Коя беше най-трудната, но сладка промяна в живота ви?

Моята най-голяма и най-трудна промяна също беше решението да изляза от токсични отношения, които ме бяха превърнали от спокойна и уравновесена жена в невротично мекотело. Борих се със себе си почти година, но после си получих "просветлението" под формата на човешко същество и газ до ламарината.

Най-трудната ми такава промяна е, когато знам, че ми е много добре да съм с някой човек - забавно и готино, но ми вреди на цялостния живот и развитие и ме дърпа надолу.

Нямам трудна и сладка промяна. Имам трудна и горчива. По принцип промените мен ме катурват на земята. Хубава или лоша, промяната ме вади от коловоз и това за мен е трудно винаги, такава съм. А щом ми е трудно, не ми е сладко. Трудностите са си трудности, не ми носят позитивизъм, вкарвам усилия и преодолявам, не съм се тръшнала от това. Просто нямам сладка трудност аз. Пример за някаква такава крачка и промяна е напускането на дома на 18 след гимназия и заживяване сама. Нищо сладко нямаше в това ми начинание и то години наред. Сега, след мноооого години отчитам факта, че е била успешна крачка и промяна, но толкова. Сладка не е, защото носи спомени на краен недоимък, мизерия, трудности, които ми нагарчат, въпреки другия полюс, на който се намирам в момента.

Pri men zapochvaneto na nov jivot v chujbina a i sled tova rajdaneto na dushterichkata mi Samira.Nai trudni no i sladki promeni.

В този форум се пише на кирилица.

Tel nqma zasujalenie tazi opciq

На всеки телефон може да си инсталираш безплатно кирилица.

благодаря за информацията

            Благодаря за темата. Накарахте ме да се обърна назад и да осъзная, че през годините все нещо ми е пречело да се радвам изцяло на щастливите ми моменти. Раздавам позитивизъм на близки, приятели, познати и непознати. Най-трудната промяна все още я осъществявам и тя е да да погледна позитивно към себе си.

Трудно, но все пак наложително беше напускането на работа след много години престой. Сега не е сладко-имам си нови трудности на новата работа и пак не съм удовлетворена. Промяна беше и заживяването в друг град/по-малък от родния/, когато трябваше  да уча висше обр. Тогава и бяха най-мизерните години- началото на демокрацията. Трудна, но сладка беше промяната , когато спрях цигарите и ядях на ден по една кутия бонбони, вафли и локум....Трудно се спрях, но и това успях.

В интервю журналистката от БТВ Жени Марчева каза, че е нямала сериозни изпитания и трусове в живота си. Е, благородно й завидях. Дано и занапред е щастлива жената- харесвам я.

Като най-трудна промяна, бе преместването ни в настоящето жилище. Късна есен, навън студено, съпруг в чужбина, а аз сама с две деца на 3 и на 4 години. В апартамента нямаше отопление, тъй като се преместихме инцидентно след ужасен спор с моите роднини. Първите дни се отоплявахме с една духалка. Колко съм плакала, от безсилие само аз си знам. Сега, 4 години по-късно съм друг човек и ми е толкова спокойно, уютно в жилището ни. Стъпахме си на краката и леко по-леко си ремонтираме апартамента.

Най-трудната промяна ми предстои. Сигурна съм, че трябва да го направя, дали ще е за по-добро още не знам. Надявам се, че не правя най-голямата си грешка.

Най-трудната и едновременно най-сладка промяна в живота ми беше когато родих сина си  

Толкова желан и чакан от мен. Сбъднатата ми мечта. Усещането, че вече съм майка. Че имам свое дете. Бебе. Миг на безмерно щастие. Безвремие и безграничност. Чувство за пълнокръвие и пълноценност. За смисъл. Радост. Гордост. Споделеност.

И скоро след това - безброй страхове. Че не се справям. Че не ме бива в нищо. Недоспиването. Неадекватното ми поведение. Сълзите. Тежката следродилна депресия. Самотността. Затвореният кръг. Въртележката. Скуката. Безсънието. Тревогата.

Първата година от майчинството си съм запомнила именно с това - как се редуват за мен раят и адът. Бях най-щастливата и едновременно с това най-нещастната жена на света. Така се чувствах тогава.

И до днес знам, че лично за мен онази една година е вододел, граница. Между безгрижния свят на младостта и отговорния свят на зрелостта. Между това да знаеш точно коя си, какво можеш и искаш, как да го постигнеш ... и онова странно и някак размито усещане, че не знаеш къде свършваш ти и къде започва детето ти, неговите потребности срещу твоите нужди, как да съвместяваш досегашния си стил на живот и модел на общуване с другите, с майчината си роля.

Да, определено, раждането на детето ми беше крайъгълният камък. Най-прелестното нещо, което ми се е случвало. И най-болезнената промяна, към която е трябвало да се адаптирам. А не е като да не съм имала предизвикателства и препятствия по Пътя си. Просто нито едно от тях не може да се сравни с предизвикателството да бъдеш родител, без да изгубиш своята собствена самоличност.

П.П. Написах горното преди да прочета останалите мнения. Сега ще се върна и ще изчета всичко. Темата ми харесва, затова  

П.П. Благодаря на всички писали тук