Спор относно име

  • 19 642
  • 216
Имам партньор от около четири години с който не живеем заедно все още, но разбира се сме обсъждали как биха се казвали децата ни (Историята е малко за неродения Петко, но все пак..). Е тук изниква проблем. Аз искам красиво име, а той държи да е писано на родителите му на който аз не харесвам имената. Аз пък искам да е писано на майка ми с нейната буква, но не и той(не я харесва като човек). Беше вметнал, че можело името да е като фамилията му. Всеки държи на неговото си и усещам, че това за вбъдеще ще бъде голям проблем. Казах, че тогава няма да го кръстим на никой от родителите, не можело така, като питали на кой е кръстено какво щяло да казва детето. Нямало да бъде на майка ми или някакво префърцунено име.
Вие имали ли сте подобни проблеми и как ги решихте?
Виж целия пост
# 1
Не сме имали баш такива.
Или единият отстъпва и у него остава ядът и нехаресването на имената на собствените му деца, или отстъпват и двамата, тоест не е на неговите родители и не е с буквата на майка ти. Като го питат на кого е кръстено, ще казва, каквото казват хилядите други деца, които не са кръстени на никого, или според него това е неудобно и скандално?
Моите деца не са кръстени на никого - аз лично предпочитах да е на бабите и дядовците, все едно чии родители, таткото обаче не искаше ("да не се праскат едните, че е на тях") - отстъпих за това. Самите имена ги избрахме по общо съгласие.
Ама ако единият - той, да речем - не отстъпи, не знам тогава.
Сигурно ще получиш и отговори "майката се мъчи да бременее и да ражда, тя има предимство при избора", но и така не става. Най-малкото, няма как да убедиш и него само като му го заявиш.
Дано се споразумеете.
Виж целия пост
# 2
Преди да сте уредили спора - не правете деца, че може да станат сериозни драми с името и да се разделите.. Единият трябва да отстъпи, аз мисля,че майката трябва да избере име на детето, защото тя усеща какво трябва да бъде то,все пак го носи 9 месеца... Но не знам дали мъжът ти би отстъпил..,но лично за мен няма сила на света,която да ме накара да си кръстя детето с име което не харесвам,само заради това да бъде на неговите родители... Peace
Виж целия пост
# 3
Щом още преди детето имате такива проблеми, направо не ти завиждам натам.
Ясно покажи, че тази няма да я бъде.
Не съм имала такива проблеми, но смятам, че изборът на неутрално име, което не засяга нито едните, нито другите е единственото решение.
И докато дойде време за деца, станете самостоятелни, взимайте решенията си сами, без влиянието на родителите.
... аз мисля,че майката трябва да избере име на детето, защото тя усеща какво трябва да бъде то,все пак го носи 9 месеца...
Това и мнението на мъжа ми.
Виж целия пост
# 4
Наистина е малко като неросден Петко, ама всъщност добре, че конкретно за това сте поговорили преди да направите бебето. Мен лично никой никога не ме е препирал, а аз не понясям някой да ми налага мнение. И откровено казано мразя тая традиция с кръщаването. Даже името на бившата свекърва леко ми харесва, но не толкова, колкото други имена, които и избрах. Ако ще да е най-прекрасното име на света, ако е заради това, че той така ми е казал, просто няма да го кръстя детето така и това е. Просто няма начин някой (било мъж, майка, стринка, баба, дори собственото ми дете да ми каже как ще се казва моето такова. Просто няма начин.  Затова се разберете о'време и ако човекът си държи на традицията, а ти нямаш намерение да я спазваш (независимо поради какви причини) имате сериозен проблем.
Виж целия пост
# 5
Като човек, носещ името на един от дядовците и произтичащите от това лични неудовлетворености на уж разумни хора, съм против тази традиция. Детето заслужава да получи хубаво и достойно име, а не да се начесва нечие его.

Вие двамата в момента си мерите родителските авторитети май....живи и здрави, когато си имате бебе му дайте неутрално и харесващо се, и на двама ви име  Peace
Виж целия пост
# 6
Ами вярно е,че майката носи детето 9месеца и го ражда.Пак майката го кърми и не спи по цели нощи.
И аз съм от тези,които смятат,че майката има правото да избере името.Бащата дава презимето и фамилията.Естествено името би трябвало да се харесва и на двамата родители.
В случая авторката е готова да направи компромис и бебето да не е кръстено на никого.
А мъжът и не е прав да настоява да е на неговите родители.
Освен това смятам,че мъжът би трябвало да е по-загрижен за здравето и спокойствието на бременната си жена,а не за това как да угоди на родителите си.
Има не малко случаи ,когато бъдещия татко и родата му тормозят до последно бременната жена.Ами много е грозно....

