Бременност - всичко се променя, как да се справим

  • 13 790
  • 90
Здравейте, аз съм бременна в 15та седмица. И това което ме мъчи е че в момента се отказвам от повечето неща, които ме правят щастлива или бяха част от ежедневието ми. И ми е интресно как другите дами се справят.

Първото нещо е че плацентата ми е ниско долу и ми казаха да не спортувам, това е наистина неприятно, защото това е едно от любимите ми занимания и ме разтоварва много от стреса. Отгоре на всичко ми казаха да не правя и секс, което още по-неприятно.

От трета страна съм пушач и всеки ден умирам да изпуша една цигара, от една страна се мъча да не пуша и в момента в които не издържа и изпуша една цигара се съсипвам от чувство за вина.

И не на последно място, нямам познати с деца и около мен всички излизат по цяла нощ, забавляват се, а аз седя в къщи и се мъча да не пуша.

Не търся клиширани отговори как дедето е виша кауза и тн. как 9 месеца нищо не са, според мен не са 9 месеца, а сбогом на страия живот завинаги. Но какво да правим ако страия живот си ни харесва, а новия очертава само лишения?
Виж целия пост
# 1
Планирано ли беше детето? Ако е било планирано не знаехте ли предварително от какво ще се откажете?
И аз съм пушач и също никой от нашите приятели няма деца и си излизат и се забавляват, пият, пушат и т.н.
Докато бях бременна и аз излизах, кофти си е да гледаш отстрани и да се изкушаваш, но страха да не навредя на детето си беше по-голям. Сега детенцето ми е на 11 месеца, кърмя я и отново не пуша и не пия. Ще излъжа ако кажа, че не ми се иска, със сигурност ще ги почна, когато спра да кърмя. Не съм излизала вечер, откакто съм родила, трудно ми е, боря се със себе си, на моменти изпадам в дупки, но като видя усмивката на малката всичко ми минава. Клиширано е, но като родиш, ще разбереш за какво става въпрос. Та ние се справяме със смехотерапия, много е заразителен бебешкия смях 😁 Като те слушам ти сигурно няма да кърмиш и ако има на кой ще оставяш бебока и пак ще си излизаш, 9 месеца наистина не са болка за умиране. Радвай се на почивката и на коремчето си сега.
Виж целия пост
# 2
Мерси много за отговора. Не беше точно планирано, но със сигурност е желано милото.

Просто истината, е че не вярвах, че съм станала чак такъв егоист, които не може да се мотивра достатъчно за друго същество и да приеме промяната.

И въпроса е какво може да мотивира един човек, които не е дорасъл за по-виша цел освен собственото си благо?
Може би удоволствието, че ще роди същество, което ще го обича без резервно (поне 10 години Simple Smile) или това да докаже пред себе си, че поставил ли си е цел винаги може да я постигне.

Надявам се да срещна тук хора, които имат алтернативна представа за бременността и родителството и са готови да поговорят, какво в началото на бременността ги мотивира ако са егоисти като мен.  И има ли нещо което не е свързано като мотиватор с вина, страх или наложение норми от обществото.
Виж целия пост
# 3
Всеки човек си е егоист по природа. В началото на бременността се мотивирах като четях за бебето, как се развива в седмицата, в която съм и си гледах снимките от ехографа. В седмицата, в която сте може скоро да усетите бебчето, тогава си е огроомна мотивация.  Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Аз също съм в 15гс.но забременях чрез ЗЕТ.С ниска плацента и със ЕТКО(серклаж) съм.Пушачка.Забранено ми е всичко и даже пазя леглото.Реално от моят доктор знам,че мога да пуша по две цигари на ден-и го правя сутрин с по кафе.Това ми помага да намаля напрежението и самотата,както и вредния навик ми помага и за wc.Преди пуших по 1 кутия на ден и по 3 кафета.Трудно беше в началото но ето,че се свиква.Да и две цигари не са ок,но по-добре отколкото да нервнича и да се чудя,кой фас да намеря за да допуша.Мамите,които не са пушачки,моля да си спестят критиките.
Виж целия пост
# 5
Другото е че много малко хора горовят за радостта от това да си бременна, само има оплаквания, че ставаш дебел, хормони, повръщане, главоболие, стрии, и вече и останалите още по неприятни неща свързани с рискови бременности, които създават страх. Как като родиш няма да се спи, ще ти опада косата, гърдите ти никога няма да са същите и тн.

Според мен ако има повече за хубавите неща от бременността хората няма да приемат този период толкова тежко, например според мен секса по време на бременост е страхотен, усещането е много по силно, либидото е по-високо. От друга страна мъжете обожават бременни жени особено в началото, защото стават по сочни. От както съм бременна получавам 10 пъти повече мъжко внимание от преди.
Друг интересен факт е повечето спортистки печелят медали след като са станали майки, което означава, че след раждане жената става в още по-добра форма от преди стига да се постарае.

