В един летен следобед, преди почти 20 години, с моята прабаба чистехме грах. Тя ми разказа една много дълга и интересна приказка, която била слушала от своята баба. Слушах аз и се опитвах да запомня всичко, но историята беше с толкова детайли и поврати, че си спомням само началото. От много години прабаба я няма 
, а аз търся и търся тази приказка, прерових много дебели сборници, претърсих нета и нищо...
Може би тук ще ми помогнете или поне ще ме насочите къде да търся.
Историята беше горе-долу следната:
Имало едно време една жена, която си имала двама мъжа: комарджия и крадец. Те не знаели един за друг. Крадецът обикалял и крадял нощно време из града, а през деня се прибирал при жена си. Комарджията по цял ден играел комар, а вечер се прибирал у дома си.
Една вечер, преди да излезе да краде, крадецът казал на жена си, че на другата сутрин ще напусне града, за да си търси късмета другаде, та да му нагласи една бохча с храна. Жената сварила една кокошка и омесила голяма пита. Когато комарджията се прибрал, казал на жена си същото - на сутринта ще напусне града и да му нагласи нещо за из път.
Жената срязала един месал на две и във всяка част загънала по половин кокошка и половин пита. Рано на другата сутрин комарджията взел едната бохча и тръгна на път. Когато крадецът се прибрал, взел другата и отпътувал.
По някое време крадецът настигнал комарджията, заговорили се и решили да продължат заедно. Като станало време за обяд, те седнали и развили бохчите. Видели, че половинките на кокошката, питата и месала съвпадат и бързо се върнали в града. Изправили се двамата пред жена си и я попитали така и така, вярно ли е, че и двамата са ѝ мъже.
Жената си признала и те поискали да си избере един от тях, ала тя рекла, че само един от тях не може да храни къща. Тогава крадецът предложил на комарджията да ограбят царската съкровищница и да си поделят имането, пък после жена им да избира един от двамата.
Комарджията се съгласил и двамата с крадеца изчакали нощта и се качили на покрива на съкровищницата. Крадецът показал на комарджията как да се спусне по едно въже през отвор в покрива. Комарджията събрал колкото могъл злато, а крадецът го изтеглил на покрива. Накрая крадецът изтеглил "баджанака" си, но щом комарджията подал глава от отвора, крадецът я отсякъл.
Обезглавеното тяло паднало долу в съкровищницата, а крадецът прибрал главата и златото. Натоварил всичко на една камила (тук не си спомням дали сега и по-късно крадеше камилата), която намерил в царските конюшни, и се прибрал при жена си.
На сутринта царят видял, че в хазната няма злато, а само един обезглавен труп, а камилата му - дар от чуждоземен цар - също е изчезнала...
И, до тук си спомням! Спомням си, че царските съветници опитваха разни хитрини да намерят и хванат крадеца, а той беше направил камилата на пастърма, за да не я види някой от съседите. Прабаба ми казваше, че те (децата) гледали баба си в устата и се опитвали да запомнят всяка дума.
Е, тя е успяла, но аз - не чак толкова...
Знаете ли тази приказка? Чували/чели ли сте нещо подобно? Мотивът за двамата мъже, съпрузи на една и съща жена, съм го срещала единствено в тази история. Благодаря за четенето, ще се радвам на коментарите ви!
Виж целия пост
, а аз търся и търся тази приказка, прерових много дебели сборници, претърсих нета и нищо...Може би тук ще ми помогнете или поне ще ме насочите къде да търся.
Историята беше горе-долу следната:Имало едно време една жена, която си имала двама мъжа: комарджия и крадец. Те не знаели един за друг. Крадецът обикалял и крадял нощно време из града, а през деня се прибирал при жена си. Комарджията по цял ден играел комар, а вечер се прибирал у дома си.
Една вечер, преди да излезе да краде, крадецът казал на жена си, че на другата сутрин ще напусне града, за да си търси късмета другаде, та да му нагласи една бохча с храна. Жената сварила една кокошка и омесила голяма пита. Когато комарджията се прибрал, казал на жена си същото - на сутринта ще напусне града и да му нагласи нещо за из път.
Жената срязала един месал на две и във всяка част загънала по половин кокошка и половин пита. Рано на другата сутрин комарджията взел едната бохча и тръгна на път. Когато крадецът се прибрал, взел другата и отпътувал.
По някое време крадецът настигнал комарджията, заговорили се и решили да продължат заедно. Като станало време за обяд, те седнали и развили бохчите. Видели, че половинките на кокошката, питата и месала съвпадат и бързо се върнали в града. Изправили се двамата пред жена си и я попитали така и така, вярно ли е, че и двамата са ѝ мъже.
Жената си признала и те поискали да си избере един от тях, ала тя рекла, че само един от тях не може да храни къща. Тогава крадецът предложил на комарджията да ограбят царската съкровищница и да си поделят имането, пък после жена им да избира един от двамата.
Комарджията се съгласил и двамата с крадеца изчакали нощта и се качили на покрива на съкровищницата. Крадецът показал на комарджията как да се спусне по едно въже през отвор в покрива. Комарджията събрал колкото могъл злато, а крадецът го изтеглил на покрива. Накрая крадецът изтеглил "баджанака" си, но щом комарджията подал глава от отвора, крадецът я отсякъл.
Обезглавеното тяло паднало долу в съкровищницата, а крадецът прибрал главата и златото. Натоварил всичко на една камила (тук не си спомням дали сега и по-късно крадеше камилата), която намерил в царските конюшни, и се прибрал при жена си.
На сутринта царят видял, че в хазната няма злато, а само един обезглавен труп, а камилата му - дар от чуждоземен цар - също е изчезнала...
И, до тук си спомням! Спомням си, че царските съветници опитваха разни хитрини да намерят и хванат крадеца, а той беше направил камилата на пастърма, за да не я види някой от съседите. Прабаба ми казваше, че те (децата) гледали баба си в устата и се опитвали да запомнят всяка дума.
Е, тя е успяла, но аз - не чак толкова...Знаете ли тази приказка? Чували/чели ли сте нещо подобно? Мотивът за двамата мъже, съпрузи на една и съща жена, съм го срещала единствено в тази история. Благодаря за четенето, ще се радвам на коментарите ви!
Прабаба ми разказваше историята така, все едно двамата съвсем джентълменски ще спорят за дамата, а накрая 
Знаех си, че ако никъде не я намеря, форумът ще ми помогне. 
