Какво е да си умен и какво е да си тъп?

Лошо говори за размера на заплатите, но поне имат работа хората.

А защо да се чувства човек тъп? При това сам да си го прави? И без това животът е препълнен с индивиди, които се опитват да ти внушат, че си тъп и т.н. по някакви свои причини, защо да си го причиняваш и сам? Не може всеки да става за всичко, важното е да си намери мястото. Има хора, на които им харесва да са на нещо като поточна линия, да извършват еднотипни операции, а ако има и още двама-трима, които са наоколо да си говорят, още по-добре. Или някои просто искат да са си в едно оградено пространство и пак да правят еднотипни неща, никой да не ги занимава. Тези хора не са по-тъпи или по-неуспяли, само защото се чувстват добре в работа, която околните смятат за затъпяваща.  То и на мен ми разправяха, че общуването с бебето или малкото дете е затъпяващо за майката, ама ей на, на мен ми беше добре и се оказа, че това е моят път. Дори изгубих време да си тровя нервите и аз се чувствах зле, защото давах ухо на такива приказки, а всъщност тези хора искаха да се почувстват по-важни в собствените си очи и да ми кажат колко важни са техните дела. В един момент нещата сами започват да се рисуват и или-или.

Не съм сигурна, че разбрах въпроса ти. Двамата с него разработвахме система за семантичен мапинг и той беше способен да се изолира за часове, заради човъркането в някакъв абстрактен модел. Ама сериозно се изолираше.

На Polar bear отговарях "Не съм съгласна, че правенето на нещо с часове е предпоставка за гениалност." Имаше се предвид, че гениалността е предпоставка да се зомбираш върху проблем с часове, а не обратното.

Аз неадекватен го разбирам като- така да вбие в някой проблем или под-проблем, че изобщо да не отрази девойката от маркетинга, която просто иска нещо по-шареничко и разчупенко:) или примерно човекът да реши, че му е много интересен някакъв аспект и вместо нещото да се докара до комерсиална цялост, той да почне да рови още и още в сложност и идеи. За което може и да му теглят един бой:)

Между другото на работното място не се изисква да мислиш много сложнотии. Даже е вредно за кариерата.

Многото часове занимания с нещо трябва да са изцяло по желание и то отвътре (не насадено отвън, по какъвто и да е начин). Тогава може да се говори за гениалност.

Да де, това казах- характер с вътрешна мотивация.

Защото масовият човек, в повечето случаи, действа по външна принуда. Или под натиск и заплаха, или гонене на полза. Да не говорим, че дори и тия с желание да ровичкат са често наказвани от системата, защото е неефективно.

Значи Polar bear съм я разбрала, но теб не съм. Аз те схванах, че казваш, че този човек е бил неадекватен за работа по над 10 часа. И затова ми стана леко интересно. А то всъщност било обратното.


Да, съгласна.

Ето един канадски "герой", предизвикващ възхищение, завист, подражание и прочие. Не стана капитан на международната космическа станция благодарение на хитрост и шуробаджанащина:

https://www.google.ca/search?q=chris+hadfield&prmd=vin&s … w=412&bih=621

Предполагам в България е познат като рок звезда:

Това е добро:
http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/3395-kakva-e-razlikata … adrata-zhena.html

Да, хареса ми.
Това за свекървата май се учи с възрастта.
2 от нещата ми куцат и си го знам.

Тъпите хора не съзнават тъпотата си... И това ги прави по-щастливи. Те не са в състояние да си поставят собствени бариери и самоограничения и много често това ги води твърде далеч и високо...
Умен има много измерения, затова и в някои езици, примерно английски, хората винаги уточняват за себе си или когато правят характеристика на някой друг math smart, number smart, money smart, book smart и много други варианти, които пак се ограничават до дадена сфера на професионализъм или самороден талант...
За мен умните хора са хора, които знаят, какво искат да постигнат, целенасочени са и упорити, дори ако се наложи да прегазят някои морални правила.
В моята таблица най-високо стоят интелигентните хора, които обикновено съчетават природна и емоционална интелигентност, начетеност и добро познание за света, интелигентност в общуването с околния свят, който не се състои само от човешки индивиди... Те умеят да анализират натрупания опит, не само свой собствен, но като цяло придобит в хода на човешкото развитие и да го прилагат в съвсем компресирана и опростена форма в ежедневието си. Интелигентните хора не винаги могат да се определят като успели или щастливи в живота си, точно защото съзнават недостатъците и ограниченията, свои собствени, на системата или средата, в която се развиват или дори тези на човешкия разум ...
За себе си мога да кажа, че съм безкрайно благодарна, че съдбата ме срещна с хора от последната група. Опитвам се да се уча от тях, но и съзнавам, колко много не ми достига за да бъда като тях... Въпреки това е огромно щастие да имаш подобни същества в обкръжението си, защото те носят някаква особена светлина и спокойствие със себе си, които те карат да вярваш, че човешкият род не е напълно изгубен...

Много ми хареса поста ти!

Никой не осъзнава степента на тъпотата си, колкото и да е умен. Но иначе е по-самощадящо човек да си мисли, че тъпите са щастливи, защото не осъзнават колко са тъпи, а аз - умният - осъзнавам колко съм умен и това ме депресира.
Макар логически да ми напомня на това дали лекарят да остави шизофреника в криза, защото болният не осъзнава колко е зле и е в някакъв свой свят, или да го извади от това състояние и да му обясни колко е болен.

Абсолютно. Всеки се мисли за по-умен от колкото е. Приема се, че си по-щастлив уж ако си по-тъп, защото не си тормозиш мозъка с някакви философски въпроси, от рода на има ли смисъл живота и т.н. и от там, че не се депресираш. За мен лично мъдростта и себепознанието е най-голямото блаженство.

тези въпроси човек започва да си ги задава, когато е в криза или му се случат някави неща, които го опустошават или са заплаха за живота ми. А когато нещата си вървят предвидимо и без особени съресения, го приема за даденост и хич не се затормозява даразсъждава върху смисъла на живота.
Всъщност менн повече ме притеснява емоционалната тъпота, а не интелектуалната. Емоционалната тъпота е по-опасна зза околните. Тук не става въпрос за неразпознаване на чуждите емоции.