Многодетни мами - тема 68

Явно аз съм изпуснала дисциплината.Най-малкото на 3,5 най-много разхвърля играчки,но нито то ,нито големите искат да ги събират.Пробвала съм да не се намеся-ами с дни ще ги прескачат по земята,но няма да се наведат да ги вдигнат.И все за това се карам, отговорът е "защо аз".А сега нали съм пак бременна,се налага втори месец да лежа,ами таткото е поел всичко,но от децата никаква помощ,поне докато се вдигна на крак.Карам ги да измият или облекат най-малкото,че сутрин много се бави,но и за това се пазарят.А големите са на 12 и 8.Като чета какво правят вашите деца,срам ме хваща.И без да ви чета си го знам,но сега когато лежа и гледам ситуацията отстрани,съвсем се ядосвам.И наказвах,телефони, лаптоп и вземах,ами не и не.И с добро пробвах,не става.Явно съм изпуснала нещо в началните години

Лора, мен като ме попитат "Защо аз да подреждам на другите нещата", им отговарям: "Аз не готвя само за мен, както и не си пера само моите дрехи. Ако искате може така да направим?" Ако се оплакват, им предлагам да си разменим ролите. Те да свършат моите задачи, аз техните.
Също така като не са искали да си приберат играчките(или да ми помогнат с прибирането), съм взимала една торба и всичко , което видя по пода съм го слагала в торбата и не им го връщам известно време. Вече се научиха, че мама е торбалан. Щом не се грижат за нещата си, значи не им трябват.

Да,и аз така им приказвам като амнезия,действа винаги номера с торбата,а при мен и с прахосмукачката..Ама напоследък се ослушват все повече имповече за събирането,кой знае като са тийнове колко ще изпълняват моите команди..Все пак се надявам да осъзнаят,че си е за тях.И аз и те обичат да е чисто и подредено,но ако може без усилие..
Лоре,как е бремеността?Защо си на легло?Аз съм била все с повръщане до 3-4месец и се надявам да не е така и при теб. .В това състояние къщата беше лудница,а мъжа ми търчеше като калинка,та си е труден период,разхвърляното да ти е последната грижа!

Аня, Noel браво на вас!
За малките е ясно, че кой знае какво не могат да свършат. Но май е хубаво да се включват.
Като бяха по-малки ги карах да прибират, подреждат, баткото дори прахосмукачка пускаше от 6-7 годишен, No2 предпочитам да не го прави, че хич не се справя добре с тази работа (от мързел, разбира се).
После се роди малкия и ги оставих да се занимават само с училище и по-рядко да ми помагат и те бързо се отпуснаха. По едно време се научих да не се вживявам, но бързо ми омръзна (че в кочина не се живее). Сега малкия скоро ще стане на 4г. (него най-много май го разглезих) и с него ще съм по-строга вече. Големите протестират и не искат да прибират след него, а той ми заявява "няма", питам защо и казва "защото не искам"
Ама и батковците с 300 зора успявам да ги накарам да свършат нещо. Единия все се рови в телефона, другия на компа. Това също ми е голям проблем.
Лора др, търпение ти пожелавам. Много се радвам на многодетните семейства. И друг път съм писала, че 3 ми се виждат малко.

За мен е отмяна и когато се обличат сутрин сами и се събличат вечер сами. Момичетата са ми малки още, затова тези им умения все още ми правят впечатление и им се радвам.По-големичката даже се е случвало да заяви вечер, че ще си ляга, отива сама да се приготви за лягането и се появява пред мен по пижами, за да я "сложа" да спи. Което включва просто да й дам малко вода и после да я завия и да си пожелаем "Лека нощ!" Направо си е песен в сравнение с люлеенето и напяването от времето, когато беше бебе.

У нас също се случва някое от децата да се възмути, че "Все аз прибирам! Не е честно!" Обаче, и аз предлагам в такива случаи да спра да правя определени домакински дейности и всеки сам да си чисти, пере, глади и готви. Та, този довод минава за сега.

И аз като амнезия, като малки дори съм изхвърляла играчки наистина, за да знаят, че не само заплашвам.
И също при въпроса 'Защо аз' се развиквам, че ще пера само моите дрехи, ще мия моите чинии и ще готвя само за мен. А т.к. почти не вечерям, да му мислят. И следва нацупено прибиране или каквото там трябва. Няма начин, къщата пак не е по конец, често напомням, но трябва да се научат. Често им казвам момчета не значи прасета!

pum_pall, много е готино със закуската в леглото, нали! При нас средното е най-галантен, от малък ми прави комплименти. Лятото на вилата им бях приготвила кайма за принцеси от вечерта, за да мога да спя до късно. Те си ги мажат и пекат, а Дани ми направил кафе с мляко и 2 принцеси ми ги поднесе в леглото! Наскоро рекох на мъжа ми да вземе пример от сина си.

