С Августинче за ръчички заболя ни кръста всички

Вие поне имате някакъв напредък с гърнето. Моята смених 4 гърнета, взех и за голямото гърне поставка - нула, никакъв интерес, не иска по никакъв начин да стои на тях. Продължавам си с памперс гащите и каквото такова. От ноември живот и здраве ще тръгва на ясла, надявам се там като види останалите деца да се престраши. Освен с гърнето, греда сме и с бибероните - още ги търси. Чакам да излязат последните 4 зъбчета и да ги изхвърля, ама те пък на инат не излизат... пфф сложна работа

И аз чакам последните кътници да излязат за да махна бибата, от март ги чакам. 😁  Само горните останаха.
Вчера ѝ сложиха последната реимунизация Пентаксим. Върнаха и картона ѝ.
Сутринта я заведох на ясла, (не беше ходила почти 3 седмици) беше много доволна почти тичаше до там, явно съм ѝ омръзнала. 😁
Вчера имаше родителска среща, събираме пари за работни материали. Вече няма да носим и шишета с вода, ами ще пият от пластмасови чаши. Формиран е и "родителски колектив", за щастие не съм в него. 😈

Аз да питам, Пентаксима се слага до 2 години, при вас нямаше ли проблем с това?

Ами не, още пролетта трябваше да я сложат, но беше все болна.

На моето по голямо дете сложиха Пентаксим на 3г. и половина, почти всички деца напор 2012 бяха така, бяха му спряли вноса, дори личната вече мислеше да предлага на нейните пациенти да си закупим ваксината, но те я заредиха.Нямахме оплаквания след поставянето й, вече друг е въпроса дали въобще имаше смисъл да се слага.

Това е от имунизационния календар и на нас още не е слагана, смятах, че сме изпуснали срока...

В случая май по-важното е, че трябва са се постави не по рано от една година след третия прием. На Дея третата ваксина е поставена март миналата година и за това трябваше следващия да е тази пролет.

Момичета, какъв овлажнител за въздух ползвате? Преди малко се събудих и чувствам лигавицата на носа ми суха като барут. Дея отново е болна и кашля, явно сухия въздух се отразява и на нея.. Все още не се отопляваме, а като пуснат и парното съвсем ще се изсуши въздуха.
Прегледах няколко сайта и има ужасно много модели, но като ме знам какво да гледам и се обърквам още повече.
Дея преди месец и нещо беше с коксаки вирус (вируса ръка-крак-уста). Беше се изринала много, първо мислех, че е шарка. При преминаването му, пъпките на краката се сляха и станаха на мехурчета, които се белеха. Сега, в резултат на този вирус, ноктите на ръцете ще паднат. Стария нокът си расте, но в основата няма нокът. Казаха, че не е нещо страшно, ще си пораснат нови, като паднат тези, не трябва да се приемат специални лекарства. Обаче си е гадно, явно ще трябва да ѝ слагам лепенки, да не я боли като докосва нещо.

Ох, Наде, много ужасно! Не бях и чувала за това чудо даже... Да отминават тези неприятни последствия бързо!

Хора, аз съм в отчаяние от този бебешки пубертет. Гледаме го с много търпение и мисъл, но изпада в такива упорити истерии, като не му изнася нещо, че да ти се доплаче от безсилие. Старая се да спазвам правила и нещата да са последователни, да игнорирам и да съм спокойна в кризисни ситуации, да съм справедлива... От 2 месеца къпането е ад (заради мокренето на главата), от няколко дни не иска да го преобличаме и така успешно се бори и гърчи, че няма шанс, особено за махането на блуза - не може да я откопчиш от ръчичките. Много рядко става с пазарлък и когато разполагаме с време.  От вчера пък новото е да хвърля предмети в гняв... Знам, че има деца, които не правят така, само се чудя заслугата само на техния характер ли е или и на родителите им. Оплаках се

Аника, сипи си едно вино (ако пиеш), затвори очи и си дай 10 секунди . (Почти) всички минаваме през нещо подобно.

Аз лично вярвам, че всяко дете си има характер. Даже съм убедена. Ето ни нас: аз и съпругът ми сме спокойни характери, говорим тихо, рядко повишаваме тон, за физическа саморазправа дума не може да става. И ето го малкото лъвче, което крещи, хвърля и посяга. Ще кажете, че  я глезим. Ами не - аз се карам, правя забележки, игнорирам, ама то си е огън. От месеци също постоянно се съблича, най-лошото е като махне и памперса, а се окаже, че вътре има съдържание. Ама бършем, какво да правим...

