Пети клас - 2017/18 година - тема 1

Ако е харесал "Без дом", може да пробва и " Оливър Туист". "Без дом" ми беше любима като дете, но на моя син не съм я предлагала. Няма да я хареса.

Няма как да си сигурна. На мен ми е любима. И дребното я изчете за ден-два.

Моят ходи на лагер, върна се, мисля да го пратя на още два. На единият с по-малкото му братче дамо се моля да се върнат без да са се изподрали и изпоизлагали. Ма инак искат да са заедно, и се обичат. А съберат ли се - леле-мале!

Моите се върнаха от лагера. Изкарали са страхотно. Не са си общували много. Всеки си има кръг от приятели. Все пак разликата им е три години и осем месеца.
Сега малката продължава да излиза с приятелките си всеки ден. Дочита втората книга за Хайди. На морето ще носим вероятно Повелителят на мълнии, въпреки че по традиция там не четат. Като някакво задължение им е. Да видим тази година с книгите, които предлагате, дали ще променя това. Иначе личният пример при нас не работи - аз много чета и постоянно ме виждат с книги.

То това моето е уникално... На първите описания още ще се запъне, ще каже, че е скучно и ще я зареже. Проблем ми е да му предложа нова книга и да одобри. Той тръгва с предварителна нагласа, че няма да му хареса. Абе, тежък случай е.
На лагери не иска да ходи, категорично. Малкият беше вече на един, скоро заминава на втори за две седмици. Щеше да ходи и на трети, но се размина, защото се застъпват с 1-2 дена с втория. Единият не мога да го мръдна да отиде някъде, а на другия не мога да му наместя графика с всичките лагери и състезания, на които ходи.

ston, аз прочетох на моята "Без дом" преди около половин година и много й хареса. Но сама не би могла да я прочете. "Мастилено сърце" много й допадна, а тя рядко се въодушевява от книги. Прочете я сама и сравнително бързо. Твоето момче спортна гимнастика ли тренираше? Има ли в темата и други активно трениращи и състезаващи се деца? Моята е от няколко месеца в един отбор по сноуборд. Почти цяло лято е в базата им на морето. Много й харесава, но имаше и трудни моменти, т.к. не се беше делила от нас за толкова дълго, а и тренировките са наистина сериозни.

Ние изкарахме едно море с младежа и го оставихме на село при баба ми. Явно си е попочинал, защото искаше да решава задачи И няма търпение да почва училище и да се запознае с новите си съученици в новото училище. Радвам се, че е с такава положителна нагласа.
Успях да му сваля приложение Kindle на таблета и да му прехвърля книжки от моя Kindle - за да може да си дочете поредицата за Пърси Джаксън. До тук изгълта три книжки, първите две на хартия, а третата електронно. Но като се разделихме, трябваше да измисля къде да ги чете, без да инвестирам по 12-16 лв. на книжка и после да се чудя къде да ги съхранявам. Та съм много щастлива, че се получи с това приложение!

Лекси, тренираше спортна гимнастика 5 години. След трети клас се отказа и тръгна на стрелба. Там се задържа няколко месеца и му омръзна.
Малкият също е гимнастик. Тази година станаха шампиони при момчета до 10 години. Той освен това ходи и на ориентиране. Сега е с клуба по ориентиране за две седмици на лагер в Чехия.
След като голямото диване се отказа от гимнастиката (имаше по-голям потенциал от малкия, но и много голям мързел), се опитах да го насоча към ориентирането. Тренират на 100м от къщи, ходят по много състезания и лагери и никой няма да му търси върхови постижения, по-хлабаво е от гимнастиката. Е, не можах да го убедя, че ще му е само от полза.
За есента обаче му поставих ултиматум да си избира някакви извънкласни занимания, щото ще спра и компютър и телевизия.
Малкият, ако зависи от него ще ходи на 100 неща, всичко иска да пробва, но съм го ограничила само до гимнастика и ориентиране, защото двата спорта могат да се съвместяват. А големият, ако оставя на него, няма да се занимава с нищо, че е по-лесно.

 ston, и аз не давам да има празно Ако се отказва от нещо, трябва да го замести с друго. И понеже е несериозна, а аз "мека Мара", вече се е занимавала с какво ли не - джудо, футбол, спортна гимнастика, плуване, тенис, катерене, волейбол, брейк, кънки, скейт, ски... Сега обаче мисля, че е намерила своя спорт и няма да й дам лесно да абдикира, още повече, че показва много добри резултати. Проблемът е, че натоварването, емоциите и нашата липса й идват в повече, а и от сега се е запритеснявала как ще ходи по състезания. Иначе всичко много й харесва, но наистина не е като да тренира за удоволствие. Свиква ли се с физическото натоварване? Напрежението по състезания голямо ли е? Често ли има трудни моменти (вече искаше веднъж да се отказва, после сама се чуди как изобщо го е помислила, но явно се е дължало на преумора)? Сериозното трениране пречи ли на училището (очертава се да пропуска учебни дни през зимата)?
Ориентирането е много интересно! Направо се чудя как сме го пропуснали  Ако пак остане без спорт, ще те питам за подробности.

Тази година отново ще я абонирам за "Уча се", изкушавам се да я запиша и на Програмиране, защото имат в училище, но мисля, че ще й дойде много. От много места чувам колко по-труден е материалът в 5-ти клас в сравнение с предходните години...
Моята сега ме "навива" да й вземем лаптоп. Склонна съм за втора ръка, защото на него може да си гледа "Уча се"  , да свиква да пише и работи с Уърд и някои други полезни неща (а и няма афинитет да играе игри), но се чудя дали не е рано. На каката взехме чак в 8 клас... Вашите деца имат ли собствени лаптопи?