Виж целия пост
# 6
Върна ме 13 г. назад Simple Smile
Въпреки че детето ми беше планирано много трудно преживях бременността, толкова, че не се осмелих на второ дете. Чувствах се като в затвор заради изброените ограничения (без спорта Mr. Green).
Трябва да намериш твоят начин да се справиш, моят беше да си запълвам времето с неща, които нямат общо с бременността. Работата ми не беше тежка и работех докато не ми започнаха контракциите. Не купувах нищо, което да ми напомня, че съм бременна, никакви дрешки, играчки. От чисто практична гледна точка само в един магазин капарирахме легло, матрак и чаршафи, чак като родих мъжът и ги докара, сглоби, изпра, подреди.

Никаква мотивация не усетих и след движенията на бебето.

Иначе физически нямах никакви неразположения, нито ми се е повръщало, нито тежало, но психически бях на ръба.

Помагаше ми и да драскам на календара всеки изминал ден.

Това е, стискаш зъби и чакаш времето да мине, след раждането всичко е песен  Simple Smile

Другото е че много малко хора горовят за радостта от това да си бременна...
Точно обратното, около мен всички винаги са говорили колко прекрасно нещо е. Сигурно и затова беше толкова голям ударът, когато се сблъсках с реалността.
Виж целия пост
# 7
Да, секса определено е страхотен и оргазмите са по-силни, постоянно сънувах секс и свършвах насън.  Blush
Беше странно, но хубаво. През бременността, кожата ми стана гладка и хубава, каквато никога не е била. Косата ми стана гъста, лъскава и със страхотен цвят(доби червеникав оттенък) и напук на всичко не ми е падала толкова много след бременността. Окосмяването стана по-малко и там, където имаше косми растяха мноого бавно. Ето малко положителни неща за бременността.
Виж целия пост
# 8

Точно обратното, около мен всички винаги са говорили колко прекрасно нещо е. Сигурно и затова беше толкова голям ударът, когато се сблъсках с реалността.
[/quote]

Много забавно, със сигурност ми действаш мотивиращо, може би пък наистина няма смисъл само да се вайкаш, че си бременна и да се жалваш е да се стегнеш и да осъзнаеш, че си влезнал в затвор с лек решим, но все пак ще излезнеш в някакъв момент.

И както в затвора скука е, цигарките са кът, може би и секса, може би има и физически тормоз от малкия вампир които расте в теб.

Ама после като свърши затвора ще може да се насладиш на живота по пълноценно Simple Smile.
Виж целия пост
# 9
...може би пък наистина няма смисъл само да се вайкаш...
Със сигурност, просто си отклонявай вниманието и не мисли за това, ще мине Simple Smile
Виж целия пост
# 10
Да, секса определено е страхотен и оргазмите са по-силни, постоянно сънувах секс и свършвах насън.  Blush
Беше странно, но хубаво. През бременността, кожата ми стана гладка и хубава, каквато никога не е била. Косата ми стана гъста, лъскава и със страхотен цвят(доби червеникав оттенък) и напук на всичко не ми е падала толкова много след бременността. Окосмяването стана по-малко и там, където имаше косми растяха мноого бавно. Ето малко положителни неща за бременността.
Забрави да кажеш за гърдите. Grinning
Виж целия пост
# 11
  Моята бременност беше рискова, изкарах няколко месеца на легло, ограничих доста движението, най-много излизах да магазина и се прибирах.Дори домакинската работа не можех да върша и честно казано това ми тежеше най-много - че съм си вкъщи, а не мога дори прахосмукачка да пусна.За излизане с приятелки и дума не можеше да става, а и беше есен-зима и се притеснявах да не се разболея.
Обаче след раждането  мога само да мечтая за спокойния период на бременността, сега недоспиването, умората, болките в кръста и ръцете, нередовното хранене, липсата на социални контакти са доста по-тежки от бременността ми.
   И  се чудех защо навсякъде се говори, че бременността била най-красивия период от живота на жената-вярно, че не ми останаха стрии, но нито косата ми стана по-гъста нито кожата по-специална, че и бюста ми си остана почти същия (за радост).
   Пожелавам ти да ти е кротко и спокойно бебчето,а бременността ще мине, с всеки изминал ден ще ти остава все по-малко до раждането.Аз изчетох доста книги и прекарвах голяма част от времето си в бг-мамма.
Виж целия пост
# 12
Това все едно аз съм го писала Laughing

И аз бях  в такива размисли и страсти и попаднах на това http://www.maikomila.bg/%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0% … 0%B6%D0%B8%D0%B2/ или Как да се справим с депресията в първия триместър. Даже не ми беше хрумнало, че може да съм в депресия заради бременността, нали голямо чудо, сияние а-у. Не казвам, че това е твоят случай, но при мен лично беше.

