Отношения баща - дъщеря

  • 44 164
  • 251
Здравейте! Имам проблем, за който търся адекватно, честно и реално мнение от ваша страна.
Майка ми почина преди  2 години.
Баща ми е на 68г -с нормално здравословно състояние за годините си, работи, има контакти, до колкото знам има и приятелка/не живеят заедно/.
Тези дни между нас възникна конфликт - разбира се, ние сме различно поколение, имаме своите разбирания за нещата, не съм очаквала това да се промени.
Но.....баща ми смята, че не е достатъчно обгрижван от моя страна - вероятно очакванията му са свързани с чистене, пране, готвене от моя страна и покани за гостуване в къщи  през вечер.
Признавам, че нямам възможност, сили и желание да го правя.
Това обаче не означава, че съм го забравила изобщо - обаждам му се през 3-4 дни, каня го в къщи когато имам възможност, с нас е на всички празници.
Разбирам самотата му и вероятно мъката, която е в душата му, но не мога да живея според неговите очаквания и заради него - или бъркам?
След конфликта ни тези дни в мен се загнезди чувство за вина, което не ми дава мира.
Имам семейство и дете, работя...живея според думите му моя си живот......!
Бъркам ли?
Човека не е нито болен, нито немощен, не е изоставен от мен на легло, но смята, че това което получава е твърде малко!
И успя да ме убеди, че аз съм лоша и неблагодарна, като живея моя си живот и твърде малко обръщам внимание на него и нуждите му.
Виж целия пост
# 1
За мъката ясно, но самота...нали си има приятелка, макар че не живеят заедно? Иначе, може да му сготвиш някоя и друга манджа отвреме-навреме или да му отделиш от нещо, което си сготвила вече, евентуално да му изпратиш жена да му почиства, нещо такова, щом не ти се занимава. Но чак пък да ходиш редовно да му готвиш, переш, чистиш и т.н. след като е здрав и активен, че чак и приятелка си има, ми се вижда действително натоварващо.

Иначе той помага ли ви? Примерно нещо за детето и т.н.?

Виж целия пост
# 2
За готвене каквото можем и имаме отделяме и му даваме.
Не е често,но и ние не готвим постоянно у дома.
За голямо почистване в къщи викам фирма,предлагам и на него но не му се дават пари.
Доходите му са колкото моята заплата.
Докато беше жива майка,помагаше за детето, сега вече не.
Миналото лято плащах по 250лв за частна лятна занималня,защото нямаше при кой да го остава,а той работи в график 1:3
Виж целия пост
# 3
Не мисля, че си неблагодарна, изброените от теб грижи и внимание според моето мнение са напълно адекватни и достатъчни за човек, който е в добро здравословно състояние и има свой живот, както сама си написала. Пишеш, че майка ти е починала преди две години. Странно, че чак сега започва с тези си претенции към теб. Какво се е променило към този момент? Възможно ли е да прави сравнение с някой свой познат, който е по-обгрижен от децата си, но примерно да има съответната нужда за това? Съвсем нормално си е да живееш своя си живот, не е правилно да ти вменява вина за това.
Виж целия пост
# 4
...вероятно очакванията му са свързани с чистене, пране, готвене от моя страна и покани за гостуване в къщи  през вечер.
Признавам, че нямам възможност, сили и желание да го правя...
Попитай го директно какво има предвид. И ако подозренията ти се потвърдят му обясни, че е голям човек, не дете, за да тича някой след него (с мек, но категоричен тон).
За съжаление има хора, които смятат, че някой трябва да ги гледа, въпреки че са здрави и прави. Обясни му, че вечер си много уморена и нямаш възможност за живот на 2 места. Изберете един ден в седмицата, удобен и за двамата, дори не е нужно да е фиксиран, уточнявайте се допълнително и се виждайте, може и да не е у тях или у вас, изпийте по чаша кафе/бира или там каквото ви се иска.

