В тази книга обаче няма трима приятели.
Виж целия пост
Книгата, която не можах да дочета - 3
- Публикувана: 26 май 2017, 11:13 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2018, 15:32 ч.
# 91
16 дек. 2017, 17:51 ч.
Стана ми интересно, щом не е "Живот на заем" коя ли е тази книга?
Виж целия пост
# 93
16 дек. 2017, 19:47 ч.
Възможно е и да е тя. Ето резюме на книгата:
Годината е 1928-а. Въоръжени до зъби щурмоваци предизвикателно се разхождат из улиците. Навсякъде мизерия, тревога, насилие. За героите на романа трима млади мъже, приятелството е единственото убежище от зоабикалящия ги хаос. Но ето че най-младият се влюбва и приобщава към сплотената им група млада жена, която също се превръща в техен другар, но и ги подлага на изпитания, през каквито никога не са допускали, че ще преминат.
Виж целия пост
Да не е "Тримата другари"? 
Възможно е и да е тя. Ето резюме на книгата:
Годината е 1928-а. Въоръжени до зъби щурмоваци предизвикателно се разхождат из улиците. Навсякъде мизерия, тревога, насилие. За героите на романа трима млади мъже, приятелството е единственото убежище от зоабикалящия ги хаос. Но ето че най-младият се влюбва и приобщава към сплотената им група млада жена, която също се превръща в техен другар, но и ги подлага на изпитания, през каквито никога не са допускали, че ще преминат.
# 94
16 дек. 2017, 21:13 ч.
Да, "Трима другари" е книгата. Единият от героите е и автомобилен състезател. Сред героите е и колата му - "Колата се казваше Карл. Карл, призракът на шосетата..."
Виж целия пост
# 96
17 дек. 2017, 23:32 ч.
"Живот на заем" се казва книгата. От Ремарк и аз съм чела само нея, и ми беше много тъжна и тежка. Така и не прочетох друга негова книга.
Ремарко е изключително ляв писател и е писал с антивоенна насоченост всичките си книги. Той е от поколението на Джоузеф Хелър (Параграф 22), който написва голяма част от романите си веднага след Първата световна война и с упрек към Начеващата втора - затова Хитлер го прогонва от Германия.
Най-тежката му книга е "Чернията Обелиск", която засяга кризата в Германия през 30-те години. Ремарк посреща с тъжно ирония всичко - спекулата на борсата, краха на марката, героите които полудяват и т.н. В края на романа героя успява да избяга от града и да се върне след войната, когато са останали само лудницата и родилния дом. Посланието напомня на филма "ъндърграунд" на Кустурица. Другата важно книга е "ОБичай ближния си" за това как гонят евреите от държава в държава. А в двулогията "На западния фронт нищо ново. ОБратния път" описва драмата на войниците на фронта и тежкото изживяване когато войната свършва, класите се завръщата, равенството , братството и дружбата между тях изчезват, появяват се венерическите болести....
Ремарк трябва да се чете за да се познава, велик класик и писател -дисидент, застъпник на еврейството, но това е много труден писател, той не се чете на един дъх.
Ако трябва да дам пример с Български писател аналог на Ремарк - това е Йордан Йовков. Той е бил поручик (лейтенант) по време на Първата световна война и голяма част от разказите му са с явна антивоенна насоченост например Последна радост и Балкан
Виж целия пост
Това ме подсеща, че на Ремарк съм чела само една книга, беше за трима приятели, някаква болна жена, май в санаториум, не помня дали беше във връзка с някой от тях, точно нещо потискащо беше...Та не знам всичките му книги ли са такива, или аз не улучих с коя да започна, но много го хвалят, пък аз така и не посмях да зачета друга негова книга. Може да споделите кои негови книги особено са ви харесали.
"Живот на заем" се казва книгата. От Ремарк и аз съм чела само нея, и ми беше много тъжна и тежка. Така и не прочетох друга негова книга.
Ремарко е изключително ляв писател и е писал с антивоенна насоченост всичките си книги. Той е от поколението на Джоузеф Хелър (Параграф 22), който написва голяма част от романите си веднага след Първата световна война и с упрек към Начеващата втора - затова Хитлер го прогонва от Германия.
Най-тежката му книга е "Чернията Обелиск", която засяга кризата в Германия през 30-те години. Ремарк посреща с тъжно ирония всичко - спекулата на борсата, краха на марката, героите които полудяват и т.н. В края на романа героя успява да избяга от града и да се върне след войната, когато са останали само лудницата и родилния дом. Посланието напомня на филма "ъндърграунд" на Кустурица. Другата важно книга е "ОБичай ближния си" за това как гонят евреите от държава в държава. А в двулогията "На западния фронт нищо ново. ОБратния път" описва драмата на войниците на фронта и тежкото изживяване когато войната свършва, класите се завръщата, равенството , братството и дружбата между тях изчезват, появяват се венерическите болести....
