Пролетно слънце грее, СЕПТЕМВРИЙЧЕ ден след ден лудее! тема №11

Момичета,  Честит Рожден Ден на всички дечица в нашата група!! Да са ни живи и здрави и да попаднат на съвестни и добри учителки в градините!
Юна, на теб май по Нова година само са ти се случвали чудеса...! Да ти е много здрава и каката и много да помага на мама!
Нашият Рд мина много скромно,  защото точно преди това се разболяхме всички, ноооо стана толкова весело,  а Жорко беше толкова щастлив,  че още говори за него и иска да духа свещички, а на другият ден даже отиде да види дали рожденият ден не е дошъл отново. Хихи
С градината....много трудно ще ни бъде.  Рязка промяна има в състоянието му. Преживява го много и то вътре в себе си. Постоянно е на косъм да се разплаче и то със сълзи от сърце.  Както си говорим нещо, той млъква и ме пита "Ти нали за малко ще ме заведеш в градината?" и е на косъм да пролее кофа сълзи. Много ми е жал за него. Дано се адаптира бързо и без травми!
Това е засега от мен! Зарадвахте ме, че сте писали!

Чудя се дали има още дечица, които не са тръгнали на градина и как им се отразява стоенето вкъщи. Аз поради разни други причини мисля да го пускам най-рано след няколко месеца

Елеонора също не е ходила до сега нито на ясла нито на градина. Само през лятото един месец беше на полудневна детска занималня уж да се адаптира, но само стана по-зле и се настрои негативно.
Иначе скоро ѝ предстои тръгване.
Стоенето вкъщи ѝ харесва много, а мен доста ме затруднява да свърша дори най-дребни неща. Според мен ѝ се отразява негативно и на развитието, защото не попада в достатъчно многообразни и развиващи ситуации, а предимно в познати и комфортни, поради което не се научава на много нови неща. Не е добре за децата да си стоят толкова дълго вкъщи.

И моят беше болен на РД - както миналата, така и тази година:-(
Колкото повече стои, толкова по -трудно се връща към детската. Рев, тръшкане, уговорки, пазарене - някакво чуде е вече втора сутрин. Отдавам го и на факта, че в яслата останаха са той и още едно неизписани , ама пусто още нямаме градина

Колко хубаво, че темата се е оживила
Честит рожден ден на дечицата ни. Да са най-вече здрави и щастливи.
Ние също се преместихме в градината. Сега е първа група, стаята му е точно срещу на кака, която вече е втора група, а площадките им са една до друга. Изобщо не е плакал, обаче той ходи на ясла и там си се адаптира. Новите му учителки също са чудесни и още от първата седмица ходи с желание (тази седмица му е първата, че миналата беше болен). Дано нещата да са все така и занапред и ако миже да не боледуват както миналата година.
Като походят няколко седмици подред, свикват с градината. Но с прекъсванията при боледуване става по-бавно.

Ние от тази седмица спим вече отделно - тоест изнесох се от стаята им и се нанесох в спалнята при ММ. Пробно засега. Те си спят, аз обаче ставам по 3-4 пъти на нощ да ги завивам и да видя дали са си в стаята. Май сега аз ще имам нужда от адаптиране
Юна и аз наблюдавам как като обяснявам нещо сравнително елементарно и ми се налага да повтарям толкова пъти, а получавам грешен или никакъв отговор. Имам спомен как като бях малка и баща ми се опита да ми обясни нещо, толкова се концентрирах върху това дали ще му отговоря правилно и какво ли ще стане ако сбъркам, че изобщо не го слушах какво обяснява и така наистина бърках. Имам чувството, че и при тях става нещо подобно - все едно знаят, че ги изпитваш и не могат да се концентрират, а мислят само дали ще отговорят или не. Вчера с дъщеря ми, която вече трябва да може доста неща, се учихме да броим в обратен ред и бях изненадана колко време, задаване на въпроси и обяснения от моя страна бяха нужни.

