Книгата, която не можах да дочета - 3

  • 21 930
  • 116
# 105
"Трима другари" си е съвсем отделна, не ми звучи като продължение на никоя. Смислово и исторически може. Тя и "На Западния фронт..." не е точно с продължение - историческо и смислово е, не че действието на едната започва с края на другата.

Започнах "Мансардата на бляновете", а приятелят ми чете "Хавра", новата на Захари Карабашлиев. Изчетох няколко страници от нея (не съм чела 18% сиво), но нещо не ме грабна. Май ще мине в книгите, които не успях да дочета Simple Smile
Виж целия пост
# 106
По-напред сравнихте Ремарк с Йовков, сигурно е така, но дали от лошия ми опит с „Черния обелиск“, дали защото втория си е наш, определено ми е по на сърце.
Йовков има много разкази с определено антивоенна насоченост - "Последна радост", "Балкан", края цикъла  "Вечери в Антимовския хан"
Скрит текст:
(румънски войници опожаряват хана и убиват ханджийката, след като не успяват да я изнасилят
). ИМа и много разкази за войната например "Белият ескадрон", макар че точно този е възвишен.   Ако не ме лъже паметта "Чифликът на границата" също е свързан с военна насоченост.
Новелата "Земляци" е една от най-големите на Йовков и спокойно може да се сравни с "На западния фронт нищо ново" на Ремарк в  почти всички важни отношения. Самият Йовков е бил поручик.
Като цяло това е едно цяло поколение от хора интелигенти които са били на фронта, участвали са в битки и  войната силно повлиява на тяхното мислене - на запад като такива примери може да посочим Джузеф Хелър ("Параграф 22")  Ърнест Хемингуей (Сбогом на оръжията)и ЕРих Мария Ремарк (Черният Обелиск, На западният фронт нищо ново), в България такива са Йордан Йовков ("Земляци"), Гео Милев (стихотворен " Главата ми" и целият цикъл "Жестокият  пръстен") и Атанас  Далчев. ("Дяволско", "Нийщий духом").    
Донякъде към това поколение можем да прибавим и Кърт Вонегът ("кланица 5", "Закуска за шампиони"), който участва във Втората световна война и тя силно повлиява на антивоенното му мислене.
Виж целия пост
# 107
Е, как без Дебелянов? Та той дори загива във войната...
Виж целия пост
# 108
Мъчих и мъчих „Параграф 22“ - е не става и не става. Още към 30-та страница я зарязвам.
Поредният опит да прочета Параграф 22 приключи преди около 20-тина дни на около40-та страница. С това преустановявам опитите, същото се отнася и за Цар Плъх. Ами, просто не ми се получава.


Параграф 22 е много любима книга. Съвет при четене - води си бележки кой кой е и ще я прочетеш на един дъх. Много често в житейски ситуации се сещам за тази книга.
Виж целия пост
# 109
Знам, че много хора я харесват, всъщност може би харесващите я са повече от другите. Точно затова я опитвах няколко пъти, не става и това е. От друга страна в темата като недочетени попаднах на няколко  книги, които аз много харесвам, различни сме, един харесва едно, друг - друго.
Виж целия пост
# 110
Е, как без Дебелянов? Та той дори загива във войната...
именно. Дебелянов загива във войната, не е писал за нея след това. Като цяло може да съм изпуснал някого, но има едно цяло поколение от интилигенти, които са участници в Първата световна вой и са антивоенно настроени.
Виж целия пост
# 111
Мъчих и мъчих „Параграф 22“ - е не става и не става. Още към 30-та страница я зарязвам.
Поредният опит да прочета Параграф 22 приключи преди около 20-тина дни на около40-та страница. С това преустановявам опитите, същото се отнася и за Цар Плъх. Ами, просто не ми се получава.


Параграф 22 е много любима книга. Съвет при четене - води си бележки кой кой е и ще я прочетеш на един дъх. Много често в житейски ситуации се сещам за тази книга.
Параграф 22 е тъжна сатира. Хелър е  показал, че силните на деня  -
Скрит текст:
полковник Каткарт, подполковник Корн, Майор Майор,  лейтенант Шайпскоф с неговите маршировки, дори шефа на синдикатите Майлоу и неговия  картелен "опозиционер" ефрейтор Уинтъргриън
оцеляват и благоденстват.
В същото време обикновените войнци
Скрит текст:
като Нейтли или вожда Бял Полуовес
гинат по фронта. Всичко е да доброто на народа, докато големците се договарят с врага.  На този фон Йосаря чувства униформата опетнена и не иска да я носи, затова се съблича гол. Но тъй като ситуацията е неловка (той се е отличил) вместо да го накажат му дават медал и го връщат в строя.
Скрит текст:
На края на книгата Йосарян бяга от фронта, защото проумява че това е единственият начин да се спаси - да стане част от номенклатурата или да избяга. Финалът е отворен.
Виж целия пост
# 112
Не обичам да оставям книги, все се насилвам и си ги изчитам докрая, но наскоро не се стърпях и зарязах за пръв път една - "Балкански грешник" на Димитър Кирков. Започнах я с огромен мерак, изчетох сума ти положителни коментари и на 40-та страница я върнах в библиотеката. Никак не ми допадна.
Виж целия пост
# 113
Започнах "Мансардата на бляновете". Мъчителна ми е. Отказвам се засега. Подобен беше случая със "Сенки в Рая" пак на Ремарк, която дочетох след няколко години. Тази е много лежерна, носталгична, тъжна... И засега няма действие.
Виж целия пост
# 114
Не можах да дочета " Коледна песен"
Виж целия пост
# 115
"И страж да бди на пост", нередектирана версия на " Да убиеш присмехулник" На Харпър Ли. Считам, че редакторката накарала авторката да преработва и преработва суровата версия цели две години е права. Ужасно написана книга.
Аз я прочетох, но на инат. Не ми хареса, ама никак. Определено "Да убиеш присмехулник" е класи над тази "необработена" версия.
Виж целия пост
# 116
"И страж да бди на пост", нередектирана версия на " Да убиеш присмехулник" На Харпър Ли. Считам, че редакторката накарала авторката да преработва и преработва суровата версия цели две години е права. Ужасно написана книга.
Аз я прочетох, но на инат. Не ми хареса, ама никак. Определено "Да убиеш присмехулник" е класи над тази "необработена" версия.
Да и аз не можах дя я дочета стигнах до 18-та страница и я зарязах, а "Да убиеш присмехулник" ми е една от любимите книги
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия