Самопризнание на майката

  • 7 840
  • 49
Има ли сред вас маѝки, които биха направили самопризнание затова, че детето/децата Ви не са мъничките и прекрасни слънчица, които искахте и тъй старателно се опитвахте да възпитате. Разбира се те винаги ще са точно такива за Вас, но бихте ли застанали сякаш пред огледало и да кажете, съществуват ли онези моменти на слабост във Вас наблюдавайки детето/децата Ви и чудейки се - " Как се стигна до тук", "Как да поправя нещата" ,"Ужасна ли съм" и пр.
И ако Вие не винаги сте се чувствали, като "всичкоможещите" и "мултифункционални", като онези жени, които поне веднъж са се почувстали перфектни в отглеждането на детето/децата си, че да си позолят критика към друга майка, дали в интернет пространството или лице в лице.. то можете ли да признаете Вашите недостатъците и минусчетата на детето/децата Ви. Не се обиждаѝте от написаното до тук, защото както се казваше в една страхотна реклама -"Ти не си перфектната маѝка, но си истинска"
"Дали дълбоко в себе си сте се самообвинявали, че невинното сте наранявали?
Дали в тъмни часове
очите Ви  насълзени,
пак ще будуват,
че боли на своето да бършиш сълзи.
Анонимен цитат: "Прегръщаѝте децата си, докато са малки - после няма да искат"
Предварителни извинения ако има прав. и пункт. грешка! Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Празни клишета Simple Smile
Почти не познавам хора, които смятат, че са перфектни родители, както и тези, които смятат, че децата им са перфектни са изключения.
Виж целия пост
# 2
Оооо аз съм далеч от перфектните майки ,макар и рядко съм толкова изморена от ежедневието ,че се случва да се изпусна и да се скарам за поредната беля или за това че отново не яде.Знам че с викове не става ,но повярвайте ми не е нарочно ,после съжалявам ..... Опитвам се до колкото мога да ги направя хора.Да са възпитани ,мили ,да уважават,да не се бият ,старая се да пораснат умни деца и будни ,а после и да излезе нещо от тях ,надявам се да не се проваля като родител .
Виж целия пост
# 3
Ама разбира се, че ще си призная. Всеки ден си признавам, че не съм перфектна и мултифункционална. Даже държа другите от семейството да го знаят много добре. Това ме прави не толкова нервна и изтощена, защото няма нужда да се напрягам до пълно изтощение и да доказвам неща, които не мога да върша ежедневно и ежечасно.
Виж целия пост
# 4
Признавала съм го.Може би не за всичко, което мисля, но достатъчно...виждайки сега, от позиция на времето (синовете ми са на 28 и 20 години) какви хора станаха.
Отчитам грешките си, но ....не мога да върна времето назад и да ги поправя.
Правя това, което мисля че е нужно, за възможно най-малко щети.Дали успявам, пак времето ще покаже.
За съжаление, детето не се ражда с "Наръчник на идеалния родител".    Laughing
Би било хубаво, но .....И родител, както всичко останало, се става на принципа проба-грешка.

Виж целия пост
# 5
Имам един смъртен грях- гневът.Много трудно го преодолявам и то точно когато детето ми ме предизвика, а не страничните.

Ако не беше това, да съм се борила за званието перфектна, ама не става.В много неща, обаче, се намирам за добра.

Виж целия пост
# 6
Имам един смъртен грях- гневът.Много трудно го преодолявам и то точно когато детето ми ме предизвика, а не страничните.

Ако не беше това, да съм се борила за званието перфектна, ама не става.В много неща, обаче, се намирам за добра.