 На дъщеря ми  взехме  личен лаптоп миналата година за 10-ия рожден ден.Тя също няма влечение към  игри, така че не ме притеснява неправомерно използване.ТЪрси си материали учебни, прави  презентации.....Е- ползва го и за интернет, разбира се, но  - така е редно.

Ние също взехме лаптоп сега за 10-тия рожден ден, но си събра пари във времето от Коледа, рождени дни и тази година не празнува, вместо това му дадохме парите, които щяхме да дадем за отпразнуването. Само покани 2 приятелчета с преспиване и си правихме пица. Е наложи се да додадем някой лев на финала, но все пак близо година, че и от преди това събираше и си го "изстрада" . От тази година ще почва да ходи на програмиране и ще си му трябва, отделно ми идва малко в повече като почне да играе вечер на Майнкрафт, точно когато се виждаме с мъжа ми и да вика в кухнята точно, където ни е сложен компютърът .

Лаптоп получи за Коледа, ползва го за уча се, за онлайн платформата към Фарос, в която правят упражнения, показвам й разни елементарни неща в уърд, много се занимава на пейнт, пуска си клипчета и музика и играе майнкрафт на него. Абе ползва си го бая

Собствен няма. Вкъщи разполагаме с два. Единият е на брат му. Купи си го със свои пари в 7-ми клас. Вторият е семеен и малкият ползва него. Аз вкъщи рядко сядам на компютър. Съпругът ми - също.  Умишлено. Престоят пред екран през деня ни е предостатъчен. Нямаме нужда у нас от трети лаптоп засега изобщо. Не си падам по трупането на вещи из къщи, които да се чудя къде да ги дявам.
За "уча се" имам едногодишен абонамент вече втора година. Ползва се и от двамата ми сина през учебната година доста. През лятото - малкият основно упражнява английски, прави си тестчета. След това ще си направи преговора по разказвателните, както и големият, преди 15.09 и така.
Имат си достатъчно занимания извънучилищни. Не ги записвам на нищо аз. Големи са да си избират и да се записват сами.
Имат и свободно време за тях си, което според мен е не по-малко важно.
Сега са по лагери. Добре се чувстват там. Малкият е на приключенски лагер на палатки и е супер. 
Семейната ни почивка е по-късно. За нея доста път ни чака.

На малкия за следващия му рожден ден планираме посещение в Леголенд, в Германия. Това е нещото, което ще го зарадва най-много, като фен на конструкторите и на конструирането въобще. Аз харесвам такива подаръци. Той - също.

Искаше лаптоп, имаше и събрани пари, но го убедих, че засега наистина няма нужда от него. Когато му трябва компютър, настолният си е изцяло на негово разположение. Ние така или иначе рядко го ползваме. Просто няма нужда още една джаджа да си подхвърляме из къщи.
Лекси, при гимнастиката натоварването си е голямо. Дребният е всеки ден по 3 часа в залата. Не му пречи на училището, но и състезанията не са чак толкова много и няма много отсъствия.
Със зимните спортове знам, че е доста по-слижно, там отсъствията от училище наистина са много и не знам как се съчетават нещата.
А ориентирането е наистина прекрасен спорт. Тренировките им са бягане в гората, технически с карта и компас. За деца, които обичат природата и да са на открито е чудесно. Дори и да не гонят класиране пак се забавляват чудесно по състезания. Самият факт, че са на чист въздух някъде за 2 дена, без телефони и интернет, е огромен плюс за мен. Освен това може да си остане като хоби за цял живот.
Ама голямото диване не може да схване, че това е възможност за още пътувания, с други деца, без мама и тате, за нови запознанства. За какво му било да ходи някъде... А нашия клуб наистина ходят по страшно много състезания, всяко лято имат и лагер в чужбина. Миналата година бяха в Италия Швейцария, сега са в Чехия, догодина пак ще са в Швейцария. Ама мой мрън дето знае само да си мрънкоти, изобщо не се впечатлява.

Judy, и аз харесвам точно такива подаръци. Звучи страхотно за Леголенд. На моята подаръка за РД беше посещение в аквапарк. За голямата замислям уроци по уиндсърф.
ston, мноого добре звучи това ориентиране. Не му давай да се отказва. Стигнах до извода, че за по-сериозните и големи неща, децата на тази възраст не винаги могат да предценят сами какво искат и какво е добре за тях и в почти всеки спорт или друго занимание идва момент, в който нещата вече не са толкова интересни, защото са познати, а мързела ги хваща и са готови да се откажат, но ако не им се позволи, често продължават с желание. Голямата често ми мрънка, че не е трябвало да й дам да се откаже от художествената гимнастика. Ако не съм била толкова отстъпчива, сега каква гимнастичка щяла да бъде На малката на сегашните й тренировки много ми харесва, че са разнообразни, ползват различни уреди, живеят на къмпинг лятото, карат сърф, имат подготовка на планина и глетчер в чужбина, срещат се с нови и интересни хора, учат се на самостоятелност...и са много малко деца и има индивидуален подход. Притеснява ме единствено, че за сега тя много се вживява и притеснява и е под напрежение, въпреки че няма реална причина за това. Просто си е такава - когато има желание за нещо, дава максималното от себе си и все се съмнява в резултатите. За съжаление не е такава в учението Там си е направо непукис понякога.