КАНАДСКА лятна тема - 60

Сега си потърсих в мейла - 120$ за 64 годишни или по-млади. Включва отмяна, прекъсване,забавяне на полета + здравна застраховка към Алианц Онтарио. Дай си мейла да ти пратя детайлите ако искаш.

Benefits per Insured Benefit Maximums
Trip Cancellation
Up to $10,000 Canadian
Trip Interruption
Up to $10,000 Canadian
Trip Delay
$300 Canadian/Day – Maximum 2 Days
Emergency Medical and Dental Coverage
Up to $5,000,000 Canadian (Overall policy maximum)
Emergency Medical Transportation
Included in the overall policy maximum
Vehicle Return
$2,000 Canadian
Repatriation of Remains
$5,000 Canadian
Accommodations and Meals
$150 Canadian/Day – Maximum 10 days
Baggage Coverage
$1,000 Canadian
Baggage Delay
$200 Canadian
24-Hour

Благодаря много ,момичета
Проучваме още ,и за билети и за застраховка

Ние си имаме сняг 😘

Пак аз 😊
Момичета ,сетила съм се за витамин С на ампули( стъклени ,от 2 и от 5 мл )  ,помните ли го от БГ ? В цяла Канада ли няма такива или само в наше село ?
Някой да е поръчвал от някъде?

Здравейте. Случайно сред вас да има такива, които след години в Канада са решили да се приберат в България? Интересува ме как премина адаптацията ви след прибиране в България, успяхте ли да си намерите работа, изобщо нещата случиха ли се така, както сте го искали? Съжалявате ли за избора си? Знам , че това е много индивидуално за всеки , но да чуеш различни мнения никога не е излишно.
Другото , което ме интересува е дали като работили в Канада имаме право на парично обезщетение в България, докато успеем да си намерим работа? Знам, че за страни членки на ЕС това е възможно, но как стои въпроса с Америка?

Най-добре питай в бгканада, но не мисля, че имате право на обезщетение. Лично аз, дори  не си и помислям за връщане в България. Това би било някаква лудост.

Връщане в България и установявяане е индивидуален процес и няма кой да ви каже дали ще ви се получи. Зависи от професиите ви и познатите ви за намиране на работа. В голям град ли ще се установите? Имате ли деца? Знаят ли добре български език и ще може ли да ги запишете в училище?
Аз лично и милионите от тотото да взема, пак няма да избера да живея в България.

Ставаме три. Миналото лято ми беше достатъчно да си спомня някои неща, мерси съм аз. Децата се плащат повече от връщане в България, отколкото от зимата

Вече сме 4. Не си и помислям за връщане в България.
1. Тук ми признаха 5те години стаж като учител в България.
2. Имам доста добра допълнителна пенсионна вноска като държавен служител.
3. За същата професия в България бих взимала в пъти по-малко.
4. Не виждам каква пенсия бих имала в България.
5. За 11 години всички приятели са ме позабравили и трябва тепърва да възстановявам/създавам приятелства.
6. Отдавна съм излязла от онази среда и на 40+ не искам поредна промяна.
7. И не на последно място тук много ми харесва, чувствам се добре, децата също, те са повече канадци, отколкото българи, в смисъл живели са повече тук, отколкото там и не искат и да чуят за връщане, а аз не искам да съм далече от децата си.

Благодаря на всички включили се. Да, разбира се всичко е строго индивидуално и не искам да обидя никого, но въпросът ми беше по-скоро зададен към онези хора, които вече са направили тази крачка или смятат да я правят. Не исках да обръщам въпроса си в това дали да живеем в Канада или в България, разбира се всеки си има причините и това е една доста обширна тема.
При мен всичко се случи - работа, уще, познати (не и приятели). Просто аз никога не съм искала да заминавам и може би от там идва цялата работа за връщането... и то евентуално. Все още не е решено окончателно.
Arogance, от голям град сме, имаме дете да, то не знае добре български , по българската образователна система трябва да е 1ви клас догодина. Живот и здраве като/ако се приберем детето ще бъде 2, 3 клас. Тук в Канада мисля да го запиша на българско уще, но аз говорих с учители от България вече, които ме увериха, че на тази ранна възраст този преход е безпроблемен. За намирането на работа е строго индивидуално, наясно съм , че никой няма да ми постели червен килим и да ме вземе веднага на работа само, защото знам език и съм работила в чужбина. Напълно съм наясно с картинката там.