Аз бях с рискова бременност и на моя мъж изобщо не му беше до името.Пита ме преди да вляза в болницата.Казах му 4-5 имена с буквата на майка ми.На него всичките му харесваха.



Виж целия пост
# 7
Но е добре, че това е излязло на бял свят преди да има бременност.
Светнала е една хубава червена лампичка и само трябва да следи доколкото има натиск и намеса отвън, и доколко мъжът е ок с това да обсъждат и решават нещата като големи хора.
Виж целия пост
# 8
Цитат
Ами вярно е,че майката носи детето 9месеца и го ражда.
Ама аз оспорих не точно тази част от съждението. Wink
Виж целия пост
# 9
Имам партньор от около четири години с който не живеем заедно все още, но разбира се сме обсъждали как биха се казвали децата ни (Историята е малко за неродения Петко, но все пак..). Е тук изниква проблем. Аз искам красиво име, а той държи да е писано на родителите му на който аз не харесвам имената. Аз пък искам да е писано на майка ми с нейната буква, но не и той(не я харесва като човек). Беше вметнал, че можело името да е като фамилията му. Всеки държи на неговото си и усещам, че това за вбъдеще ще бъде голям проблем. Казах, че тогава няма да го кръстим на никой от родителите, не можело така, като питали на кой е кръстено какво щяло да казва детето. Нямало да бъде на майка ми или някакво префърцунено име.
Вие имали ли сте подобни проблеми и как ги решихте?

Не само сме нямали, но и през ум не му е минавало да има претенции.
Бях решила да кръстя щерката на майка ми- но тя не си харесваше името и не разреши.
Кръстих я без да се консултирам с никого, както аз реших.
Името на сина търсихме тримата- по азбучен ред и да е най- близо до датата на раждане.
С консенсус го приехме, а ако беше пак дъщеря, щеше да носи моето.

Сега ще почнат да ти обясняват, че защото ти носиш 9 месеца бебето, трябва да си водеща в решението, но аз бих те посъветвала да не бързаш въобще да забременяваш, а да направиш щателен разбор на характера на " милото" и да прецениш, дали ще можеш цял живот да търпиш и неприязънта към майка ти, и налагането безапелационно на мнението му, без да се съобразява с теб.
Виж целия пост
# 10

Аз бях с рискова бременност и на моя мъж изобщо не му беше до името.
Същото се случи и при нас и бебето стоя без име 3 дни, докато решим как да се казва. През бременността приоритет ни беше оцеляването.
Виж целия пост
# 11
Предвид драстичната промяна в посоката на темата, се редактирВам.
Виж целия пост
# 12
Името е само симптом на други прояви, в случая - при спор не достигате до компромис и си втвърдявате позициите, той вероятно е традиционалист и в други отношения (например влияние на родителите му или е от типа "какво ще кажат хората")... Помисли добре преди да се обвържеш и да имате деца. Макар че след 4 години гаджуване без следващ етап май си задаваш излишни въпроси.
Виж целия пост
# 13
Името е само симптом на други прояви, в случая - при спор не достигате до компромис и си втвърдявате позициите, той вероятно е традиционалист и в други отношения (например влияние на родителите му или е от типа "какво ще кажат хората")... Помисли добре преди да се обвържеш и да имате деца. Макар че след 4 години гаджуване без следващ етап май си задаваш излишни въпроси.

Тук има нещо страшно вярно, винаги той се смята за прав и другите не умеят да преценят.  За колко неща съм се ядосвала... Гаджуваме, защото той все още няма собствено жилище и събира пари да купи нещо въпреки, че честно казано аз май хич не бързам да заживяваме заедно след като знам, че сега няма време за мен и все работи по нещо. Уж като живеем заедно нямало да е така. Ако има значение аз съм на 22, ной на 29 години. Лошото е, че ставам перманентно неудоволетворена от връзката си във всеки аспект. Липсва интимност, поради липса на жилище, но нямало какво да направи по въпроса, не иска навън да ми гледат задника. Все е изморен, забавлява го чалга каналът, радио Веселина и вечер да хапва и пийва по чашка ракийка пред телевизора и ляга да спи. Аз имам нужда да ме гушне, да ме докосва не само на разходка. Никъде не ме води, ако не се тръшна да рева, че никъде не ходим. Всичко е пари и няма излишни.
Виж целия пост
# 14
Щом толкова работи не можете ли да си позволите заедно една квартира като начало, пък ако нещата се получат ще купите.
За двама ще ви е достатъчно и малко жилище.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия