Отношения между разделените майка и баща и детето

Бащата не иска вече проблеми, разберете не можем да се разберем с майката за това. Детето наистина често боледува, но покрай боледуването отиват седмици, нали сигнализирахме заплашили учителката с уволнение, че дала информация. Големи проблеми имахме, и още по-лошо беше за детето. Ад, разбирате ли. А детето става още по-нещастно. Докторката пише бележки за колкото дни й кажеш. Просто закона е такъв, че при когото е детето, става крепостно. Не можеш да допреш с лошо. Не могат да се решат нещата в зародиш в България. Трябва да се случи нещо тогава всички се питаме, защо децата не са в училище. И тия убийци деца е трябвало да са в училище, но не са, а сигурно се водят някъде. Някое училище получава пари за тях. И родителите им сигурно получават помощи.  Всеки си затваря очите. 

В такъв случай бих помислила за правна помощ. Попитайте и лекарката защо дава толкова болнични, и там има проверки, колкото и да са проформа. Но тихо и кротко действайте, без да предупреждавате какво смятате да предприемете.
Кой е заплашил учителката - АЗД или директор? Поинтересувайте се, и над тях има хора.
Бюрокрацията се преборва с повече бюрокрация и публичност. Ако се намери някоя телевизия, която да пусне материал за 5 минути - сте спечелили.

Права сте. Просто се срамувам. За детето, за семейството ми. А зная, че това е  единственото решение.

не в ущърб на детето , а в полза на майката. запомни го това от мен.  и ако някога има изключение от моите думи можеш да ме оплюваш публично където и както намериш за добре.

В темата която бяхте пуснали преди време ви бяха дадени много съвети как да действате. Възползвахте ли се от тази информация?
Оставам с впечатлението, че основната ви цел е борбата с институциите и майката. Смятам го за грешка. Според мен е добре да се концентрирате върху детето. Да общувате с него. Да го взимате. Щом имате съдебно решение значи имате възможност за това.
Децата растат и си дават сметка за много неща. Ако сега постъпите правилно ще дойде ден в който това дете само ще ви търси. Твърдя го от опит. Това зависи изцяло и само от вас и действията ви. В такива случи е много е вярна приказката, че трябва да си избираме битките.

Детето може да потърси баща си, когато му потрябват повечко пари, които майка му не може да осигури.
Майката засега може да възпрепятства виждането, а когато порасне - да обърне палачинката и да твърди, че баща му не го е искал. Децата са манипулируеми, самата авторка беше писала, че детето се вижда с баща си само в присъствието на майката.

Може да Ви се струва, че само се оплаквам, но това е истината. Да има съд. решение, но не се спазва. Детето и то не иска без майката. Писах го няколко пъти. Само когато и майката благоволи и колкото тя каже. Синът ми е категоричен, че с полиция няма да ходи да го взема. Вчера гледах едни бележки, събирал от разни магазини за дрешки, кино, мебели, за ел енергия. Хиляди левове. Явно като приплачат и той насреща. Ако не даде, както казвате се обръща палачинката,  била съм свидетел - "ти какъв си баща бе, като не даваш пари за детето си. Никакъв не си. Кой да му плаща тока, на студено ли да стои и т.н. И вече въпроса не е до това, а нередовното училище. Последното изказване е, че "не било модерно да се ходи на училище. Не било задължително." Пак нейни думи. Явно постоянно го държи в шах, вижда слабостта му към детето. Ужасих се.
Не смея да пиша до МОН, страхувам се да не уволнят учителката, страхувам се, че пак ще стане проблем между сина ми и нея. Започва да му звъни, да прави сцени, и т.н. Звъни и на нас едва тогава, иначе тя не си вдига телефона.

А не смятате ли, че тези решения и борби са на сина Ви? Може би леко отдръпване и ненамеса от Ваша страна ще са по-удачно в случая решение. 

Детето не иска да се вижда с бащата без присъствието на майката. В такъв случай не виждам как можете да го принудите. Това нещо:


честно казано не го вярвам. Започвам да си мисля, че преувеличавате. И не само за това.

И последно - вслушайте се в съвета на Натали.