Щом детето ви е малко, може да си направите този експеримент и да се върнете догодина.
Може да си дадете срок от година, да прецените дали ще ви е ок там. Ако не сте 100 процента сигурни,  може да си съберете багажа на storage и да имате опция за връщане.  Сега ви е времето, защото детето е малко и няма да имате проблеми с образованието или приятелствата.

Аз не бих довела дете да учи в България.
Казвам го при все че аз лично бих предпочела да си живея в България. В момента сме тук за по-дълъг престой и мисълта за връщане в Канада ужасно ме плаши. Не съм си нарисувала календар, но си го държа мислено в ума и отчитам обратното броене, струва ми се, че моментът е прекалено скоро, че няма да мога да се нарадвам за последно на всичко, което обичам тук.
Ако зависеше от мен, не бих се върнала. Бих си останала тук, при мръсния въздух, при свъсените хора и при шуробаджанащината.
Но децата си не бих дала на българско училище. За мен това е най-големият минус на България и нещото, което не мога да преглътна.
За съжаление нямам достатъчно широк поглед върху канадските училища и нямам идея като се върнем дали дъщеря ми ще попадне пак в толкова хубаво като това, в което беше до 5-ти клас.

Работа може да се намери много лесно, особено ако става дума за София. В София безработицата е 2.6%, а средната стойност за Канада е 6.33%.
Така че ако си говорим къде по-лесно ще си намери работа човек, ясно е къде. Вече каква ще е тази работа е отделен въпрос.
Знаенето на език до голяма степен е достатъчно, а ако са два езика, шансовете вече много се покачват.

Основно зависи преди колко време сте напуснали България и доколко сте отвикнали от различните аспекти на живота тук.

Arogance, Юна, благодаря ви.
Аrogance, мислела съм си го това да се върнем за 1г да преценим нещата въпреки, че за 1г аз не мисля, че реално ще можем да преценим каквото и да е, защото ще го превърнем в нещо като почивка и няма да си даваме много зор, но идеята, че си оставяш някаква вратичка за на обратно е много обнадеждаваща. Това е един билет, един шанс, който може да се използва във всеки един момент ако стане нетърпимо в България. Да, и това сме си го мислели, да се приберем, да опитаме и да се върнем след време само, че много ме притеснява връщането. Как ще стане, т.е. всичко отначало, квартири, работа и т.н. Имаме тук познати българи и колеги от няколкото ни местоработи, които могат да помогнат.
Юна, напълно споделям мнението ти относно училищата и образователната система в България. Плаша се най-вече от това, от нищо друго. Страх ме е в какъв свят ще заведа детето си и това много ме плаши и връща назад. Детето го питаме постоянно и казва, че иска да се прибере в България, ходим си всяка година и той милее за бабите си и помни, че там е живял макар да беше малък като напуснахме. Наясно съм,обаче, че неговото мнение е продиктувано от факта, че бабите го глезят и там всичко му е позволено на воля. И все пак, като се приберем виждам го , че няма проблеми с адаптацията нито към обстановката нито към децата. Той им говори на английски и те децата почват да се радват и да обясняват как и те учат английски и се опитват да разговарят и така става веселба. Обикновено нямаме проблеми с това изобщо. Той е израстнал по тези площадки. Заминахме преди повече от 3г, не е много време, но достатъчно всичко да се е променило и вече да не е същото. И все пак, никак не си представям до края на живота си да живея в чужбина. Просто не си го представям, но не отричам факта, че някой ден ще се върна отново.

Елизабет, ние смне го правили, но от друга чужбина към Б-я. Бях бременна в 8мия месец като се върнахме.

Постояхме 2 години и 8 месеца и се върнахме обратно и започнахме плановете за насам. След още 3 години дойдохме тук и обмисляме местения и занапред, но не към Б-я. Не и в този момент. Може би към пенсия.

Детето ни не говори добър БЕ за да учи там, а и не само. Ние сме излезнали към чужбина на 19-20 и не ни беше лесно да свикнем обратно там с някои неща.

Всъщност познавам хора, които от САЩ след 18 години живот там се върнаха. Жената за около година купи и обзаведе апартамент,децата научиха български и изглеждат щастливи.
Минусът е, че се разделиха с таткото, който отказа да живее в Бг и остана в САЩ.
Има със сигурност семейства, най-добре виж във другите форуми на българи завърнали се от чужбина.

Елизабет, нали обмисляхте да сменяте провинцията? Искахте в Онтарио в по- малко градче...

Животът в чужбина не е лесен, но когато има единомислие и от двете страни, мотивация - тогава е песен.  Но започне ли единия да дърпа към БГ или просто да не е дошъл  със 100 % желание тук...тогава настават проблемите от такова естество. Дано вземете правилното решение!