Наближавам 50г. сама съм, разведена от около 3 г. с големи деца, които не живеят при мен и си имат техен живот, разбира се. До скоро бях заета с всеки друг, но не и със себе си. Грижих се за децата, за съпруг, свекърва и т.н. След развода, помагах на децата, още учеха, грижих се за майка си, за здравето й. Сега уж тия неща са преминали. И останах сама със себе си. И установих, че нямам желание за нищо. Бих желала да срещна партньор в живота, но заради предишни неуспешни опити сега нито знам къде да го срещна, нито ще направя постъпки за да установя контакт с някого когото евентуално може да срещна и ми хареса. Нямам желание и да постигам трудови успехи. Нямам желание и да се развивам, примерно да уча чужд език ( доскоро имах) от няколко дни и това не ми е интересно. Плаче ми се. Плача. Струва ми се че вече нямам за какво да живея. Не мисля за самоубийство 
. Но животът ми е празен и безсмислен. Не знам как да го осмисля, след като нямам желание за нищо. Дори и на екскурзия не ми се ходи. До скоро спортувах, сега съм се отпуснала и нямам воля да се погрижа и за външния си вид. Ужасно лакома съм и като че ли единственото ми удоволствие е да ям. Не знам как да си помогна, как да събудя у мен желанието за живот, да правя нещо, да имам цели, да се появи страстта ми към живота. Как да се погрижа за себе си?
Виж целия пост
. Но животът ми е празен и безсмислен. Не знам как да го осмисля, след като нямам желание за нищо. Дори и на екскурзия не ми се ходи. До скоро спортувах, сега съм се отпуснала и нямам воля да се погрижа и за външния си вид. Ужасно лакома съм и като че ли единственото ми удоволствие е да ям. Не знам как да си помогна, как да събудя у мен желанието за живот, да правя нещо, да имам цели, да се появи страстта ми към живота. Как да се погрижа за себе си? 