Някои неща са лични, някои са общи. Например всеки си слага мръсните дрехи в коша за пране. За това съм напълно безкомпромисна. Не давам да се яде или да се излезе за градина без да са сложени мръсните дрехи на място.
Също някои неща минават според ситуацията, но за други никога не отстъпвам. За съжаление времето ни е доста ограничено и през седмицата някои неща просто не са ефективни. То ние възрастните като се напънем едвам смогваме. Но с малки стъпки към прогрес - отпочнахме с началото на втория учебен срок променички благодарение на идеите от срещата.

Някой беше попитал "защо лежа" вече трети месец съм така...ами защото не се храня, повръщам и съответно нямам никакви сили.Една сто годишна бабичка сигурно има повече енергия от мен.И тъй като повече се задържах в това положение,сега трябва да се захранвам като бебе.Днес съм изяла един морков.Нядявам се да го задържа,това ще е успех.Шантава работа.Да не се оплаквам,сама си го избрах.
Всичките идеи, които сте коментирали за подреждането са прилагани с много слаб успех.Последно едната щерка беше наказана да не отиде на един рожден ден щом не иска да сгъне прането и мързелът надделя и в крайна сметка си остана само и само да не се размърда.Какви домакини ще стават не знам.

Лора, като пораснат и им опре ножът до кокала, ще се научат. Едно време моята баба постоянно ми повтаряше: "Каква домакиня ще стане от теб?" Много се беше затюхкала горката. Ами научих се. Е, не живея като в музей (каквато беше нейната къща), но готвя по-добре от нея и спокойствието вкъщи е в пъти повече, отколкото като бях малка и само ни хокаше, че сме били разхвърляни и мързеливи.

Лоре,аз те питах защо си на легло..Понеже и аз съм била същата и трите пъти, знам колко е гадно.Това ме спира и в желанието за още деца..Пожелавам ти да е приключило вече повръщането и да закрепваш малко по малко.
И аз съм на мнението на амнезия за момичетата,не ги мисли,ще им дойде акъла

Пък за прибирането не знам,но моите имат огромен проблем със заспиването.Пречат си много.Ето,сега уж трябва да сме легнали,ама чакам Радина да си сложи пижама вече 20мин.Съответно всички се разхождат из апартамента.По едно време уж ги оставихме да спят сами тримата,те не спират да идват до нашта стая..Пак се разделихме мъже\жени,пак е мотане,пак се заспива в 23ч,в най-добрия случай в 22и нещо. Не знам къде е проблема.Като ги гледам май не са мн уморени(спят на обяд в градината и стават в 8.00) Чувала съм,че има деца,на които им казваш "лека нощ" и заспиват,дори без теб в стаята.Вие имате ли такъв проблем?Пречат ли си вашите деца като са в една стая за спане?Дайте ми жокер,че този септември големия е ученик и нито искам да продължаваме да спим на два лагера,пък сами докато заспят също е голяма мъка.

pum_pall, откакто Н1 не спи на обяд (От лятото на 2017. Сега е първокласник), вечер заспива за 5 мин макс, независимо дали малките си говорят или не. Иначе двете момичета като ги оставя сами и си пречат, дори се е оказвало, че не са заспивали следобяд. Сега съм ги оставила при майка ми до края на другата седмица. Следобяд вече заспивали в отделни стаи и заспиването отнемало точно 5мин., а като са двете и само си шушукат, говорят или пък трябва да има възрастен при тях, за да не правят такива неща.
Н1 сам започна да си иска вечер да си ляга навреме и не се противи, ако трябва да си легне преди малките.

За спането-детската и спалнята са приходящи.В детската има двуетажни и единично легло,т.е.място за трите,но най -малката спеше при нас нищо,че е на 3,5.Всички лягат по едно и също време,като преди това се мотаят много докато минат през баня,тоалетна и се облекат, повече от половин час.Големите си лягат,карам се ако шушукат,тъй като пречат да приспа малкото.Чуват ме и бързо заспиват.Но стават в 6,така че се уморяват.Малкото обаче....спи много в градината и вечер трябва да легна,да пея,да се карам,шоу докато заспи.Сега откакто бременувам се опитваме да я изместим в детската.Мъжът ми я приспива и то в леглото на средната щерка,пак със същата дълга процедура.Обаче нощта се буди,вижда,че е при каките и почва да ни вика.Мъжо пак отива докато заспи.Така поне 2-3 пъти.Надявам се да свикне,макар че не е много удобно да спи с каката на едно легло,а горе,на двуетажното да е празно,но иначе съвсем не става.Важното е,че до 21.30 всички спят.Макар че, мечтая за времето когато ще им пожелая "лека нощ"и ще заспят сами.Това май става с тренировки от по ранна възраст,ама аз да ми е по лесно кърменето ги вземах да спят при мен и после зор да ги отделя.Дано с четвъртото да успея

