по отделно?

Здравей мила!
И аз си гледм децата сами4ка и на мен ми е трудно,но не бих ги разделила.Или двамата отиват или никой.Защо не дойде някоя от бабите при теб да ти помага?
Моите хубавци постоянно се карат и постоянно са зедно.Представям си колко ще страдат ако са дале4 един от друг.
Намери друго решение на проблема,ина4е единя винаги ще се 4увства пренебрегнат за сметка на другия...........

И моите са много привързани един към друг, но напълно те разбирам. Макар че аз нямам проблем с излизането - слагам ги в количката, отиваме до някоя площадка, пускам ги да си играят и като се изморят ги прибирам. Стават на прасета от пясъка, ама пак им е кеф.
Но момченцето ми е голям дивак - а гледам че при теб са двама, така че мога да си представя, че при теб този вариант може и да не се получава.
Иначе и ние сме ги разделяли, но само за по няколко часа. Единия с таткото, другия с мен. И на мен като  на twins_mama не ми се иска да ги разделям. А май и аз не искам да се отделям от тях 
Но пробвай - ти сама ще видиш дали е удачен вариант.

благодаря, но не мога да разчитам много на бабите, едната идва много отдалече и само пътя до нас я уморява. а другата за да дойде трябва да си взима почивни дни, което е много много рядкко. и друго-исками се повече време да им отделям и като са по отделно да науча за всекиго повече. а така непрекъснато научавам за това колко по.-мързелив е вовко от митко или как митко обича повеяе да си смуче ръкава на блузката и като цяло всичко е на база сравнение. а като ги разделиа, освен ежедневните разходки из градинките се надявам и ние родителите и приятели да се научим да спрем да ги сравняваме, а да гледаме на тчх като на отделни момчета:)

 
живот и zдраве и аz по теzи причини ще ги раzделя

Аз моите не мисля да ги разделям дето викат бабите господ не ги е разделил,че аз ли.Даже като взема едната и си играя малко с нея ме загризва съвеста че съм пренебрегнала другата и бързам да и обърна същото внимание.Копувам всичко еднакво и по две,сърце не ми дава да ги разделя в каквото и да било отношение.За мен всяка си е индивидуална,виждам ги че са различни но не ги сравнявам коя е по добра коя по лоша и двете са добри нали са мойте.Даже постоянно се карам с майка ми за това че ги сравнява,Мимито това пък Софито онова ами те са близнаци не са копия под индиго че да са 100% еднакви.

и на мен ми е кофти и празно, ама няма как. да ви призная днес за прав пат забелиазах някои нови черти на малкия юнак, който е сега при нас. и то хубави:)целувки мили майки и на вашите бонбони макарони също от нас

Виждам, че досега нито една мама с по-големи деца не се е изказала.
Имах същите големи проблеми с прохождането-едното решение е оставяш ги на някоя площадка да ходят, пълзят или кавото им се прави(обикновено другите майки винаги по-малко ми помагаха), другия вариант е повече в количката и по майките с близнаци около мен почти всички така правят.
Моите също проходиха доста късно в сравнение с другите единствени деца, но в крайна сметка проходиха.
За разделянето доколкото съм чела дори го препоръчват. Аз също давам единия от време на време при баба му-хем тя живее много близо до нас - става ми доста по-леко, защото когато са поотделно много повече слушат и много повече неща успявам да правим заедно. Освен това единият много повече обича да ходи при роднини и го оставям винаги когато желае да ходи. Никога не ги карам на сила. Може би и при вас ще стане така, като започнат да говорят сами да си казват къде искат.
Майка ми вече от един месец е в Германия и този който много обича да ходи при баба си, дори си поплаква някой път за нея.
Така, че моето мнение е че съвсем спокойно и без никакви угризения на съвестта ги разделям.

sarce ne mi dava da gi razdelq-ako 6te da poludeq. Vapreki 4e i dvamata  prohodiha to4no na 1 godinka. Edinstveno sam gi razdelqla na 20 metra-do magazina. No moje bi mislq taka za6toto imam baba,koqto po4ti postoqnno e v ka6ti,druga za sabota i nedelq i detegleda4ka,koqto idva po4ti vseki den ot 15-19. No vapreki vsi4ko nai-mnogo slu6at kogato sam az sama s tqh-taka 4e varianta s babite i t.n. ne e idealen. I vse pak ne bih gi razdelila..................za sega

