Детски психолог/психиатър?

Здравей,
Не сте за психиатър, а за психолог, но кадърен и, който ще вземе нещата присърце, който има нужния опит с това.
Говоря/ пиша от собствен опит. Когато взех дъщеря си у дома три дена беше кротичка и послушна, само дето не ядеше и не говореше (на 3г и 4м още не говореше). На четвъртия ден започна агресията. Първо срещу баба й, а след това и срещу мен. Едва по-късно осъзнах, че в нейните очи ние сме похитители, които я държат насила далеч от всичко познато - ЦНСТ, БМ. (детето е осиновено, но абсолютно неподготвено от тези, които трябваше да си свършат работата, но с бездействието си, безкрайно затрудниха адаптацията). Колкото и лоша да е майката, тя е майка, а за детето са се струпали много промени, за които не е било подготвено и се чувства несигурно и уплашена, затова реагира така. Разкажете на новите учителки историята му и поискайте да му дадат време и да ви помогнат в този труден преход. И не вярвайте, как всички слушали, само твоето дете - не. Вече са на сборни групи и не им се занимава. Ако можеш спри го до септември да се адаптира или потърси частна градина, където ще му обърнат повече внимание. Зареди се с огромно търпение, не позволявай да те провокира, покажеш ли, че може да те ядоса ще го прави непрекъснато. Не говори лошо за майката, дала му е живота и той я обича, просто защото му е майка, независимо дали е добра или лоша. Детето ти е част от тази жена и ако ти я отхвърлиш, то ще се чувства така, все едно отхвърляш част от него. Не избягвай и темата за майка му и за живота ви преди, но и не му я натрапвай. Не унищожавай спомена за жената, която го е родила, независимо от обрата между вас. Това ще съхрани психиката му. Не приемай думите ми като упрек или защита на бившата си жена. Това са съветите които чуват кандидат-осиновители и осиновителите. Щадете чувствата на децата. Колкото и да са малки, още повече, когато са преживели такива драматични събития, те също имат чувства и една особено изострена чувствителност.  Потърси психолог, аз не мога да те насочи, за щастие съм твърде далеч от Пловдив.

Здравей,

В никакъв случай не ограничавам контактите на детето с майка му, дори напротив - всеки ден се чуват и може да го вижда когато е свободна (без значение какъв ден се пада и какво пише в решението на съда). За говоренето лошо - не съм си позволявал никога (обратното не е вярно обаче...). Съжалявам, ако съм оставил такова впечатление. Детето не е виновно за това, че ние не сме се разбирали, нито за това как единия или другия родител се е държал с него. Пределно ми е ясно също така, че никой по никакъв начин не може да я замести.

Новите учителки са запознати със ситуацията и проявяват разбиране, но все пак аз като родител съм длъжен да намеря начин да улесня прехода. Все още не са на сборни групи в нашата градина, а и не мога да си позволя нито да го спра (няма на кой да разчитам през деня), нито да го пусна на частна детска градина с тези наеми в Пловдив...

Относно провокациите от детето, вкъщи нямаме такъв проблем. Проблемът с агресията се проявява основно в градината. До някъде го отдавам на това, че учителките са нови за него и няма респект от тях - респективно си пробва целия наличен арсенал от номера и репертоар за да сондира какво ще мине и какво не. В Пловдив сме от два месеца, по-малко от месец в тази градинка. По време на голямата промяна (първите седмици в новият град и новата обстановка) си беше в старата градина и учителките там се удивляваха колко много се променя детето в положителна насока. На новото място обаче...

Искрено благодаря за споделеният личен опит. Моето дете също изпитваше сериозни затруднения с говоренето до преди два месеца, но слава Богу вече започна да се отпуска и да навръзва изречения. Бяха започнали да ми минават лоши мисли през главата...

Ще бъда безкрайно благодарен на всички мами и татковци от Пловдив за координати на добър детски психолог, който наистина ще вземе нещата присърце.

п.с. какво е ЦНСТ и БМ? Нов съм във форума и не мога да разтълкувам тези съкращения...

ЦНСТ - център за настаняване от семеен тип. Нещо като мини детски дом, в който се отглеждат деца, останали без родителска грижа. БМ - биологична майка.
Поздравления за отношението ти и толерантността. Детето е в огромен стрес в момента, объркано е от всичко, което се случва, затова реагира така. Това е провокация, дали ще го приемат и когато е "лошо". Ако това са редовните учителки в групата лошо ви се пише. Не е нормално за мен вместо да използват професионалният си опит да се оплакват и да делят така детето. Неговото държание се подклажда и от тяхната реакция. Ако потърсят подход ще се справят, ако нямат желание обаче, не знам... Психологът май ще трябва да работи и с тях.