Иначе ние имаме "вълнуваща" история от последната седмица. Записахме я в една частна ясла (многократно съм споменавала как изобщо не съм фен на подобни институции), обаче се поддадох на внушенията на едната баба, която непрекъснато изтъква предимства. И си викам ок, умните хора отстъпват, няма да се инатя като магаре на лед, детето пък може да си иска. И ходи 1 ден (половин, ако трябва да сме коректни) - цял ден е било рев, детето буквално е преживяло зверски шок да го оставим и да си тръгнем (никога не сме я оставяли с преспиване например, само за по няколко часа баба ѝ я е гледала), тотално не го прие ОК. И вечерта вдигна температура, два дни не можахме да я свалим и седмица по-късно още е болна. Та се отказахме от ясла естествено, особено баща ѝ е абсолютно против и продължаваме да си я гледаме ние (работим от вкъщи), тъкмо сега зимата съвсем няма смисъл да я пращаме. Та така с нашето ходене на ясла. Естествено, наясно сме, че всички деца плачат, че всички го приемат тежко в началото и т.н., но след като ние като родители виждаме, че не е готова, няма да я насилваме, най-вече тежи и фактът, че на нас не ни се налага да я пращаме някъде. Малкото дете е малко за съвсем кратко време и щом имаме възможността да изживеем тези моменти, по-добре да се възползваме. Догодина като е по-голяма може да пробваме за градина, но още е рано да се каже.

Ох и при нас не знам какво е, но на моменти имам чувството, че ще изтерясам. Вкъщи всичко е наред, когато сме двамата, имам най-кроткото дете, каквото винаги е бил. Излезем ли навън в един момент сякаш превключва и става нетърпим,или бяга накъдето му видят очите, или го моля да върви,а не да седи на едно място, вика ми да се махам, ляга по земята, кара се с приятелчетата му, с които е заедно почти всеки ден за разни играчки, бута.. Направо не знам как да постъпвам, в мен ли е вината, липса на внимание ли е това, бебешки пубертет ли е какво е, но се чувствам безсилна на моменти .

И ние сме откачили. Дамян е постоянното "НЕ!" За всичко. Не иска да откаже бибата, реве до припадък даже днес заспа седнал на пода от изтощение. С къпането е същата работа, косата не се дава и писъци, ревове. Добре, че я мием на 5-6 дена. Изобщо ако иска нещо и не го получи, а това е често, изпада в такава ярост, лежи по земята, реве. В същото време много говори. Обича да слуша музика, да танцува и с децата се държи много добре. Не е агресивен към тях, за разлика от кучето, което ще побелее от стрес. Но, не мога да му обясня, не иска да разбере или аз не знам как да го накарам да не го тормози. Всичко прави на пук. На ясла няма да го пусна. Беше 3 седмици на планина отделно от мен, с баща си и като се върна, на втория ден се разболя. Представям си на ясла какво ще е. И аз съм абонирана за неговите вируси, сега влачим сополи, а ми предстои секцио другата седмица. Пък като дойде бебето, не знам...

Момичета, да знаете проблема не е във вашият "телевизор". Моето малко, кротко и послушно детенце (особено в очите на хората и най-вече майки по площадките) също е инатесто. Във фаза "не няма" е и всичко е на тази тема или пък "Боби, Бобииии" т.е. иска той да направи нещето (да отвори врата, да сложи ключ, да разкопчее копчетата). И ако не стане на неговата истерия. Редовно се качва до 4я етаж сам, защото протестира. Често ляга и пред входната врата. Днес пак си полегна там.

Водихме следния разговор
Аз: ще влизаш ли?
Детето: Не, няма
Аз: там ли ще стоиш?
Детето: Не, няма
Аз: хайде да влизаме тогава!? Кой ще ми помогне да отворя вратата?
Детето: Нямааа
Аз: тогава се прибирам сама, а ти когато решиш заповядай. Така съгласен ли си?
Детето: Даааа

И го прескочих и си влязох. Той си полежа и се прибра. И за всяко нещо е така. Уж не е агресивен, но днес едно дете искаше негова играчка и той го бутна и повтори въпреки, че другото дете се дръпна. Ако ми е много ядосан понякога ме удря. Хващм му ръцете, сядам срещу него и обяснявам, че така не е хубаво, мама я боли и дрън дрън, но пак се случва. Вие как постъпвате?

Наде, напоследък май доста боледувания ви се струпаха. Дано вече отшумят трайно.

Мони и аз изтересявам понякога. Това, че споделяте ми дава усещането, че драмите не са само у нас. Сега поне са до нас или в другата стая. Едва ли ще стане по-лесно като порастнат. Тогава пък ще има "мамо дай пари за лагер" и "не ти звъннах, ама бях зает с приятели"

Shaw7y, добре е предложила. Хайде всички да си сипем по 🍸 и наздраве.

Качили сте снимки във фликъра. Не бях отваряла от месеци. Някои дечица не мога да позная. Всички много са порастнали и са големи сладури. Ако успе ще метна една снимка и на Боян.

Не, че нещо, но може би след няколко месеца ще трябва да пуснем нова тема Искате ли да измислим заглавие, на 48 страница сме.

От прочетеното до тук явно наистина повечето минаваме през това.

Явно това е този "бебешки пубертет".
Дея горе-долу успявам да я усмиря. Като ѝ кажа, че си тръгвам от някъде, пък тя да си седи и да се сърди, тръгва веднага по мен.
Вчера взе пистолета на едно момченце, обърна дръжката към устата си и направи концерт пред блока. Любимата и тема е Мики Маус, даже и соковете на Куинс ги опипва всички в магазина, докато си намери такъв с картинка на Мики Маус. 😁
Янна, кога минаха 9 месеца? Успех другата седмица и нека всичко да е наред и с теб и с бебчето! 🤗
Предложение за заглавие: "Августинчето  във вкъщи, само тръшка се и мръщи" 😁