Ремарк трябва да се чете за да се познава, велик класик и писател -дисидент, застъпник на еврейството, но това е много труден писател, той не се чете на един дъх.
Ако трябва да дам пример с Български писател аналог на Ремарк - това е Йордан Йовков. Той е бил поручик (лейтенант) по време на Първата световна война и голяма част от разказите му са с явна антивоенна насоченост например Последна радост и Балкан
# 97
18 дек. 2017, 17:21 ч.
"Трима другари" е романът с болното момиче и тримата приятели от 30-те години в Германия.
От Панаира на книгата си взех "Мансардата на бляновете" и съм си я оставила за почивните дни. "Сенки в Рая" започвах и спирах да чета няколко пъти, преди да я довърша. Но все пак я дочетох. Всички други книги на Ремарк направо ги поглъщах.
Виж целия пост
От Панаира на книгата си взех "Мансардата на бляновете" и съм си я оставила за почивните дни. "Сенки в Рая" започвах и спирах да чета няколко пъти, преди да я довърша. Но все пак я дочетох. Всички други книги на Ремарк направо ги поглъщах.
# 98
18 дек. 2017, 18:20 ч.
Вкъщи имам "Нощ в Лисабон" и "Време да се живее и време да се мре". Ще ги видя те как вървят.
Виж целия пост
# 99
18 дек. 2017, 18:31 ч.
Мен лично Ремарк ме трогва повече от Йовков.
Когато се запознах с творчеството му, бях очарована. Сега, няколко години по-късно, съм впечатлена от ерудицията му - риторичните въпроси, вътрешните драми на героите... и онези любови, за които няма светло утре в това бурно предвоенно и военно време.
Виж целия пост
Когато се запознах с творчеството му, бях очарована. Сега, няколко години по-късно, съм впечатлена от ерудицията му - риторичните въпроси, вътрешните драми на героите... и онези любови, за които няма светло утре в това бурно предвоенно и военно време.
# 100
19 дек. 2017, 01:08 ч.
Като стана дума за Ремарк, в Goodreads "Трима другари" е дадена като трета книга в поредица след "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път". Никъде другаде обаче не срещам информация да е свързана с тях. Някой запознат да каже имат ли нещо общо?
Благодаря предварително.
Виж целия пост
Благодаря предварително.
# 101
19 дек. 2017, 08:31 ч.
Нямат нищо общо, освен хронологията на събитията.
"На Западния фронт" и "Обратният път" са свързани. Въпреки че общите герои не са много, всички те са от едно и също градче, от една гимназия.
Виж целия пост
"На Западния фронт" и "Обратният път" са свързани. Въпреки че общите герои не са много, всички те са от едно и също градче, от една гимназия.
# 102
19 дек. 2017, 10:45 ч.
Ремарк е заминал на фронта като хлапак и войната е оставила трайна следа у него. Книгите му са тежки, но прекрасни.
Аз тъкмо почвам "Трима другари".
Преди известно време четох "Вината в нашите звезди" на Грийн и много се разочаровах, че историята е копие на "Живот назаем" на Ремарк. Сега привърших "Аз преди теб" на Дж. Мойс и добре че авторката не се беше пуснала по същата плоскост.
А по темата-зарязах "Сянката на планината" на Грегъри Д. Робъртс.
Виж целия пост
Аз тъкмо почвам "Трима другари".
Преди известно време четох "Вината в нашите звезди" на Грийн и много се разочаровах, че историята е копие на "Живот назаем" на Ремарк. Сега привърших "Аз преди теб" на Дж. Мойс и добре че авторката не се беше пуснала по същата плоскост.
А по темата-зарязах "Сянката на планината" на Грегъри Д. Робъртс.
# 103
19 дек. 2017, 17:11 ч.
книгите не Ремарк са тежки, но много поучителни. Най-тежка е "Черният обелиск" засягаща кризата в Германия 30-те години, а най-наситена на преживелици "ОБичай ближния си" засягаща гоненията срещу евреите през 30-те години. В повечето от книгите на Ремарк много героите имат нерадостна съдба и книгите са с отворен край някои герои умират, други оцеляват, и продължават да се борят.
Виж целия пост
# 104
19 дек. 2017, 18:48 ч.
По-напред сравнихте Ремарк с Йовков, сигурно е така, но дали от лошия ми опит с „Черния обелиск“, дали защото втория си е наш, определено ми е по на сърце.
Виж целия пост
Препоръчани теми