато излезе епикризата ще ми дадът още лекарства. Четох, че няма пълно излекуване,  но моят лекар твърди, че е начален стадии и ще го излекува и аз така се надявам, защото този проблем доста ми тежи.

Момичета, влетявам да си задам въпроса:
След натоварена емоционално вечер ми се случи нещо подобно на мини  на паник атака: изведнъж главата ми щеше д асе пръсне , започнах да виждам като в тунел черни и рязко вдигнах кръвно 160/100 го измерих в най - паническия момент, а зениците ми бяха огромни. Казвам мини , защото преди години са ми се случвали и доста по- големи. Ама се надявах да са ме забравили  Веднага в Пирогов . Докато чаках и треперех , започнах да имам трудности с произнасянето на по сложни думи. Ужас! Мислех, че съм получила инсулт. Не бях Кръвното ми беше 140/80 Биха ми половинка диазепам.Започнаха леко да ми изтръпват лицето около носа , ръцете.... Поумина ми  и се прибрахме .
Обаче от тогава (вече трета седмица) поддържам завишено кръвно. И не спя почти вечерта. Заспивам , събуждам се . Унасям се . пак се разбуждам...много беше мъчително. ( Тези дни вече по- добре спя: заспивам  като слушам едни медитации в ЮТуБ)
Минах през невролог и кардиолог  и при двамата ми беше завишено кръвното и двамата затвърдиха мнението ми, че е "от нерви" -  вегетативна дистония ми слагаха диагноза и ми изписваха от техните си хапчета.
 Ама аз знаех къде трябва да ида.  Отигох на психиатър . Изписа ми Ад Стимултон , и по половин таблетка клонарекс  за първите три седмици. не съм ги започнала все още . Много ме е страх от страничните ефекти.

Тов ами беше оплакването. Сега питането ми : Когато съм в покой и си меря кръвното , то е 115-120/70-80. Обаче , ако съм навън , движа се , без да се вълнувм за нещо конкретно, усещам ,че се покачва и като си го премеря ( след като съм била поне 7-8 мин в покой )  , почти винаги е над 130 горната граница. Снощи пак бях в спешното. Пак ми беше 140 горната. Искам само да поясня . че по принцип дори 120 за мен е високо кръвно. И преди съм си го мерила така и съм го следяла , ама не ми е стигало 130...
Та , на някой случвало ли му се е така да му подскача кръвното . Това от нерви ли е ?

Наистина мислех , че няма да ме настигне това напрежение отново. Толкова усилия положих навремето. Дори ми предстои да завърша  психология / психични нарушения. стажувах по психиатри. Мислех да продължа да се развивам  натам. септември ми предстои почасова работа в Анимус. Обаче тези седмици така се обезверих , че  дори не мога да си самопомогна, че ме е страх да не се наложи всичко да зарежа...

E, kак ще зарежеш всичко? Няма логика... Взимай се в ръце и си помогни пак. Високото кръвно сигурно ти е от стреса, да. И при мен беше така и при други от темата, но не се вманиачавай да си го мериш през 5 минути. Ще ти се регулира, няма страшно. Обаче преди да започнеш ад е добре да си направиш кръвни иследвания да се види дали нямаш друг проблем. Хора с проблемна щитовидна жлеза имат подобни на нашите симптоми. Успех!

Здравейте, пиша във вашата темичка заради част от симптомите, описани тук.
Не страдам от паническо разстройство и нямам панически атаки (може би), но наскоро преживях много силен стрес и от тогава се будя със силно сърцебиене, повдигане и понякога потене. Последните дни имах проблеми и с корема и стомаха и боли в тях. Случва се сутрин и 1-2 пъти през деня за по 3-4-5 минути.

Не изпитвам нерационални страхове, нямам проблем да оставам сама и когато ми стане така, не се страхувам от припадъци или по- лошо, но физическите симтоми много ми пречат. Някой има ли идея какво да предприема. Не ми се пият успокоителни или антидепресанти, защото мисля, че са прекалени, но ако някой си помага с някакви билки или хомеопатични или добавки за състоянието си, да ми препоръчате
Объркана съм
П.П.Мента глог и валериан не ми действат дори когато просто съм се ядосала за нещо

И аз по същата причина се преквалифицирах от психолог на кариерен консултант. Реших, че за да помагам на другите, трябва да съм много сигурна в себе си. Не, че се оплаквам от работата си-напротив обожавам я, но мечтата ми беше да работя като психолог. Но ако си сигурна и вярваш във възможностите си, не се отказвай от мечтите си.

Момичета , всяка сутрин се събуждам със силна тревожност , все едно имам бучка в гърлото . Преживяла съм няколо ПА на работното ми място , скоро не са се появявали . Трудно се събуждам сутрин , независимо колко рано съм си легнала . Не пия никакви медикаменти , дианкситът ми помагаше преди , замислям се дали да не го започна пак , не ми се иска , защото ми се доспиваше от него и ме правеше една бавна и мудна . Има ли някоя от вас с подобен проблем ?