За готвене каквото можем и имаме отделяме и му даваме.
...
За голямо почистване в къщи викам фирма...
Ами тук ти е грешката, намесваш се в домакинството му и той е приел, че си го поела. Това е ок за болен или немощен човек, но на здрав, прав, работещ да му готвиш и чистиш...
Виж целия пост
# 5
След като майка почина се стремяхме да сме по често заедно с него и около него - в началото мъката е най голяма и то най вече за него.
Беше ме ужасно мъчно за него, всеки път когато идваше у дома и си тръгваше сам...за празният апартамент ми се късаше сърцето.
Бог ми е свидетел.
След време ежедневието  завърта всички  ни, сега не сме толкова често заедно, смятам, че и той преодоля първоначалният шок.
Беше болен зимата - не сме го оставили - храна, лекарства, беше сезона на грипа, бяхме уредили да влезе в болница ако се налага, а места нямаше никъде, къде ли и на кого ли не съм се молила.
Пера го у дома - не може да се научи да си пуска пералнята в къщи.
Не искам да изтъквам тези неща - нормални са за родител.
Никога не съм била от тези хора, който не полагат грижи за семейството си.
Но имам и личен живот и семейство.
До къде трябва да се простира тази преданост и всеотдайност към баща ми?
Успя да ме пречупи и убеди колко лоша съм и това ме тормози непрекъснато тези дни.
Дали пък наистина не съм такава?
Виж целия пост
# 6
Не, не си в грешка. Напълно те разбирам, понеже от година се занимавам с болната си майка, която е на същата възраст, също е вдовица и се налага много често да се отделям от семейство и работа, за да я обгрижвам. При това тя живее в друг град. За радост не е проявила капризи като баща ти или намеци да я вземаме вкъщи (където и без това сме доста хора). Намерихме жена, която да й помага по час-два в домакинската работа и аз ходя, когато мога, брат ми също. Бъди твърда и му дай да разбере, че ти и твоето семейство искате да живеете живота си нормално, а когато той падне и се разболее, ще положите нужните грижи за това. Някои възрастни стават безкрайно досадни като останат сами, включвам и майка си тук. Толкова хора живеят сами - какво да се прави, такъв е животът и всички това ни чака. Трябва да им е ясно. Не могат да превръщат живота на децата си в непрестанна зависимост от техните мераци и настроения. Аз това не го допускам, освен ако не става въпрос за физическа невъзможност поради болест да се справят сами.
Виж целия пост
# 7
Нормалното е да имаш отделен, твой живот. Аз мисля, че му отделяте адекватно внимание, предвид написаното от теб. Ако има работа, съответно има и приятели, хоби(?) и с какво да си запълни свободното време.
При здрав, работещ и пърноценен човек, не мисля, че имаш основателна причина да чувстваш вина, защото не го обгрижваш като бебе.
Виж целия пост
# 8
От последния пост става ясно, че човекът има нужда от слугиня, защото го мързи, не от дъщеря.
Като дъщеря си му оказала нужната подкрепа (от каквато всъщност и ти си имала огромна нужда, все пак си загубила майка...), поддържаш контакт редовно, празниците прекарвате заедно. Но... той иска да му переш гащите и да го чистиш.
Вече от теб зависи ще влезеш ли в тази роля или ще го накараш да порасне...
Пак казвам - с такт и нормален тон, не да си разваляте отношенията. Покажи му как се пуска пералня, къде се слага прах за пране и т.н.
Виж целия пост
# 9
Аз съм в същото положение, но нямам чувство за вина. Претоварена съм и нямам нито време нито желание за роднини. Егоист съм си и моите проблеми са най-важните. Гледам само и единствено моите деца. На всички роднини мога да помогна само с пари. Не мога да отделя никакво време за никой. Едвам се оправям с децата и работата. Мразя всякакви събирания с родата, търпя само една коледна вечеря със свекърите. Съветвам те да се избереш от всяко чувство за вина. Гледай си здравето и спокойствието.
Виж целия пост
# 10
Все си мисля,че един човек на тези години в прилично здравословно състояние, може да се грижи добре за себе си.
Има достатъчно добри доходи за да живее нормално.
Разбира се и през ум не ми е минавало да го оставя ако е болен или на легло.
Но случая не е такав.
Той обаче смята, че сам длъжна и сега.
Иска грижи и внимание.
И сипе обвинения защото не ги получава по начина по който смята,че трябва и заслужава.
Помолих за вашето мнение, защото аз съм страна в спора и е твърде вероятно да бъркам.
Виж целия пост
# 11
От последния пост става ясно, че човекът има нужда от слугиня, защото го мързи, не от дъщеря.

Това изчерпва темата. Peace

Не мога да дам идеи как се превъзпитава възрастен човек... Ще те манипулира, ще мрънка и ще внушава вина, това е ясно.

Някакво средно положение е да си наеме жена да идва 1-2 пъти седмично да го обслужва, но горе пишеш, че дори не дава пари за чистенето от фирма на собствения си дом. Confused

Не си неблагодарна.
Виж целия пост
# 12
Съпругът ти, какво мнение изразява в създалата се ситуация?
Виж целия пост
# 13
След като баща ти е човек работещ, здрав, прав и във форма, смятам че правиш дори повече, отколкото е необходимо. Не може да си пусне пералнята, хайде, холан Hands Hand А ако ти беше в друг град? Ако беше в чужбина, на 12 часа полет оттук?
Хитрува и те манипулира, точно защото те познава и знае какъв отзвук ще предизвикат у теб думите му. Защо го прави, само той си знае - може да го понамързява повечко, може някой да го навива, може да са обичайните възрастови изменения към егоцентризъм... Моят съвет е да не се поддаваш. Той те познава, но и ти също го познаваш. Обясни му начина, по който се чувстваш, но така, че да те разбере, а да не се фръцне обиден.
Не е нужно да лишаваш семейството си от време и усилия, при условие, че баща ти реално няма нужда от тях.
Виж целия пост
# 14
За нормален разговор с него и дума не може да става.
След конфликта ни от онзи ден вика, реве и ми затваря телефона.
Обвинява ме в нечовешка неблагодарност.
Не съм се била грижила за него и това е!
Думите му са изречени с нечовешка злоба - направо не можах да повярвам, че това е нормално в отношенията баща - дете.
И все си мисля - направих ли достатъчно, можеше ли и дали не трябваше още?
Започнах  да се укорявам!
Имам семейство/изгубих едно, момичетата тук знаят пускала съм и други теми/, не искам да загубя и това, детето ми е в деликатна възраст, гледам да съм около него, работя и като се прибера не ми е до всеки и до всичко.
Но...дали пък не можех да съм по всеотдайна към него, дали така не е редно и правилно?
Не искам да го изоставям, но точно тук идва тънката граница между това да си добър и благодарен и да живееш и собственият си живот със всички нужди, необходимости и желания на един нормален млад човек
Половинката ми какво да каже - продължаваме да мислим, че ако има нужда няма да го изоставим, но имаме съмнения, че сега положението е такова и се чудим защо и какво точно иска той!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия