Идва денят на детето, а мамите от ИБ вече стягат багажа за морето.

Излизахме ние след дъжда. Дребното с къси гащи и гумени ботуши, за да може да цапа из локвите, паднах от смях с него. Обачееее прибираме се вкъщи, спираме пред входа, търся ключовете - няма ги! Ровя раница, яке, дънки, няма бе! А съм сигурна, че ги взех на излизане. Мале, откачих. Звъня на ММ по домофона, той ми отключва, аз се тюхкам, Борислав се хили, аз избеснявам още повече, че не разбира драмата. И какво се оказва - забравила съм ги на вратата. От външната страна

Това ми се е случвало безброй пъти през последната 1 година 
Днес е някакъв ужас вкъщи - от 14 будни часа, през 12 от тях реве и се тръшка поне единият, а често и двамата едновременно, включително и в момента. Иде ми да се хвърля вече отнякъде. Започвам да издирвам читав детски психолог, защото това нашето нито се издържа вече, нито е нормално. Баткото през 10 минути реве, гневи се, тръшка се, ръмжи, истерясва, малкото и то е в някаква фаза - докато ми е в ръцете трае, в момента, в който се наведа да го оставя някъде/на някого, започва неистов рев. Бучи ми главата. В момента пиша с 1 ръка, щото с другата друсам кошарата, докато то неистово се опитва да остане будно, мятайки се и ревейки. Имам нужда от нещо силно!

Моме, сипи си едно Те доста преживяха последните дни, явно има къде насъбрана енергия, къде стрес и сега избива...

Моме нямаш ли близка приятелка/ей така като пише някой ми идва да се грабна и да ида при него, защото знам какво е да няма на кого да го оставиш за 5 минутки или да се притесняваш да го оставиш на някого, макар че аз вече все по-често се престрашавам и ща, не ща я оставям на приятелки и познати, няма на кой друг, а е по добре от детски център или гледачка, а и като е на гости се съобразява някак  не че не я мисля, ама виждам се справят   , имаш нужда някой малко да вземе баткото/а според мен и той има нужда малко от почивка от вас и бебето/ или леля или де да знам......възможно е те да са нервни, защото ти си изнервена и то става Параграф 22. Трябва ти почивка! Веднага!

Ох, разбирам те напълно  Точно същото е вкъщи, но при теб е двойно 
Добре си решила за психолога, но според мен просто много им се насъбра и сега избива. Дано имате спокойна нощ!

Ох Моменце, как те разбирам само. И да, идеята за консултация успокоява. Ако оцелеем ще си е чудо.
Аз съм грипна. Явно големия ме зарази. При това положение мога ли да го пускам на градина?

Можеш, естествено. Той нали е здрав?

Моме,знам какво е.Аз с едно изтрещявам,а ти с 2 не знам.Остави го поне Марти на някой ако може поне за ден и си почини малко.При тях може и от стрес да е всичко,защото Дени след последното боледуване и лежане в болница също беше много нервен и наплашен и само ревеше,а наближим ли поликлиниката и педи и до ден днешен започва да вика не,да реве и да пита нали няма да го бодат и да му слагат системи.
Месечинке,и мен ми се е случвало вече няколко пъти това.Забравям ги от външната страна на вратата и добре,че сме на 5 етаж и никой не слиза пеша,а и сме сами на етажа,че досега иначе щяха да си ни окрали или нямаше да ги намеря.
Принцеско,не го боли,поне не казва.Белега е доста голям и са го зашили малко грозно,ама нищо.Поне не се вижда.А онова дете и идея си нямам как го е ударило там,но не е за първи път.Онзи ден пак се опитало,но моя взел да пищи и госпожата се скарала и онова спряло.Ще си имаме проблем с него явно и се надявам поне да не са заедно в сборната група наистина и после и заедно в училище.Яд ме е,че и майката не съдейства,а го учи и тя на простотии.Онзи ден тя самата му казваше да покаже как можел да се плези и онова започна веднага.
Цвете,ако той е здрав може.