Освен това много мистично всички напоследък се оказват с ниски плаценти. Но това си е мое мнение, като на още една страдалка с тая толкова страшна ниска плацента.

Относно секса и спорта, освен ако не са ти открили плацента превия, бих потърсила второ мнение на твое място.  bouquet
Виж целия пост
# 13
Карах изключително лека бременност, без абсолютно никакви оплаквания освен малко киселини в последните месеци. Спасявах се с работа. Работех до почти последния ден, по мои спомени в петък бях на работа, а в неделя вечерта влязох за операция. Въпреки това ненавиждах всеки ден от тия девет месеца и броях дните до планираното секцио. Може би, защото аз не бях навита много на дете, но мъжът ми искаше и отстъпих. То взе, че стана от раз. Дъщеря ми пък ме зарадва като не дочака датата, а избърза и ми спести 10 дни. Боже, деня, в който се прибрах от болницата вкъщи беше все едно започвам живота си наново. И в други теми съм го писала, че и аз съм си егоистка и отначало съвсем честно си признавам, че детето за мен беше само задължение. Гледах си го както трябва, не съм го лишила от нищо, но дъщеря си я заобичах чак като започна да се очовечва и можеше вече да се общува с нея, демек далеч след годинката. Господ обаче ме компенсира явно за деветте месеца и ми даде възможно най-послушното дете, с минимум колики, ящно, кротко и спящо по цяла нощ. Свикнах бързо да съм майка, макар че много от нещата, които младите мамчета покрай мен правеха никога не са ми били присъщи. Спестих си обикалянето с количката, четенето по форуми и шашкането за най-малката промяна в режима на бебока, както и всекидневни срещи с други майки. По ирония на съдбата в бг-мама се регистрирах май чак като тръгна на ясла детето.

Намират се и други хобита. Аз помня, че отначало, когато дъщеря ми спеше почти 24 часа в денонощието, си бях свалила много любими сериали и изглеждах по сезон на всеки два дни. Страст са ми книгите и пъзелите, така че нямах проблеми и на тези си хобита да се отдам след раждането. Вероятно и преди него бих го правила, но както споменах тогава работех.

Да, с раждането на дете животът се променя доста. Но и много от основните неща си остават, просто ще ги правиш малко по-нататък. И да, звучи като голямо клише, но е вярно - усмивката на детето ти си струва всичко това. Но ще го разбереш след още бая време Simple Smile Моята дъщеря е на 5 години вече и не мога да си представя живота без нея. За мен всичко започва и свършва с нея, въпреки че все така усилено работя и намирам време и за хобитата си. Обичам я безумно много и всеки ден откривам нови неща покрай нейния поглед за света и нещата в него. Децата дават една различна гледна точка и в много отношения дните ми сега, с дете, са изключително отрезвяващи и интересни.
Виж целия пост
# 14
При мен обратното.Непланирана бременност,която обаче приех спокойно,въпреки че и аз още не исках деца.Веднага се настроих,че ще ставам мама.Спрях цигарите без проблем,казвайки си,че е временно.Това ми беше много важно-не ги спирам за винаги,просто кратка почивка  Mr. Green
Като се роди детето обаче,живота ми се обърна.Чак тогава се сблъсках с реалноста,че със старият ми живот е свършило.Трябваше ми много време и сълзи,за да го приема.Падна ми се много ревливо бебе,ревеше си целодневно,та първата година почти не излизахме.Предпочитах да си реве в къщи,от колкото в количката,пред укорителните погледи на хората  Crazy
Бях студентка,но се наложи да прекъсна,защото нямаше кой да ми помага а с бебе на лекции не става.В нов квартал сме,не познавам никой и нямам приятелки с деца.Та общо взето си изкуках сама две години.
Като порасне малко детето става по-лесно,скоро ще тръгне на градина,аз ще си довърша ученето.
Но за сега,две години вече,не съм имала възможност да начравя абсолютно нищо,което искам.Да почета книга,или да порисувам или каквото и да е.Ако е буден синът ми,трябва да си играя с него всяка секунда или реве.А той не спи денем от към 6-тият месец  ooooh!
Някога си мислех,че е до възпитание,бях сигурна,че родителите на такива деца са ги разглезили,докато не се сблъсках с това.Раждат си се с характер.
Но и това минава,няма да са вечно бебета и живота все някога продължава.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия