Хихихи,добре дошла в клуба,Кате 
Да ходя на работа и да имам малко дете за мен е най-трудното нещо,което съм правила.Също като теб,и аз нямам време за нищо.Едвам смогвам вечер : първо да сготвя нещо,което да е полезно вечер,да пусна пералня,да пооправя ,да нахраня и малкия,освен себе си,след това да изчистя след вечерята,да изкъпя малкия,да го приспя.Естествено реда не е този и в повечето случаи аз оставам будна до 23ч,защото не мога да смогна,а и все пак някога и аз трябва да се изкъпя - трябва да избирам между часовете около полунощ или рано сутрин към 5часа Но най-големите трудности ни ги създава малкия.Инати се,командва ни и ние само му слугуваме.Казва сега искам детско - и ние гледаме детско(а не ТВ).Казва сега лягаме - иска да лежим,да си почине.Сега оттатък детско(отново).И така до безкрай.Да не говорим какви номера ни върти вече- като се приберем не иска да си сваля якето и обувките и стои в коридора и реве 40мин.,но ние не отстъпваме.Накрая вече е съгласен с нас,но си измисля ново нещо,с което да ни изнудва.
Сутрин пътуваме заедно и тримата в една кола.Но всеки ден сме на косъм да закъснеем,защото малкия не иска да си сваля пижамата и съответно не иска тези панталони,тези чорапи ,а да не говорим ,че не иска якето и обувките.Един ден тръгнахме без обувките,защото беше голяма разправия.
Вечер го взимаме към 17.30ч и все е последен или предпоследен
Но тук в Пловдив разстоянията са по-близки,не знам как успяват хората и по-рано да взимат децата,предполагам,че някои баби и дядовци,които са пенсионери взимат внучетата си.
Мога да ви разказвам още до утре такива истории,но да не ви отегчавам.
Хубавото е,че и той сега е здравичък и от две седмици е плътно на ясла.Ходи кога с желание,кога не,но не реве пред лелите,а само пред нас.В яслата казват,че бил най-послушното дете
А и вече ходи на гърнето,върши понякога нещо,но само срещу един бонбон награда
Виж целия пост
Да ходя на работа и да имам малко дете за мен е най-трудното нещо,което съм правила.Също като теб,и аз нямам време за нищо.Едвам смогвам вечер : първо да сготвя нещо,което да е полезно вечер,да пусна пералня,да пооправя ,да нахраня и малкия,освен себе си,след това да изчистя след вечерята,да изкъпя малкия,да го приспя.Естествено реда не е този и в повечето случаи аз оставам будна до 23ч,защото не мога да смогна,а и все пак някога и аз трябва да се изкъпя - трябва да избирам между часовете около полунощ или рано сутрин към 5часа Но най-големите трудности ни ги създава малкия.Инати се,командва ни и ние само му слугуваме.Казва сега искам детско - и ние гледаме детско(а не ТВ).Казва сега лягаме - иска да лежим,да си почине.Сега оттатък детско(отново).И така до безкрай.Да не говорим какви номера ни върти вече- като се приберем не иска да си сваля якето и обувките и стои в коридора и реве 40мин.,но ние не отстъпваме.Накрая вече е съгласен с нас,но си измисля ново нещо,с което да ни изнудва.Сутрин пътуваме заедно и тримата в една кола.Но всеки ден сме на косъм да закъснеем,защото малкия не иска да си сваля пижамата и съответно не иска тези панталони,тези чорапи ,а да не говорим ,че не иска якето и обувките.Един ден тръгнахме без обувките,защото беше голяма разправия.
Вечер го взимаме към 17.30ч и все е последен или предпоследен
Но тук в Пловдив разстоянията са по-близки,не знам как успяват хората и по-рано да взимат децата,предполагам,че някои баби и дядовци,които са пенсионери взимат внучетата си.Мога да ви разказвам още до утре такива истории,но да не ви отегчавам.
Хубавото е,че и той сега е здравичък и от две седмици е плътно на ясла.Ходи кога с желание,кога не,но не реве пред лелите,а само пред нас.В яслата казват,че бил най-послушното дете
А и вече ходи на гърнето,върши понякога нещо,но само срещу един бонбон награда
Каката е на 3 години и 10 месеца и никак не е напред, защото тези неща отдавна трябваше да ги може, а от скоро ги прави. А той гледа от нея и това му помага, защото не търпи тя да прави нещо, а той не. Понякога имам усещането все едно гледам близнаци 
Това, разбира се, в кръга на шегата 
Те по-скоро приличат на тротинетки на краката, няма да се изненадам ако имат и амортисьори. Не съм особено запозната с този модел и не съм виждала на живо. Hockey - от името се разбира какво представляват и за какво се използват. Това е еквивалент на хокейните кънки на колелца. И стигнах до моя любим стил - Freestyle slalom. Това е изпълнение на трикове и конфигурации от различни трикове около подредени през еднакви разстояния малки конуси. Ролерите са с твърд ботуш, професионалните са от карбон и фибростъкло, за по-голяма здравина и стабилност, но също олекотяване, което е важно за по-лесното изпълнение на движенията. Шината е къса, за повече маневреност, също олекотена, обикновено титаниева, магнезиева или алуминиева. Колелцата са със средна към висока твърдост, като предното и задното са със по-малък диаметър от средните две, което прави една извивка с формата на дъга и помага за маневреността, защото е възможно в даден момент земята да се допира до само едно колелце, което улеснява всякакъв вид завъртания, скачане, обръщане и маневри (както и ги прави много нестабилни за начинаещи). При малките номера, под 38, колелцата, които се използват са с минимал ия размер за този стил, затова няма как предното и задното да са по-малки. Затова производителите правят шината леко скосена отпред и отзад, така, че тези колелца са малко по-високо (едва забележимо, но се усеща при каране) и така постигат подреждането на колелцата под дъга (нарича се banana rocker). Към този стил се смята, че спадат също кънките с колелца, които не са подредени в линия. Това според мен е най-интересният стил на каране, натоварващ, но не толкова екстремен, красив, не изисква толкова голяма площ и човек винаги има какво още да учи и постига 
Според мен го израстват, и може би трябва да се обяснява до втръсване, поне при нас се получава не на момента, но след време неусетно установявам, че вече някакво действие не предизвиква сърдене. 
