♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 57

Тук и сега

Мина месец откакто дадох почивка на моите размисли и преживявания. Вече съм на 11 месец, много по красива, умна, чаровна, изпълнена с впечатления, наситена с емоциите и любовта на фамилията и се...Каро, защо не се спреш, че започваш да заприличваш на Нероту и Кориша взети заедно, с тази разлика, че аз съм по добрия вариант...Хич не съм скромна, като мама например... Така и трябва да бъде, тате ме учи да бъда напориста и да си отстоявам мнението и идеите на всяка цена, и ако милия ми родител си мисли, че не разбирам нищо, много си няма на идея колко ми е умствения потенциал...Тогава нека ми се изправи едната къдрица на челото...Опс, нещо падна на окото ми...Ами сега? Къде е аблата Нина? Че това нещо ме гъдилка по носа..Апчихи...Сега ще дойде със скоростта на... Ето я...Айде пак започна да си приказва на нейния си език...Шшш нищо не разбрах... Не ми стискай нослето...Нямам сополки, само кихнах...Не знам откъде да започна. С връщането на работа на мама и уж, че повече време ще прекарват с мен когато са свободни, нищо не се получи, добре че поне бавачката ми се оказа свястна, само дето не може да готви добре, но всяко нещо си има цена. А и да не забравя, когато тати я доведе в къщи, на следващия ден Кориша се появи с фойерверки у дома и с думите " Коя е тази грозотия Йомуш, да не си я взел да плаши хлебарките в мазето ти" предизвика поредния ревливи изблик на Нина и отправянето на градивна критика към моя кръстник. Естествено той си отиде крайно обиден, Нина остана сконфузена, а аз се чудех да се радвам ли на новата промяна в живота ми с нейната поява и ли да си ревна юнашки, както сами аз си знам. А и да не забравя Исо се прибра в дома си със своите родители и сега на мен ми е малко скучно, но за сметка на това си имам нова приятелка, която да я подложа на теста Каро. Няколко дни след появата на Кориша, тати заяви на вечеря, на която присъстваха всички, че с мама трябва да заминат по работа за няколко дни в Исландия / Тате, това в коя галактика е?/ и че там малката му принцеса не може да дойде / А? Това за мен ли се отнася? Май да за жалост.../ Ще се наложи с Нина да отидем при баба Тюркян / Да бе, другия път/. Като я гледам горката как гледа като недомаслена леля ми Нихан и почва да и трепери носа, като чуе баба да и прави забележка... Е,  аз реших да спася положението.  Първо си обърнах купата със супата върху мама, което я накара да скочи, обръщайки чашата си с вино върху новата си рокля и удари с лакет чичо Сердар по главата, вследствие на което той залитна и телефона му се оказа в купата със супа на Исо, той пък реши да го извади оттам културно с лъжица, при което леля Нихан му се скара, а баба Тюркян се скара на нея, че не става за добър родител след като не е възпитала сина си и реши, че е вдигнала кръвно и ще припада в ръцете на Кориша, който от своя страна пък уж я хвана и после я пусна малко по отвисоко на пода добре, че килима е дебел... И в цялата тази идилия си  наврях парче банан в нослето, но той се хлъзна и падна и накрая си цопнах крачето в една чиния с не знам какво, ама беше гадно и оплесках на тати марковата риза. Тати ми се скара и каза, че съм била непослушна, а как да обясня, че стана без да искам... Наистина...Честна дума... Аз какво съм виновна, че другите са непохватни... Мамо , това картофче ли е? И стига си ми се карал, тате, че сега вече ще стане страшнооооооооооооооооооооооооооооооо... А тази пък с дебелите вежди защо ревеееееееее...
- Йомер, направи нещо! Успокой Каро! И не и викай- Браво, мам, знам че сме комбина с теб.- Бате, какво и има на баба, че е на пода и кърпата и е ... Корай, защо се бършеш в кърпата на баба? Нина, а на теб какво ти има? Исо, миличък не плачи и ти... Ааа, стига, тук е по зле и от зоологическа градина след торнадо.
Най после малко здрав разум в главата на мама, чак да не повярваш, защото и самия Йомер Ипликчи не знаеше какво да прави...И Кориша за капак:
- Каро никъде няма да ходи! Там в махалата е тясно и мръсно за нея, сори Тюркиш, не у вас, а на улицата.. Така, тази косматата  с дългия нос ще я гледа, а аз ще се настаня у вас докато се върнете. Да контролирам нещата . И да, ще се обадя на Неро да вкара малко чар в това недоразумение от Грузия ли беше... Защо не се оправите малко бе хора, приличате на котки попаднали в казан с храна...
.......
Три дни по късно

Мама се връща за пети път да ме целуне, тати не иска да ме пуска, а чичо Шукрю вече за незнам кой си път им казва, че ще закъснеят за полета. Аз гледам уж тъжно и съм рошава защото не дадох да ме вчешат за повече драматизъм при изпращането. Нали трябва да имам много неугледен, тъжен, даже сърцераздерателен вид, че родителите тръгват и ме изоставят, мен малката, сладка Каролин.Нека им е гадно, като са казали работа и нищо друго, че и Синоша е като тях и той ме изостави за да отиде в Лондон с новата си приятелка, но тя поне взе дъщеря си, а мен не ме взехааа;
- Йомер, не мога. Виж, Каро как плаче, даже и със сълзи...
- Дефне, и на мен ми е много тъжно за малката ми принцеса, но закъсняхме вече преди 10 мин. Трябва да тръгваме, а и е само за два дни. Хайде, скъпа. Чао, малко бедствие. Точно така помахай на мама.- Ама тези само два дни ли няма да ги има, аз си мислих, че ще е повече...Тогава няма време...Хайде заминавайте, че с Кориша имаме работа, да разкрасим Нина и да ми смени гардероба....

Следва продължение- и любов витае около мен