Майка ми почина преди 2 години.
Баща ми е на 68г -с нормално здравословно състояние за годините си, работи, има контакти, до колкото знам има и приятелка/не живеят заедно/.
Тези дни между нас възникна конфликт - разбира се, ние сме различно поколение, имаме своите разбирания за нещата, не съм очаквала това да се промени.
Но.....баща ми смята, че не е достатъчно обгрижван от моя страна - вероятно очакванията му са свързани с чистене, пране, готвене от моя страна и покани за гостуване в къщи през вечер.
Признавам, че нямам възможност, сили и желание да го правя.
Това обаче не означава, че съм го забравила изобщо - обаждам му се през 3-4 дни, каня го в къщи когато имам възможност, с нас е на всички празници.
Разбирам самотата му и вероятно мъката, която е в душата му, но не мога да живея според неговите очаквания и заради него - или бъркам?
След конфликта ни тези дни в мен се загнезди чувство за вина, което не ми дава мира.
Имам семейство и дете, работя...живея според думите му моя си живот......!
Бъркам ли?
Човека не е нито болен, нито немощен, не е изоставен от мен на легло, но смята, че това което получава е твърде малко!
И успя да ме убеди, че аз съм лоша и неблагодарна, като живея моя си живот и твърде малко обръщам внимание на него и нуждите му.