След 2 седмици се оказах бременна, от което и двамата бяхме потресени, не вярвахме, че може да стане толкова бързо. Родителите ни бяха още по-потресени, ахаха, макар че си бяхме съвсем на възраст, на 28 и 29. 
) Месец по-късно бяхме на почивка, където ми предложи в ресторант, с пръстен. Аз наистина се изненадах, вече си бях бременна, щях да си имам бебе и хич не ме вълнуваше ще се омъжвам ли, ама той си държеше на брак. Обаче аз не исках да съм бременна булка, така че всъщност се оженихме когато бебето беше на 11 месеца. Малко на обратно 
). Първото беше абсолутно спонтанно, в една дискотека тоо може би не беше и точно предложение, но моя човек ми кажа на ухо, че ще се омъжи за мен. Това беше още в началото на връзката ни. Второто го получих на сватбата на едни много близки приятели. Случи се преди две години. На въпросното събитие вместо жартиер имаше хвърляне на вратовръзка. Моят, вече годеник, я хвана и изведнъж чуван ДЖ-я да казва хайде сега да го хвърлим в басейна ( имаше и такъв ) и както си излиза вир вода се чува по микрофона сега, ако паднеш на коляно и предложиш брак на твоето момиче, ти правим 20% намаление от нашите услуги. Аз в това време бясна, че ми провалят празника и трябва да ходя до вкъщи за дрехи изобщо не зная какво става. Докато се усетя тоя моя любим мъж клекнал и ме пита ще се омъжа ли за него?!? ( пред 250 човека 
) Разбира се казах ДА! След това попитах ти сериозно ли или това беше просто за шоуто ( моя си е голям веселяк ) и отговора беше : "Моля те не се обиждай, това беше просто за тренировка. Някой ден ще си е както трябва с пръстена и всичкото му...". . 
та и ние по неговия пример се любувахме на невероятната красота, която се разкриваше пред очите ни, пихме вино, а зад нас свиреха на китара.. моето момче падна на колене, беше приготвил и реч, която аз от толкова вълнение естествено не чух Незабравим момент 
Прекрасни истории имате всички! И аз съм в голямо вълнение.. живеем заедно малко повече от 2 години, а историята ни е на повече от 4. Голямо гонене беше! Та така.. на 21.03 имам рожден ден и исках да празнувам с приятели, но нямахме възможност, затова реших да отпразнуваме на скромна вечеря с родителите ми. Да си призная честно, усещах го, моя годеник, че нещо е "спечен", но не обърнах голямо внимание. Навечеряхме се и ставаме да пушим по цигара, а нашите започнаха да вадят някакви тенджери, тигани, гювечета, които не ползват и искат да ни дадат. В суматохата аз се шегувам с тях " абе оставете ги за сватбата, не се тревожете" и го виждам нашия как изтръпва направо какво да ви кажа, толкова добре го познавам.. и го питам, всичко наред ли е?, потупвам го по рамото, да му вдъхна кураж, ако нещо се е притеснил от внезапните подаръци от нашите. И следва супер комична ситуация... на нашите звънеца нещо е развален и от време на време сам звъни.. обачее.. аз имам рожден ден и попринцип обожавам изненади, та в цялата суматоха, звъни тоя звънец.. и Ивет вече си мисли, ето ми я изненадата, та хуквам да отварям вратата. Съответно, няма никой отпред и аз разочарована се връщам на бойното поле и влизам в кухнята... представете си гледката. Майка ми, до приятеля ми, стои и захласнато го слуша, баща ми реже някаква луканка, обърнат с гръб към тях, аз на вратата, вцепенена, защото чувам думите "знам, че трябва да говоря първо с вас, но не исках да развалям момента на изненадата..." .. и аз на вратата, опитвайки се да не припадна, се хващам за плота....е да, ама не... хващам се за една полу-отворена вратичка и се облягам, а тя се отваря и тръгвам да падам .. буквално в безтегловност Майка ми хваща ръката ми, че нали да не припадна... хаха Баща ми продължава да стои с гръб, а Владо(годеника ми, вече) говори и иска ръката ми. Докато се осъзная, вече беше паднал на коляно и зададе въпроса, а аз в паниката питам майка ми" ама аз не чух, вие давате ли ме?" даже и не помня какво каза, само изпищях ДА и нямах търпение да го прегърна, че нали ви казвам.. безтегловност страшна Майка ми плаче и се кара на баща ми, че не се обръща, а той милия се подпрял на кухнята и не може да вземе решение. Обърна се и всички разбрахме защо не го е направил по-рано, за втори път през живота си виждах баща ми да плаче. Наистина беше много щастлив. Та така.. нетрадиционно, забавно и невинно! Не бих си го представила по-добре. А пък и определено си е най-добре с най-близките. Получи се супер интересна и комична история за разказване. Сега е голямо вълнение, защото започнахме да планираме сватба за догодина. 
/бебчето/ Препоръчани теми
