Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 8

Здравейте, дами. Бих искала да разкажа историята на моето голямо момче тук с надеждата, че ще мога да помогна или поне да дам друга гледна точка на някои от вас.
Големият ми син сега е на 6 и половина. Рано проговори, проходи, започна да смята, от рано изявяваше характера си, много чувствителен и различен. До тук добре. Много инатлив, сърдеше се за най малкото и в детската и в къщи, когато това стане вика, пищи, може да стане агресивен, да удари близък човек, себе си дори, обижда, става груб, почервенява и все едно не е той. Спеше спокойно, но малко, будеше се рано. Много разхвърля, къса и унищожава разни неща, нетърпелив и нервен като цяло. Заради това, че е умен, обаче, аз реших да го запиша в училище от подготвителен клас. Нещата много се влошиха с тръгването на училище-той е там по цял ден, до 16.30. Ще дам накратко, макар че много мога да пиша. Аз почнах да полудявам, той в определени моменти беше като обладан от зли духове. Заведох го на частен преглед в Свети Наум, при най - добрия уж доктор. Няма да казвам имена, за да не се счита поста ми за реклама или антиреклама. Постави му диагноза хиперактивност с нарушение на внимание. Почна да ми обяснява, че е добре да ходи на психолог и да пие концерта. Аз ще кажа, не съм вчерашна, въпреки прехваления доктор и доброто му реноме. Намерих, друг психиатър, отново частно, възрастна дама. Видя детето и казя, че не е хиперактивност, а тревожност. Бъркали се често. Междувременно и на психолог го водих, та и двамата с баща му бяхме. Куп глупости чух- имаше и полезни неща, но според мен едино, две посещения са ок, но не и човек да им става дарител. Психолозите много обичат да ходиш ежеседмично при тях и да обрисуват някакви имагинерни неща. Накратко, каква е развръзката. Психиатърката изписа на детето золофт, първо половинка, след седмица цяло. Пие го вече втори месец и мога да кажа, че детето ми никога не е било по-добре. Успокои се! Спря да се тръшка, да прави панаири, да сърди и да изпада в истерични пристъпи. Прекрасен е, консенсусен, харесва му в училище, каза че вече му е лесно, учителката е доволна от него. Историята е много по дълга, но я пиша, за да дам надежда. Не се предоверявайте на Свети Наум, търсете второ мнение и винаги вярвайте, че за всяка болежка има лек. Успех, момичета и Майки!

Когато детето е в състояние, каквото беше моето, никой психолог не би могъл да му помогне на момента. Той имаше нужда да се успокои, за да може да погледне спокойно на света. Золофт се изписва над 6 години, добре съм запозната с листовката, както и в този тип медикаменти. Ефектът беше на лице и детето вече е спокойно. Това е важно, защото подобно състояние ако не се овладее, може да се задълбочи и рефлектира върху цялото семейство. Ще кажа и нещо друго важно, моята майка е психиатър също, и за мен няма как да светне лампа, просто тази материя ми е доста позната. Не съм посещавала случайни доктори, но дори с контакти, повярвайте, не е лесно да се намери решение. Относно психолозите, имам мнение и в общи линии е, че много малко са добри и тяхната помощ в подобни ситуации може да е съпътстваща, най-вече за родителите, но не и основна. Причините за подобни разстройства много често са на химическо ниво,  има наследствена обусловеност и характерови особености, при които психолозите няма какво да направят. Всеки сам решава как да постъпи. За мен модерните лекарства са много изчистени и когато човек има нужда, няма срамно или лошо да ги взима. Както едни пият лекарства за високо кръвно или анемия, така други имат нужда от антидепресанти.