За детското столче - отдавна ползваме само седалка, той е 18 кг и е с ръст на 4 годишен, а от столчето много рита предната седалка и му беше вече много тясно (а колите не са ни никак малки). Много е удобно така със седалки само и с нормалните колани, дори лятото пътувахме така до морето - слагаме между тях нещо, после възглавничка да се облегнат и по една възглавничка от тези дето около врата се слагат за пътуване. Така успяват да спят сравнително удобно.

Септемврийка, дано причините да не го пускаш да са тези, за които се сещам Наистина е хубаво да ходят, но и много вируси носят ...

Бебешки разни причини ли Ай похвалете се - мн ще радвам!
А аз не ща повече деца. Не че съм предъртяла, ама не желая. Ще си мачкам племенничката, и бебчовците на приятелките ми:-)

Някой подавал ли е за ТЕЛК? Ще се заема с документи. Дори не знаех, че имаме право. Давали 350 лв на месец, отделно някакви други придобивки като винетки и май безплатни пътувания?

Аз моя довак нз кога ще го изхвърля от спалнята ни. Той си Цока когато пожелае, гуши се гальовно в нас, и на подканата да си ходи в кошараъа - гледа с насмешка:-)

А ММ не иска ( не че е възможно на този етап) да е в друга стая, за да можем да го наглеждаме.  И ми се струва правилно... Преди няколко дена направи някакъв нов вид гърч, при който гледа, но не вижда. Аз си стоях и спях. Детето ме алармира по невероятен начин - гледа ме, и почуква тихичко на страничната табла на леглото. В първия момент погледнах само, и не обърнах внимание. Но той продължи да потропва и така реагирах.
Абе, явно не е за оставяне самостоятелно за сега:

Румка, освен винетка и пътуване, социалните дават и ежемесечна помощ взависимост от процента на експертното решение, така, че поразпитай и минете на ТЕЛК.

При вас случаят е друг, аз също не бих го отделила. Аз и сега съм под стрес с отделянето, пък ако беше така сигурно щеше да си спи при мен до 30. Какво правиш когато направи гърч? Как му помагаш да премине?

За деца - все повече си мисля за още едно аз. А уж не исках ...
Сега мои приятелки си имат бебета и това чувство се завърна. Появи се голяма носталгия. Но ... все още ежедневието ми не е добило нормален ритъм и ще изчакам преди окончателно да взема решение. Пък и се върнах на работа само преди година А трябва също да навия ММ, че за момента не иска трето

То за момента с две породени повечето хора не биха искали Но като мине някоя и друга година, идеята ще започне да ви става все по-привлекателна.
И аз се заглеждам по бебета, но съм наясно, че нямам капацитет за момента, а като мине време ще съм в прекалено напреднала възраст за тази работа.
 


Румка, направо изтръпнах, като прочетох какво описваш Наистина не е добре да го отделяте още, за да можете да следите състоянието. Дано да не се случва повече!

Аз карам мъжът ми да ме събужда сутрин, защото ме е страх да спя, докато малката калпазанка е в другата стая. Притеснявам се, че като се събуди няма да дойде при мен, а ще тръгне да върши някакви бели.
От известно време се научи да си отваря вратата на терасата и да си носи стол, на който се качва, за да гледа от парапета. До сега практиката ни беше сутрин да се премествам да си доспивам в стаята при нея, така че да мога да я дебна кога ще се събуди. Но веднъж докато спях тя се събудила и изнизала тихомълком и отишла на терасата. Тогава още не знаех, че може да си отваря вратата. Като видях отворената врата, направо сърцето ми спря. Не я знам какво е правила и дали се е катерила по столове, но се беше върнала обратно вътре.
Сега я дебна и не я оставям сама в стая. Много бързо си носи стол, а парапетът на терасата е много нисък.

