Ще сме спокойни значи за НГ - небето ще се пази от наши момичета, а земята от моето момче. Тъкмо казвам тука на една колежка и тя е в шок как щял да работи пък ние да сме сами. Ами как трябва и толкоз - ден като ден ще и това е .
Сети, виж вече свиква малкия. После ще има искам да ме взимаш последен, ама най-последен за да си играем с приятелите ми ...така ... растат децата...
Кати, бонуси викаш, не е лошо, пък и ти като кажеш все излиза вярно.
Мъниче, какви неща твориш .... приказка ще стане.
Джули, чудесна къщичка.
Фло, бодро звучиш, пък макар и да носиш поне две дини под една мишница. Нашата гордост си ти.
Не мога да отговоря на всички, затова само ви прегръщам и се потапям в тръстиката...
пак ще пиша като открадна някоя минута...
Да ви споделя: Уф имаме тук един колега за цвят, ама и за цвят май не става - вчера му върших работата само и само, за да върви, ама ей го сега отиде да свърши нещо за 5 минути, а вече минава час. И ще дойде цъфнал с една усмивка "аз нищо не свърших. Сложно беше дай да ми помогнеш, какво да правя?". Пък бърбори бетер от нас жените....