Понеже моите ходят вече от доста време, се включвам във връзка с ходенето - не ми е било проблем, защотоникога не съм ги учила. Проходиха сами, когато бяха готови, а и ортопедите и педиатрите са твърдо против т.нар. "помощ" или "учене".
Рано проходиха (на 10 мес.), но късно се пуснаха съвсем сами (1 г. и 3 мес.), въпреки това ги извеждах сама - държаха се за количката и си ходеха, а аз я бутах или само се возиха. Вкъщи компенсираха движението, защото ги оставях по цял ден на пода да лазят, ходят, да се търкалят и т.н.
Разделям ги за малко - примерно, отивам с едната до магазина, а другата стои с татко, но за по дълго нямам нито желание, нито намерение. Те и без това са толкова самостоятелни (не само една от друга, но вече и от мен), а и по характер са абсолютно различни, което (слава Богу) е основна пречка да ги сравняват. Досега никой не ги е сравнявал - дори и непознати хора, ако прекарат с тях повече от 20-тина мин. се отказват да правят каквито и да е сравнения.
Моите сами си разделят нещата, защото имат различен вкус и всяка предпочита различни неща - различни дрехи, различни храни, различни играчки, различни занимания, различни членове от семейството, различни "приятелчета" в парка и т.н.
За ученето на другите неща - говорене, съсредоточаване на вниманието, общуване и т.н. - ми е далеч по-лесно, когато са заедно, защото така те виждат конкретното действие 2 пъти и го повтарят много по-бързо (малко като в училище, където няколко деца повтярат едно и също упражнение).
А и заедно се забавляват далеч по-хубаво (дето се казва - на един акъл са), отколкото аз да трябва да се правя на маймуна и да се чудя какви игри да им измислям, както съм виждала да правят мои приятелки с едно дете.
А и никога не страдам, ако съм обърнала повече внимание на едната, защото самите те имат коренно различни нужди - едната обича (примерно) да се гоним, да се борим, да ритаме топка, а другата да се гушкаме, да "рисува" и да "пее", да си подрежда играчките и т.н.
Като правят бели, се карам само на виновната (виждала съм майки на близнаци да се карат и на двете деца, което е много погрешно). Ако белята е обща, обяснявам и на двете, че не се прави така.
При мен (вероятно заради огромната разлика в характерите им) проблемът е точно противоположният - прекалената различност и огромното желание да направят всичко сами (без моя помощ), което често граничи дори с (магарешки) инат. Не се оплаквам, но понякога ми е прекалено трудно да "превключвам", но определено стимулирам тази "различност".

азаф, аз също опитвах с количката да я бутат и така да ходят, ама нейсе единият иска наляво, другият пък въобще не иска колияката а, към гълъбите или пък просто гуш, така,че този тип разходки ме изкарваха извън всякакво спокойствие и търпение. и аз не бързам и не смятам,че има точно определена възраст на която трябва да проходят и все пак: днес бях само с едният и определено си ходехме бая и то където поиска, без да се въртя през цялото време да видя къде е брат му и дали не е по-добре да си тръгваме, че идва буря от рев....така, че раделянето си има и плюсове. но истината е че е доста трудно за майката.......

Ееее, щом така протестират за посоката и се търсят един-друг, разбира се, че има нужда.
Моите в парка отдавна не се търсят - вкъщи играят заедно, но навън си намират различни занимания - обикновено Еса играе с някое по-голямо дете, а Киса ходи на пързалката (т.е. едната сама ми намира помощник  ).
Като си затръгваме, понякога Кисата още не се е наиграла, но пък Есата тръгва веднага и пак се получава така, че едното дете само сяда в количката и чака да тръгнем, а аз гоня само другото.
Май си зависи от самите деца (от характерчетата им).

Смятам,че разделянето не пречи,ако децата не се чувстват добре те ще се търсят сами и ще плачат едно за друго.А за късното прохождане не се притеснявай и моите малки близнаци Васко и Алекс все още не ходят сами без чужда помощ,авече са на 1 г. и 3 месеца.Големите ми проходиха по различно време и беше по-лесно единият проходи на 10 м.,а другият на 1 г.и3м.така че децата сами ще си покажат кога са готови .Не се осъждай за това,че ги разделяш рано или късно това се случва с всички двойки.Не могат цял живот да бъдат заедно.Колкото по-рано започнат да свикват,че всеки е самостоятелен човек толкова по-добре.Това,че са близнаци не значи,че трябва да бъдат заедно във всеки момент.Всеки има своята индивидуалност и ти след време сама ще разбереш това.Те са толкова различни и толкова еднакви.

Аз нямам близнаци, но детето ми от септември ще е първи клас, и понеже сега сформират паралелките, ни пратиха да попълним една форма, че да се ориентират по-добре в това що за човече е и в каква среда се чувства най-добре. Това, което ме шокира е, че следват правилото близнаците да са в различни паралелки. Стана ми интересно какви ли са съображенията, сигурно децата да се развиват като индивидуалности.

Блажка,наистина е така в щатите ,за съжаление.
Това е неписан закон-разделят децата в киндергардена,без да се съобразяват с мнението на родителите.
Минесота е първият щат който прокара закон,даващ право да родителите сами да избират дали да ги разделят или не.Сега Националната Организация на клубовете на майки с близнаци(НОМОТС) се опитва да прокара това навсякъде.
Ли4но аз няма да позволя да разделят децата ми в у-ще,връзката м/у тях е много силна(нищо 4е са двуяй4ни) и едно такова разделяне ще ги травмира.