 Ето това на мен не ми се получава. Преобличат се сутрин и захвърлят пижамите, където им падне. Преобличат се вечер и хвърлят дрехите, където им падне. Карам се, обяснявам, напомням, но накрая все аз издирвам и събирам дрехите. Събуват се чорапи, захвърлят се в различни посоки, единия намирам, другия не успявам. Питам собственика на чорапа, и той/тя не помни къде го е захвърлил/ла. Мръсни и чисти дрехи стоят на кълбо. Пробвала съм поне с голямото да му ги оставям сам да ги оправи. Стоят си на една купчина цяла седмица и изобщо не му прави впечатление, че купчината нараства с всеки изминал ден.

При нас само най-малкото е при нас. Но в свое легло. Големите спят отделно. Когато са вкъщи, не спят на обяд, макар че това си е изморително за мен. Затова пък вечер момичетата заспиват лесно. Миене, зъби, пижами, а за най-малката и шише с кисело мляко, гасим, пожелаваме си лека нощ и излизаме от стаят. След малко вече спят. С големия е по-трудно. Трябва дълго подканяне да си легне, тутка се, улисва се с нещо друго. Напомняме пак, след 5 минути пак проверка, пак подканяне... Все не му се ляга на човека, хем по цял ден е на училище, често и на тренировка след училище и се прибират с таткото към 20:30-21 часа.

Уф, щях да пиша нещо, но размислих и всичко изтрих, а после почнах отначало.

При нас сичуейшъна е точно като при Лора (а и като при повечето), само с 2 дребни изключенийца, първо - таткото не участва почти в нищо и второ - децата си лягат към 23. Малкият, който вчера навърши 4 (след като в последните 10 дни се отчетоха и тримата с порастване), още го приспивам с кърмене и понеже спи след обяд в децката градина, не го почвам преди 23:30 - просто няма смисъл. Така ми е по-удобро, защото у нас няма татковци, които да стават по 100 пъти, всичко е „Оправяй се, както можеш.“ И аз се оправям, ъф корц.

Баща ми идва вечер, за да мога нещо да посвърша (тъй като лъвю се прибира към 21), обаче човечецът е на почти 80 и, как да ви кажа, нещо не ми е особено полезен. Но някак имам нужда да не съм сама с/у триглавия змей. В крайна сметка повече се джанкаме, дет вика баба ми, но още не съм готова да хвана съдбата си в ръце.

Аз и друг път съм писала, но въпреки че много искам, трудно ще се реша на следващо бебе, защото нашият баща не би останал с децата сам, нито пък би ги гледал, за да мога аз да лежа. Заради неговото нежелание и заради чуденката кого да избера, себе си и бебето или другите 2 деца, не отидох навреме в болница за задържане и родих 3 месеца по-рано (за Никос става дума, да).

Но както и да е, по въпроса за домашните задължения, аз много се ядосвам, чак прекалено, трябва да се поотпусна малко и да си свиркам, но съм изчерпана емоционално и се улавям, че се хващам за дреболии и стискам, стискам, като че животът ми зависи от това.

А и като цяло, не знам накъде е тръгнал този свят, с тази безумна, бясна скорост, с този екстра фокус върху детето и неговия уелбийнг. То лошо няма, но не и ако родителите искат да се грижат за децата си сами, без външна помощ, да запазят авторитета си и да създадат отговорни, мислещи индивиди. Трябва леко фокусът да се измести от правата към задълженията на децата, а после да се върне върху правата, та да стане ясно, че към всяко право вървят поне по 2 задължения и всички да заживеят доволни и щастливи.

Горното не е на 100% сериозно, но във всеки майтап има и доза истина, нали така?

В Щатите имат само права, а родителите им имат само задължения Та това не ми допада.
И моят мъж не желае да помага, сега в момента е с децата, но мен нещо ме е стегнало сърцето, и той се уплаши, Та...
И моят номер 3 още Цока, и вече ме дразни.
Дет ме види, дърпа блузата и Икам цокаааам, и разправя навсякъде мама има цокании
Хихи
Ще ми се да го отбия, приемам съвети

Но да не е много стресиращо за двама ни, че той получава гърчове, и трябва да не се стресира много, пък и аз не съм много наред с това сърце май?