Здравейте.Като цяло животът ми е кошмар,но аз никога не се предавах,винаги намирах сили и продължавах.Винаги имах мечти,цели,идеи и кураж.До проклетата 2016г.Исках деца.Първото родих на 19г.и го отгледах почти сама без баща.На 28г.и до днес живея охолно на семейни начала с Г.с 23г.по голям от мен.Имаме средства за храна дрехи разходки и пр. без много да го мислим.Много ме обича,безкрайно.От 5години,преди още да се събера с него исках още едно поне дете.Но не ставаше.Имах един насилствен аборт на 28год малко преди Г.
На 29г.вече с Г. стана друг спонтанен аборт .След 6мес.забрененях отново.На следващата година вече на 30родих втория си син.Това през октомври 2016г.Подледваха куп болести-на 30дена операция на стомаха,после аз в болницата усложнения след раждане,буквално после бебчо пак в болницата за сърдечни малоформации.После станаха едни глупости защото нямали стаи и ме пратиха в психиатрия -остро полиморфно разстройство с шизофреничн симптоми.излезнах доброволно защото всички в детска клиника и психиатрията се държаха ужасно с мен и бсщата.От тогава до днес се занимавам и със социалните които ненавиждам от неприятни случки .2мес спах от лекарствата наех бавачка за бебчо .Последния изкара 3пневмонии за това време с за сърцето му изписаха лекарства .
Накрая зарязах лекарствата защото ми омръзна да лежа и спя по24ч.Без успех търсих друг психиатър.Естествено след като се посъбудих изгоних бавачката.Намерих един психиатър каза да пия едни лекарства за тревожност и толкоз.Но нещо стана през това време. Днес съм по добре от лексрствата,но...не искам нищо...само да лежа да имам малко храна цигари и да ми е топло.Животът изчезна идеите мечтите всичко.Почти не мога да излизам навън.От леглото на дивана и обратно помежду тях поопраавя къщата и бебчо.Искам а не мога нищо .Нямам желания емоции нищо.нищо не ме радва.само ме плаши.Жалко за децата за бебчо които иска толкова внимание.Искам да се стегна а не става .
Виж целия пост
На 29г.вече с Г. стана друг спонтанен аборт .След 6мес.забрененях отново.На следващата година вече на 30родих втория си син.Това през октомври 2016г.Подледваха куп болести-на 30дена операция на стомаха,после аз в болницата усложнения след раждане,буквално после бебчо пак в болницата за сърдечни малоформации.После станаха едни глупости защото нямали стаи и ме пратиха в психиатрия -остро полиморфно разстройство с шизофреничн симптоми.излезнах доброволно защото всички в детска клиника и психиатрията се държаха ужасно с мен и бсщата.От тогава до днес се занимавам и със социалните които ненавиждам от неприятни случки .2мес спах от лекарствата наех бавачка за бебчо .Последния изкара 3пневмонии за това време с за сърцето му изписаха лекарства .
Накрая зарязах лекарствата защото ми омръзна да лежа и спя по24ч.Без успех търсих друг психиатър.Естествено след като се посъбудих изгоних бавачката.Намерих един психиатър каза да пия едни лекарства за тревожност и толкоз.Но нещо стана през това време. Днес съм по добре от лексрствата,но...не искам нищо...само да лежа да имам малко храна цигари и да ми е топло.Животът изчезна идеите мечтите всичко.Почти не мога да излизам навън.От леглото на дивана и обратно помежду тях поопраавя къщата и бебчо.Искам а не мога нищо .Нямам желания емоции нищо.нищо не ме радва.само ме плаши.Жалко за децата за бебчо които иска толкова внимание.Искам да се стегна а не става .