В момента са две учителки в групата. Едната е постоянна, другата е временно до Септември. Много лошо впечатление ми направи това, че: цитирам едната учителка "Детето ме удря с ръка по гърба, дори другите деца казват: Госпожо, Марти Ви удря отзад. Аз се правя че не го усещам". Попитах добре, защо не го накажете по някакъв начин - не говоря за бой и т.н. а за вземане на играчка / отделен до стената и изобщо - да му се направи забележка. Отговорът беше "О не, нямаме право". Изглежда покрай този биг брадър със скритите микрофони вече ги е страх и забележки да правят...

Цяло чудо е, че успях да го запиша на градина, така че смяната е почти невъзможна а и от други родители в квартала като цяло чувам само положителни отзиви. Ще трябва да работим в движение и да отиграем ситуацията някак.

Детето се опитва да привлече внимание, затова го прави. За съжаление по грешния начин. Но е разбрал, че работи и трудно ще спре. По някакъв начин учителките ще трябва да му отделят повече внимание, но и да го награждават, когато го прави по правилния начин - справям се е с нещо добре - отбелязват го; направил е нещо добро - забелязват го; когато го прави по неправилен начин - не наказват, а го игнорират (както в случая учителката), без обаче да се оплаква, тя трябва да си спечели авторитета и да прекрати това поведение, отвън не може да й се наложи (аз успявам да постигна нещо с дъщеря ми, но баба си я прави на пет стотинки, в момента, в който ми се наложи да изляза и хлопна вратата. Никакви разговори, обещания не вършат работа). Колкото за това, че е по-затворен, ами нормално е. Все пак е новият в групата, плюс преживяното. Ще се отпусне, когато се почувства сигурен. И тук пак опираме до учителките. И моето дете тръгна по средата на втора група, с доста голямо изоставане във всяко отношение. Учителките бяха тези, които успяха да й помогнат да се почувства част от групата. За това, колко им е било трудно в началото ми споменаха чак в края на трета  група - "Все още както и Вие виждате, изостава по отношение на връстниците си, но няма нищо общо с детето, което ни въведохте в началото. Сега, само като я погледна и кажа: Лъчи,... и тя се връща на мястото си...."  Тази година приобщиха към групата второ дете с аутизъм (имаха едно, та по-специалните деца станаха три с моето гардже). Нека помогнат на Марти да стане част от групата, да го викат да им помага с нещо, да му поставят задачи - например да помага при сервирането или раздаването на моливите, блокчетата. Това внимание може и да е под формата на награда, ако не удря и щипе. Наказанието е да поседи на столчето отделно от другите, но не мисля, че в случая е подходящо за вас, той и без това е отделен. Успеят ли да го приобщят, да го приемат другите, да си намери приятелчета проблемите ще стихнат. В детската градина не работят ли с психолог? Поговори с директорката, сподели проблемите и страховете си, ако е добър човек и професионалист ще съдейства.

Искрено благодаря отново за споделеният личен опит и подкрепата. При нас наблюдавам точно липса на авторитет, и да, обещанията не помагат - всеки ден сутрин ми обещава, че няма да щипе и рита... Относно психологът в градината, ние сме в малък филиал на по-голяма градина. Тези дни като ходя да плащам таксата със сигурност ще поговоря с директорката. Довечера ще поговоря и с учителката отново - съветите, които давате звучат наистина резонни.

п.с. някой родител от Пловдив има ли впечатления от психолог Ренета Венева? Виждам, че тя е отговорна за обучението на педагозите по системата Монтесори, която от тази година ще се прилага в няколко от детските градини?

Здравейте! Включвам се в темата, тъй като на нас също ни е необходима консултация с детски психолог. Интересувам се по-специално от Ренета Венева. Дали някой знае нейни координати, това което откривам в интернет като информация не ме устройва?!

Здравейте, препоръчвам Милена Велинова детски психолог. Работи заедно с дъщеря ми, която и на 3, доста ми помогна.

Благодаря, Пати! При нас нещата се успокоиха от самосебе си, може би му трябваше още малко време на детето, но ще я имам впредвид при нужда. Може ли координати на ЛС?

Здравей може ли някой да ми предложи в Пловдив детски психиатър най добрия благодаря предварително