и аз съм така за съжаление ,но това защото нямам нито един час почивка без деца от както са се родили ,никой не ме разбира и не ми помага
Виж целия пост
# 7
При мен е по- зле- помагат ми мъж и майка, какво помагат, направо са иззели голяма част от функциите, детето е едно и пак ме вбесява на моменти.Особено като ококори едни очички и каже тихо: добре, добре, мамо - и пак продължава да си прави каквото си иска.
Виж целия пост
# 8
Тази тема за успокояване на някоя съвест ли е пусната ,децата са си деца и ние трябва да се стараем преди всичко на любов към децата си . Не знам защо напоследък толкова начестяха нервните и депресирани майки гледащи на децата като на зверчета ,които по цял ден имат за цел да ядосват майките си .
Виж целия пост
# 9
Имам един смъртен грях- гневът.Много трудно го преодолявам и то точно когато детето ми ме предизвика, а не страничните.

Ето това е и моят смъртен грях. Едва като минах 40-те, намалих скоростта и силата на взривяване.
Виж целия пост
# 10
Какво да кажа, с първото дете генералната "грешка" беше разводът. Оттам нататък всичко друго са дреболии в сравнение с основния фактор, срещу който се боря. Ако детето се обърка, ще знам, че едва ли е заради окситоцина при раждане, заради бибата или защото съм го возила с количка с лице напред към движението, а не към мен. На практика доста действия са пренебрежими в сравнение с основния фактор. Та затова на практика не ми пука.

С другите 2 деца съм си супер- щадя си силите. Ако ми трябва почивка, за да кърмя, почивам. Обаче си спестявам много странични екстри. Но като цяло, съвсем обективно, по отношение на малки деца правя нещата много, много добре. Не с лекота, но за някои неща много държа да са по точно определен начин и ги правя. За други не ми пука.

Поне имам три деца и с ръка на сърцето мога да кажа, че понякога проблемът не е в моя телевизор- има и различен темперамент, в крайна сметка и детето определя по кой път ще тръгне, каквото и да правя.
Виж целия пост
# 11
Аз пък считам, че теорията, че за всички неудачи са ни виновни родителите е измислена от някой лузър, който като не може да се оправя с живота и е намерил лесна жертва по отношение на родителите си. Те са му виновни, че не може да взима правилни решения, защото например са спали или пък не са спали в едно легло до шест години и прочие глупости.
На моят син казвам, че толкова мога като майка. Добра, лоша това е положението. Каквото и да направя или да не направя за него, всички важни решения ще ги вземе сам и сам ще си плати за грешките. Аз лично не вярвам, че всичко зависи от родителите, възпитанието или образованието. Родителите дават най-доброто на което са способни. Не всички са способни на много. Но това е реалността.
Виж целия пост
# 12
о, това им е любимо на психолозите. Златна мина е за тях - само "добър ден" да им кажеш, и майка ти е виновна или ти като майка си виновна. Изобщо, виновна по подразбиране, дори да си умряла.
На какво да научиш детето си? На това, което смяташ за важно. Няма нужда да питаш, все пак става въпрос за 7-годишно, а не за 6-месечно. Обичайните битови и житейски неща, на които и теб са те учили. А в градината ги подготвят за училище. Щом детето расте в нормална среда и не е Маугли, няма какво да се чудиш.
Виж целия пост
# 13
о, това им е любимо на психолозите. Златна мина е за тях - само "добър ден" да им кажеш, и майка ти е виновна или ти като майка си виновна. Изобщо, виновна по подразбиране, дори да си умряла.
На какво да научиш детето си? На това, което смяташ за важно. Няма нужда да питаш, все пак става въпрос за 7-годишно, а не за 6-месечно. Обичайните битови и житейски неща, на които и теб са те учили. А в градината ги подготвят за училище. Щом детето расте в нормална среда и не е Маугли, няма какво да се чудиш.
а бащата включва ли се някъде
Виж целия пост
# 14
Аз все си мисля, че за Принц Джордж има съвсем различен набор от неща, които трябва да усвои до седем. За нормално българско детенце са други неща, за някои други касти- още по-други...така че е индивидуално, всеки според средата си. За някои на седем трябва да може да се храни с нож и вилица, за други още е бебе и се храни в устенцата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия