Антисоциални/интровертни/темерутковци

  • 65 662
  • 760
# 660
Възможно е. Хиперактивните искат да им е шумничко и лудничка покрай тях. Така се чувстват по-комфортно, както и ние се чувстваме по-добре на тишина.
Виж целия пост
# 661
Чувала съм следния коментар : " Не харесвам хората, които мълчат!Не мога да разбера какво мислят.Как живеят така,аз не мога да бъда мълчалива...." Grinning
Виж целия пост
# 662
О, да! И аз съм чувала: "Не го знаеш какво си мисли!" Все едно задължително ти крои някакви пъклени и те псува до откат. Blush
Виж целия пост
# 663
Здравейте, чак сега откривам темата, а е точно за мен. Благодаря, Акаша!
Накратко за мен - всичко, което сте писали го съм го изпитвала и изпитвам. Когато бях малка, дори ме беше срам да контактувам с продавачи по магазините (още нямаше супермаркети и трябваше всеки артикул да се изговори). Израснах този проблем, дори станах нахакана и може би студена като поведение, особено в работата - държа на професионализма. Всичките усещания обаче си останаха - не понасям small talk, правя го по задължение в работна обстановка. В личен план имам малко близки хора, с които наистина да ми е приятно да общувам. В последните години се замислям все повече, че губя важни контакти с хора поради нежеланието ми да бъда по-социална. Опитвам се да намирам хора със сходни хобита, за да бъдат разговорите смислени и целенасочени. Имала съм социални периоди в миналото и имам и много хубави спомени.

Хубава вечер!
Виж целия пост
# 664
Проблемът със загубените важни контакти стои и пред мен. Хич не обичам аз да поемам инициативата за срещи, разговори, общи занимания и т.н. Така повечето хора си мислят, че недвусмислено им показвам, че не искам да имам контакти с тях. Не мога да надскоча себе си и да положа усилия за поддържане на някакви взаимоотношения. Чувствам се неловко и неприятно, когато го правя насила. Предполагам че си личи и ситуацията става още по-отблъскваща за околните, да не говорим, че моите напъни да съм добър познат с някого, вероятно изглеждат адски фалшиви.
Много ми се ще да не живеем в ситуация, в която всеки контакт е важен, всеки човек е ценен и всяка връзка е изгодна. Просто защото аз нямам мои човеци, контакти и връзки и съответно абсолютно всичко, с което се захвана, става по-най-трудния и бавен начин. А таксиметърджията от съседния етаж, урежда всичките си проблеми докато си седи вечер пред телевизора и говори по телефона. И всеки му е приятел. Sad
Виж целия пост
# 665
Наложи ми се да излезна с едни познати, понеже са в моя град. Днес ме каниха и на кафе, но отказах, сега нямаше как. Приятелят ми каза, че съм вълк единак.😆 Е, сега излязохме, но си умирам от скука. 10 човека сме на заведение, а аз съм забила в телефона, от страни сигурно е странно...
Виж целия пост
# 666
Като спомена, че приятелят ти казал, че си вълк единак се сетих, че преди време една неомъжена колежка ме попита как съм успяла да си намеря мъж, като съм толкова необщителна и затворена. Най-интересното е, че не целеше да ме обиди, нито да ме уязви, беше най-искрено учудване.

Въпреки че затвореният ми начин на живот ми създава известни трудности, не се кахъря кой знае колко. Всъщност, неприятно ми е, но по-неприятно ми е да се мъча да поддържам насила контакти, когато въобще не ми се отдава тази дейност. Обаче съм притеснена от друго - децата ми следват моя модел на поведение. Не обичат нови запознанства, избягват разговори с непознати деца, обградили са се само с 2-3 приятелчета и това е. Не искам децата ми да стават затворени и саможиви, но не знам какво да направя. Дори обмислям да ги заведа на психолог, но от опит знам, че психолозите винят за почти всичко родителите и в такава ситуация съвсем ще се депресирам, че съм кофти родител с кофти характер за наследяване.
Виж целия пост
# 667
Чудното при мен е, че като бях по-малка бях по-приказлива, по-общителна. Сякаш с годините това изчезва и искам да оставам все по-често сама. Или пък не ми се общува и запознава с нови хора.
Снощи едвам изкарах вечерта и ми личеше, че бях там без желание. Днес им отказах пак кафето, но така ми се налага да лъжа, че не мога поради някакви причини.
Виж целия пост
# 668
Не виждам нищо неномрално в 2-3 приятелчета. Със сигурност общуват с много хора, съученици и т.н. не е нужно да са близки с всеки.
Виж целия пост
# 669
О не, нямам предвид да са близки с всеки. Иска ми се да умеят да осъществяват контакт с лекота, да не се чувстват неудобно сред непознати деца, да не спазват чак такава дистанция.
Предполагам, че и вие като мен сте забелязали, че има много деца, които са абсолютно непринудени, казват си всичко,  не се срамуват да поискат нещо, било то от възрастен или от дете. Има и други, като моите деца, които са свенливи, притеснителни, не влизат лесно в контакт и сякаш имат вътрешна спирачка, при общуване с хора, които не са от най-близкото им обкръжение.
Когато става въпрос за 4-5 годишни деца, според мен има шанс това поведение да се разчупи до към 8-9 години. Обаче моето голямо дете е на крачка от пубертета. Тревожа се на къде може да избие тази притеснителност. Естествено ако беше твърде общително дете пак щях да се притеснявам Simple Smile

Ако аз бях контактен и общителен човек, може би с моя пример щях да им изградя друг модел на поведение при общуването с хора. А може би не. Моята майка е социален тип човек, може да влезе в непринуден разговор с всеки, но така и не е успяла, волно или неволно, да ме научи да не бъда такъв темерут. А аз съм такава от дете.
Даже се майтапехме с мъжът ми, че трябва да стана фризьорка или маникюристка, защото в един салон непрекъснато се говори, създават се стотици познанства, обсъждат се всякакви теми - от най-клюкарските, до най-сериозните и постепенно ще се науча и аз. Обаче ако работя на такова място, най-много да изгоня клиентите  Mr. Green Аз сигурно съм най-тегавия клиент на моята маникюристка. Ходя от години, знам всичко за нея, за роднините й, за приятелките й, та дори и интимни подробности. А тя за мен нищо, аз винаги мълча, слушам и ако съм много, много на кеф, се усмихвам един-два пъти Mr. Green
Виж целия пост
# 670
Утре отивам на село. Там няма как да съм сама в стаята си. Ще трябва да съм сред хора и то не всичките приятни
Виж целия пост
# 671
 И аз. Затова пък всички са близки и знам какво да очаквам. Те също.
Виж целия пост
# 672
Нека и аз да се присъединя. Макар, че се чудя като какъв да се определя. Обичам да говоря, но много рядко ми се получава непринудено. Обикновено има едно неловко мълчание, което пък мен ме притеснява. Няма проблем да изкажа мнение, но пък незнам как да сменя темата.Това, което се дава по телевизиите не ми е интересно. Имам си и странни хобита, които може някой ден да споделя. Все пак се радвам, че не само аз съм така.
Виж целия пост
# 673
Аз съм болничен един месец, и толкова ми е добре, няма нужда да водя безсмислени разговори. А просто си седя вкъщи и си мълча сама.
Виж целия пост
# 674
Понякога се мразя, имам периоди на ужасно темерутстване и периоди на слънчево греене. Обърквам хората с такова поведение. Близките ми знаят, че понякога се потапям и изчезвам от хоризонта, но другите се объркват и така съм загубила изключително много свестни хора край себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия