Здравейте,
ето мина една година и от нашата операция. И се чувствам длъжна да напиша във форума, защото и самата аз преди да взема решение какво да направя за детето си съм чела всички коментари със свито сърце, за да разбера какво се случва с децата след операцията. Миналата година на 04.07.16г. д-р. Джинович оперира сина ми. Заминах ме за Сърбия само доверявайки се на думите на някакви непознати хора от форума, на които сега благодаря че са отделили от времето си да пишат тук. Операцията мина за нас и за детето мн спокойно, както и престоя ни от 14 дни в Белград. Разбира се ние като родители сме имали мн притеснения, но нищо съществено. Подробностите за престоя и заминаването са мн, голяма чат са изписани и тук във форума. Ако някой има някакви въпроси може да ми пише, на драго сърце ще се опитам да помогна.
За детето ни не е имало стрес, той не разбра какво му се случи. Сутрин отивайки към клиниката, той тръгваше с усмивка, мислейки се че е място за игра с др деца. Да плачеше на превръзките, но те не са повече от 30сек. После като се прибрахме вкъщи имахме дълъг период на падане на конци(външни и вътрешни), в който пак сме се притеснявали. Но и това мина. През няколко месеца се пращат снимки и видео и д-р Джинович наблюдава процеса на възстановяване. Една година след операцията детето ми си има едно мн добре оформено обрязано пишле. Напълно изправено и с отвор в центъра. Отава леко забележим белег отдолу, като по тъмно пигментирана кожа от тестисите до главичката. Този белег може да се забележи само при внимателно разглеждане. По главичката на пишока няма белези, макар че и там беше рязан, за да се изгради канала до върха. Само искам да кажа: Хипоспадията е поправима!!! И ние като родители трябва да сме мн силни за да се преборим за децата си!!!
ето мина една година и от нашата операция. И се чувствам длъжна да напиша във форума, защото и самата аз преди да взема решение какво да направя за детето си съм чела всички коментари със свито сърце, за да разбера какво се случва с децата след операцията. Миналата година на 04.07.16г. д-р. Джинович оперира сина ми. Заминах ме за Сърбия само доверявайки се на думите на някакви непознати хора от форума, на които сега благодаря че са отделили от времето си да пишат тук. Операцията мина за нас и за детето мн спокойно, както и престоя ни от 14 дни в Белград. Разбира се ние като родители сме имали мн притеснения, но нищо съществено. Подробностите за престоя и заминаването са мн, голяма чат са изписани и тук във форума. Ако някой има някакви въпроси може да ми пише, на драго сърце ще се опитам да помогна.
За детето ни не е имало стрес, той не разбра какво му се случи. Сутрин отивайки към клиниката, той тръгваше с усмивка, мислейки се че е място за игра с др деца. Да плачеше на превръзките, но те не са повече от 30сек. После като се прибрахме вкъщи имахме дълъг период на падане на конци(външни и вътрешни), в който пак сме се притеснявали. Но и това мина. През няколко месеца се пращат снимки и видео и д-р Джинович наблюдава процеса на възстановяване. Една година след операцията детето ми си има едно мн добре оформено обрязано пишле. Напълно изправено и с отвор в центъра. Отава леко забележим белег отдолу, като по тъмно пигментирана кожа от тестисите до главичката. Този белег може да се забележи само при внимателно разглеждане. По главичката на пишока няма белези, макар че и там беше рязан, за да се изгради канала до върха. Само искам да кажа: Хипоспадията е поправима!!! И ние като родители трябва да сме мн силни за да се преборим за децата си!!!