аз на твое място бих обърнала гръб и бих се отдалечила .. това е каприз .. Моменце, сериозно, не им изпълнявай толкова прищявките .. у нас е идентично положението - каката ревнува, Здравко попива от нея и прилага същите номера, включващи реване, тръшкане и олелии до бога .. колкото повече угаждаш, толкова повече няма да стига .. угоди на себе си и ги постави на място .. не е лесно, но просто за твое добро /физически и психически/ го направи

Благодаря и за обратната връзка, защото аз не мога обективно да погледна отстрани, ясно е защо. Според свеки - обръщаме им много внимание и затоа ни се качват на главата. Оплаквам се днес на майка ми как още в 9 сутринта днес ММ искаше да се хвърля от терасата, как постоянно някой пищи и се дере, тя - Äми посветете се на децата, бъдете с тях повече". Казвам й, че де факто повече няма някъде, защото те ни изцеждат буквално всяка една минута, тя продължава - те трябвало да бъдат приоритет. И вече и тя ме изнервя - казвам й, че една пералня дрехи от вчера не мога да я прибера от терасата, че сега сме ги грабнали навън, защото просто вкъщи не се издържа, а в същото време като се приберем на обед - нямаме какво да ядем, защото не са останали и 20 мин., за да сготвим нещо, че е мръсно и разхвърляно, и дори и само заради тях - трябва да се почисти, а няма кой, тя продължава с рефрена - "Децата са най-важни, обръщайте им повече внимание". Накрая й затворих телефона. Баткото не се интересува от четене на книжки, от рисуване, от строене с Лего - все екшън игри му дай, като естествено през 2 минути нещо не му се получава, или се изтрясква някъде, или пада, и тогава започва да крещи и вие от гняв и фрустрация. Всеки път обяснявам, че като се ядоса, трябва просто да диша дълбоко, да изчака да мине, и после пак да опита - засега с 0 резултат, а като нададе тези воища, бебето се стряска, разбира се, и започва и то да се дере, и ни идва да хванем гората. Успокояваме, но точно след 3 минути се повтаря ситуацията. Кротък е единствено като му пуснем детските, но може ли само така... не е редно, не е правилно.
Прахи, нямам приятелка, която да не ходи на работа, или да е свободна, за да поеме едното дете за 2 часа. Утре се надявам да пратим баткото при свекърите за 1-2 дни, за да мога да изчистя.
Меци, така и правя, но ревът се чува през стаите и вратите, и малкото не се отказва лесно - докато не отида, не млъква 
И се извинявам, че за пореден път ви мрънкам.... като заспи, ми минава.

Моме,аз също съм го чувала как реве,но ми е писвало и съм го оставяла да се нареве.
При нас сега на мода е тръшкането.Днеска за час излязохме,но взе да вали и се прибрахме с неистов рев.Като му се скарам или накажа се е научил да отива при баба си и да се жалва и тя започва да мърмори като майка ти.Сега сме скарани и с нея,защото не дава нищо да му кажеш или да му се скараш и Дени е започнал да ни върти както си иска.

Моме няма да те успокоя ама по-зле ще става като проходи малкия. Тогава няма да следва батко си само в ревовете, а и в дивотиите. Другия път като ти каже майка ти да се посветиш на децата направо и поръчай какво да ви сготви за деня, не за обяд или вечеря, а за целия ден.   И Алекс е малък още да го оставяш да реве. Той все още чувства нужда да го гушкаш. Да работи те, но и едва ли ще разбере като го тръснеш на земята и му обърнеш гръб. По-скоро се опитвай да му отвлечеш вниманието с нещо. Бубето например се занимава на батко си с играчките. На към годинката обожаваше да и изсипя чувала с конструктора и да редим нещо. Така може и баткото да се занимае знаеш ли. Търпение ти трябва определено и колкото повече ви изнервя толкова по-нервен става и той. Потърси психолог щом така го чувстваш. Поне да се опиташ да вкараш малко нещата в релси. Няма да ти стане по-леко, ама да знаеш. Улягат с порастването. След година ще е съвсем различен и лека полека истериите ще спрат. Нагушвам те силно и това ще мине.
Бубето още качва температура. Поне първите пъпки почнаха да завяхват. Главицата и цялата в рани под косата

Е Марти е във вихъра на бебешкия пубертет, плюс ревността и напрежението. Моменце почти същото е вкъщи. ММ до скоро ходише на работа да си почива, но отскоро на работа му е супер натоварено. Аз съответно се разкъсвам да огрявам като две слънца. Майка ми също смята, че нямам правото да се оплаквам. Почти не говоря с нея по тази тема. Докато пиша всичко това долу се реве и се тръшка. Решение нямам. Надявам се времето да нареди нещата, ама надали.

НОВАТА ТЕМА
Пускам я сега,че не се знае кога ще мога.