Намесата ми е писането във Вашия форум. Мислите ли, че не мога да отида и да тръгна по институциите и докато не се реши проблема, да не изляза. Да отида и в някоя медия. Както ме е срам, така ще преглътна и ще разкажа всичко с истинските им имена. Зная, че после синът ми няма да ме погледне. Семейството ми е просто свидетел на всичко. Безсилието ме накара да пиша. И май трябва да престана да Ви занимавам, но нека и други хора прочетат, може да имат подобни съдби и те  променят своите отношения, в името на децата.

Това, че синът ви се е поставил в ролята на банкомат и играе по свирката на родителката на детето си е друг въпрос. Каза ви се не веднъж, че има начин да си вижда детето без да *плаща* за това, но .... не щял. Ами като не ще ако ще.
Преди много години работих за ЧСИ. Имали сме дело за предаване на дете за свиждане. Не беше *красиво*, но не се наложи втори път да се намесва съдията.
Съжалявм много, но до един момент ви съчувствах, живея в държава в която бащите са много, много прецакани та бих могла да ви разбера, но вече не съм на това мнение. Каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи.

Можете да тръгнете по институциите, но едва ли ще решите проблема на сина си. Най-малкото - нямате право от негово име да подавате жалби и документи за каквото и да е. Можете само, ако не ви осигуряват достъп до детето като баба, съгласно Семейния кодекс, не помня кой член.
Синът ви има задължение да плаща издръжка и да се вижда с детето. Толкова. И защо да не отиде с полиция или с ЧСИ? На вас двамата хорското мнение ли ви е по-важно или контактите с внучката? След 10 години като ви каже внушеното от мама, че нарочно не сте я търсили и контактували - какво ще отговорите?
Ако трябва, натискайте сина си да пише по една жалба всеки ден.

Здравейте! Продължавам да пиша. Докато се борим с институциите, искам да споделя още неща. Гледам последните случаи за неглежиране на децата, и си мисля, че те са жертви на болни родители, които трябвало е да бъдат освидетелствани. И някой някога е чукал на вратите на институциите като нас, но никой не е отворил. Или само толкова, да си напишат отчетите. Никой не може да накара нашата майка да води детето си редовно на училище. Детето не ходи след обяд и там не го пуска изобщо. Не си пише домашните. Явно тук говорим за психически проблем. Една нормална майка не може да не иска детето й да спре  развитието си. Да гледаш само да го облечеш с маркови дрехи и край. Вселената свършва до тук. Че детето не чете и не пише, че вече е късно за ресурсен учител. Тази вечер бях потресена като чух в едно предаване - 8 институции се занимават със закрила на детето. От три години ходим по мъките. Алармирахме, че детето не се води на детска - не било задължително, не се води на предучилищна -  също не е задължително. Спомням си във Вашия форум някои майки ме разпнаха за това, че не е проблем.  Ако не ходи на училище, тогава ще има проблем. Е, има го и какво. Отиват в дома й от закрила на детето /вече и училището е алармирало/ и тя не ги пуска. Докторката си дава бележките. И майката не че го прави напук на някого или на нещо. Явно нещо сбъркано има в момичето. Ако синът ми или някой от близките ми го каже ще ни осъди. Докато се борим за прехвърляне на правата ще минат години в дела. Може би на 19 години ще се върне в първи клас. Как ще се адаптира това дете в обществото. Или и то ще стане паразит без да иска. Е държавата е богата ще му подсигури всичко - помощи, жилище.... Не трябва ли навреме да се вземат мерки, а не на лошия финал. Много се извинявам, ако съм груба и крайна, но това е.

Явно детето ходи на училище все пак - до обяд, както сте написали.
Следобед така или иначе не е задължително.
И мисля, че вече доста пресолихте манджата с това, че детето не може да пише и чете, ресурсния учител.
И като майката не е пуснала закрила на детето в дома си какво е станало? Те просто така са си тръгнали?

Основният Ви ( вашият личен ) проблем е с това. Този, който трябва да се занимае с институции, майката и детето и да сложи край на тази простотия за която пишете е синът Ви. Ако успеете да му набиете в главата, че детето му е неграмотно и ще стане паразит може и да го размърдате. Друг е въпроса дали наистина е неграмотно и дали наистина не посещава училище. А за ресурсен учител никога не е късно. Освен него има и частни уроци и курсове и ред други дейности, с които може да се навакса изгубеното.