Здравейте всички,
Използвам групата, за да информирам всички, които са кандидатствали в 75 ОДЗ в Младост 1А, особено за група Ежко Бежко или набор 2012.
Градината е с много добро материално състояние и от децата си изисква да учат активно. Има психолог и логопед, а директорката е много взискателна към всички - учители, деца, дори родители. И до тук се свършва с прекрасната лъскава фасада, под която не можете да видите, какво се случва с децата.
Прикалените изисквания на директорката към персонала, който вече е на ръба на нервна криза и напуска постоянно рефлектират върху милите деца, които са подложени на строяване и крясъци по цял ден. В групите са над 30 деца, но това не е новост. В повечето градини в София е така. За съжаление учителките по никакъв начин не могат да овладеят енергията и чувствата на децата по друг начин освен с крясъци и наказване, подобно на похватите за възпитание от миналия век.
Е не се учудвайте ако децата ви като се приберат в къщи само плачат и викат или не дай си боже получат тикове от внезапния крясък на учителките през деня,както се случи с моето дете.
Пиша всичко това, защото преживях много тежък период в тази градина и не искам да се случи и с други деца. Въпреки "номенклатурните" усилия на психожката и директорката и постоянните нападки, че ние сме виновни за всичко, което се случва с детето ни, при положение, че то прекарва цялото си време в тази градина, а 50% по-малко в къщи, нищо не се промени, докато просто не реших да го извадя от тази градина. Стигна се до там, че дори се опитаха да го изкарат психически болен, за да защитят собственото си безсилие и институцията.
Мили майки, не искам да сте на моето място някой ден. Затова замислете се, ако имате по-чувствителни, живи и сърдечни деца, при какви хора ги оставяте да израстват.
Разбира се, ако детето ви не се повлиява от крясъците и обича "казармата", това е мястото за него
Аз съм щастлива, че детето ми вече е добре, тиковете спряха месец след като вече не е там и е щастливо и усмихнато в друга държавна градина.
Единственото, което искам да направя с този пост е да ви информирам къде отивате. Решението е изцяло във вашите ръце! Успех и не забравяйте, че децата на първо място имат нужда от обич и разбиране!
Виж целия пост
Използвам групата, за да информирам всички, които са кандидатствали в 75 ОДЗ в Младост 1А, особено за група Ежко Бежко или набор 2012.
Градината е с много добро материално състояние и от децата си изисква да учат активно. Има психолог и логопед, а директорката е много взискателна към всички - учители, деца, дори родители. И до тук се свършва с прекрасната лъскава фасада, под която не можете да видите, какво се случва с децата.
Прикалените изисквания на директорката към персонала, който вече е на ръба на нервна криза и напуска постоянно рефлектират върху милите деца, които са подложени на строяване и крясъци по цял ден. В групите са над 30 деца, но това не е новост. В повечето градини в София е така. За съжаление учителките по никакъв начин не могат да овладеят енергията и чувствата на децата по друг начин освен с крясъци и наказване, подобно на похватите за възпитание от миналия век.
Е не се учудвайте ако децата ви като се приберат в къщи само плачат и викат или не дай си боже получат тикове от внезапния крясък на учителките през деня,както се случи с моето дете.
Пиша всичко това, защото преживях много тежък период в тази градина и не искам да се случи и с други деца. Въпреки "номенклатурните" усилия на психожката и директорката и постоянните нападки, че ние сме виновни за всичко, което се случва с детето ни, при положение, че то прекарва цялото си време в тази градина, а 50% по-малко в къщи, нищо не се промени, докато просто не реших да го извадя от тази градина. Стигна се до там, че дори се опитаха да го изкарат психически болен, за да защитят собственото си безсилие и институцията.
Мили майки, не искам да сте на моето място някой ден. Затова замислете се, ако имате по-чувствителни, живи и сърдечни деца, при какви хора ги оставяте да израстват.
Разбира се, ако детето ви не се повлиява от крясъците и обича "казармата", това е мястото за него
Аз съм щастлива, че детето ми вече е добре, тиковете спряха месец след като вече не е там и е щастливо и усмихнато в друга държавна градина.
Единственото, което искам да направя с този пост е да ви информирам къде отивате. Решението е изцяло във вашите ръце! Успех и не забравяйте, че децата на първо място имат нужда от обич и разбиране!