Последните няколко седмици все намира къде да се покатери и да си падне на главата. Последният път беше най-сериозно - от около метър падна с главата надолу върху мраморен под. Пет минути гледаше замаяно, не можеше да си отвори очите и тръгна да заспива като я гушнах, но после се оправи. Ходеше по права линия, не залиташе в поза везна и нямаше нищо видимо по главата като резултат от удара. Нито цицина, нито синина. Бяхме на планина много далеч от болници и в крайна сметка решихме да не я водим, но аз цяла нощ не можах да мигна от притеснение дали все пак нещо не ѝ е станало.
В крайна сметка изглежда нищо ѝ няма. Но това падане изобщо не я трогна и продължава да иска да се катери и на предупрежденията ми, че ще падне, отговаря "Не, няма да падна!". Като ѝ припомня, че все пак е паднала, казва "Изобщо не ме заболя".
Съответно не мога да ѝ обясня да не се катери по терасата, защото на предупрежденията ми, че ще падне, казва "Няма да падна, няма да ме заболи" и категорично отхвърля всякакви предупреждения.
Не знам в градината с какъв номер ще ги изненада и от къде ще се метне, ужас ме обхваща от време на време.

Сложи райбер на по-високо, други спасение няма.

Слагам свещички диазепам. Абе дано се оправи малкият. Аз си живея така цял живот без дори и да съм знаела, че имам епилепсия. Прилошава ми, продължавам напред до следващия път. Все съм си мислела, че съм с кръвно. Ако знаех сигурно щях да се притесня ужасно и за раждане - изобщо нз дали и как бих се прежалила. Абе, по-добре че не съм знаела.
Но е кофти, че при мен не е преминало от самосебе си. Аз и не стм се лекувала, де. Дано той се оправи, но имам някакво усещане- че все ще си стои вискът да не се отключи в един бъдещ момент отново. При някакъв силен стрес или ваксина или нещо. Ще видим

Аз имам роднина, който като дете имаше епилепсия, пи лекарства около 2 години и се оправи напълно. Нито повече е пил лекарства, нито е имал пристъпи от тогава, сигурно над 30 годин са минали. Затова си мисля, че това е напълно лечимо и то за сравнително кратко време.
Надявам се при вас лечението да даде резултат скоро и повече да няма пристъпи. Може би не е лошо да потърсиш второ  мнение. Чувала съм много да препоръчват проф. Литвиненко, но нямам лични впечатления.

Юна, благодаря ти. Да, има случаи - казват, че около 70%, при които се израства./Дължало се на недоразвита нервна система, която "изключва" когато се претовари по някакъв начин./ По друг начин стои въпросът, ако гърчовете са предизвикани от нещо увреждане някакво в мозъка, или е генетично заложено. Не знам и аз много - то никой не знае. Лежахме в 2 болници, уж светила всички, ама накрая - се оказа, че всеки действа по пътя на опита и грешката.

Сега ще ходим при една жена, която казват, че е най-добрата в областта, и е точно детски невролог по Епи. Надявам се да ни помогне жената. А иначе, аз все пак не съм изгубила надеждата, че ще го израсте.

Ако знаете колко много бях притеснена от астмата на най-голямото ми дете. Като дойдеше ред на помпичките, и ме напушваше на рев, всеки път - без изключение. Ама ей на - мина и замина.

Със средното ми детенце имаше нещичко на сърчицето. И там рев и сълзи, ама на - и това замина.

Сега с Иси пак тъй, /рев и сълзи - сещате се/ - ама ай дано и това се разкара.

Честит 3-ти рожден ден на всички дечица!Да са живи и здрави най-вече!

Като ви чета и косата ми се изправя.
Румка дано го израсте детето.

Моето диване тръгна тази седмица на градина, но не е много доволен.Плаче сутрин, иначе през деня
не плачел много.Не е ходил на ясла и сега му е по-трудно.
Май само той остана да не говори почти.Използва много малко думи, иначе формира изречения.Явно трябва да го водя на консултация с логопед.

Аз да се похваля, познахте причините. Имаме си вече второ септемврийче. Нямам търпение да ни изпишат

Много се радвам за теб! Честито бебче, много да се гушка и да не плаче твърде много! Прегръщам ви и тримата