Многодетни мами - тема 68

  • 95 392
  • 750
# 60
Благодаря ти, и аз така смятам. В понеделник сме в бойна готовност! С новите сандали ще сме - и само напред Wink хех

аз само първото родих нормално, с другите по друг начин се стекоха обстоятелствата. Но и при мен третото беше най-бързо, лесно и послеродовият период най-лек.
Е, периодът за гледане май е най-тежък, ама хайде Wink
Виж целия пост
# 61
На мен първото ми беше дълго и много кошмарно, второто - леко и бързо. Сега много ме е страх, повече от всеки друг път и се надявам да мине много леко. Благодаря за споделения опит!
Виж целия пост
# 62
Не се притеснявай, при мен бяха минали 7г и половина от второто раждане и честно казано го мислих, че все пак не са 2-3г, но слава Богу беше най-бързо и леко.
Виж целия пост
# 63
Страховете са неизбежни. С нарастването на броя на децата се увеличава и страхът да не се случи нещо. Поне при мен беше така. И трите пъти кръвното ми скачаше на 140, а иначе съм с ниско. Wink Все ме питаха дали постоянно съм с такова кръвно. Simple Smile При мен страхът е повече през последните дни преди термина и при самото постъпване. После вътре като започнат рутинните процедури и контракциите, вече не ми остава време да се притеснявам. Гледай да не го мислиш толкова, пък ние ще стискаме палци да мине по най-добрия начин.  Hug
Виж целия пост
# 64
Батко сука за последно преди да вляза в болницата, за да родя момата. Значи е бил на 2 г. и 10 месеца. След това попита, сякаш да провери дали ще му дам, но повече не пожела.
НУРС се самоотби на 2 1/2 г. по схемата "Събуждам се аз един ден и осъзнавам, че ме е отбил", а момата, по същата схема, на 4 1/2 г. Някъде тия дни да се е навършила година откак не кърмя след близо 7 г. без прекъсване.
Искам само да вметна, че това беше нашият път, нашите решения, нашето семейство, индивидуалности и обстоятелства. Както казах по-рано, в един момент реших да не се меся и да оставя решението в техните ръце. Очевидно беше например, че момата преживя по-трудно раждането на малкото братче и имаше нужда от това, а и нямаше причина да я спирам (болест, дълга раздяла или друго подобно). Просто така ни се случиха нещата.

Здравейте, това, което описвате на мен ми е като научна фантастика. Важното е на Вас да Ви е било комфортно.
Обаче нямаше ли го ефекта на "залепване" към майката или това няма нищо общо с дългото кърмене?

Извинете за въпроса, но всички майки около мен с дълго кърмене видяха голям зор с "отлепването от мама", до банята не можеха да отидат сами.

Поздрави за темата!
Виж целия пост
# 65
Темата не е за дългото кърмене и не знам доколко отговорът ми ще е понятен за някой, който не разбира този „феномен“, но ще се опитам да обясня накратко. Вярвам, че и по-компетентни ще се включат.
Скрит текст:
Батко сука за последно преди да вляза в болницата, за да родя момата. Значи е бил на 2 г. и 10 месеца. След това попита, сякаш да провери дали ще му дам, но повече не пожела.
НУРС се самоотби на 2 1/2 г. по схемата "Събуждам се аз един ден и осъзнавам, че ме е отбил", а момата, по същата схема, на 4 1/2 г. Някъде тия дни да се е навършила година откак не кърмя след близо 7 г. без прекъсване.
Искам само да вметна, че това беше нашият път, нашите решения, нашето семейство, индивидуалности и обстоятелства. Както казах по-рано, в един момент реших да не се меся и да оставя решението в техните ръце. Очевидно беше например, че момата преживя по-трудно раждането на малкото братче и имаше нужда от това, а и нямаше причина да я спирам (болест, дълга раздяла или друго подобно). Просто така ни се случиха нещата.
Здравейте, това, което описвате на мен ми е като научна фантастика. Важното е на Вас да Ви е било комфортно.
Обаче нямаше ли го ефекта на "залепване" към майката или това няма нищо общо с дългото кърмене?
Скрит текст:
Извинете за въпроса, но всички майки около мен с дълго кърмене видяха голям зор с "отлепването от мама", до банята не можеха да отидат сами.
Поздрави за темата!
Сложно е да се каже, но като цяло, връзката, доколкото въобще я има, не е директна, а по-скоро се дължи на други фактори, включително но не само, характера на детето (има деца, които са предразположени), труден период, през който детето преминава (например временна раздяла с майката, по-сериозно заболяване, поява на братче или сестриче), напрежение в семейството и влошени отношения между отделните членове (предимно между майката и бащата) и т.н. и т.н.

Кърмила съм дълго и трите деца, но само при 2 от тях се получи по-силна привързаност, и то в различна степен и с различна продължителност. На мен причините са ми ясни (и няма да ги споделям), отделно и не ми тежи, защото поне с кърменето нещата се улесняват и в крайна сметка детето получава жизнено необходимото му спокойствие и увереност в обичта на мама.

Аз иначе познавам и майки, които не кърмят (някои от тях изобщо никога не са кърмили даже), а пък не могат дори да отидат до тоалетната сами, тоест наблюдава се същата степен на привързаност.
Виж целия пост
# 66
това последното ми навлече, което е пристрастено към кърменето - е именно такава лепка за мен. Другите ремаркенца повече се заиграваха, но товаааа - чудооо - такова нещо не съм си и представяла, че може да ми се случи.
От една страна го отдавам на факта, че не ползва биберон, шише,  ръцете си - и има инстинкти и необходимост да смучи - та затова ме търси постоянно, и ако ме види ...

Но все пак - аз вече бих искала да е по-самостоятелен, както и аз. С яслата нещата изобщо не вървят - не се решават да го оставят да спи, щото като наближи време за спане и почва едно реване.
Нз от яслата ли е, от детето ли, или от двете. Когато е у моите родите - спи, та пушек се вдига. но в яслата - реве
Виж целия пост
# 67
Руми, моите деца само аз си ги приспивах, никога не съм ги оставяла на баби и дядовци, обаче в яслата някакси успяват. Е, след известен период на адаптация, който за всяко дете е различен.

Примерно Нико, който ми е най-пресен, едва на втората година (нередовно) ходене, започна да заспива без проблем. Просто защото първата година не знам дали му се събра общо месец на ясла. И все пак аз го пуснах, за да може нещата да станат по-постепенно. И в крайна сметка станаха.
 
А иначе за сученето, да не се повтарям, но нашият е на 3 и половина почти, а взе да суче като новородено. Не ми тежи специално при него, даже не изпитвам върховната досада, която изпитвах при спорадичното сучене на Кали на същата възраст, но все пак на моменти ми идва в повече, особено вечер, когато ме гледат лошо още няколко чифта очауси, чакащи обслужване.JoyJoyJoy
Виж целия пост
# 68
ТИ си върхът, аз нз дали бих могла толкова дълго.
Струва ми се, че най-късно идващата пролет, когато ще е на 2 г,6 - ще го отбия. То и сега ми е трудно, ма като стане по-голям и по-разбиращ - адиос  Peace Twisted Evil
Виж целия пост
# 69
ТИ си върхът, аз нз дали бих могла толкова дълго.
Струва ми се, че най-късно идващата пролет, когато ще е на 2 г,6 - ще го отбия. То и сега ми е трудно, ма като стане по-голям и по-разбиращ - адиос  Peace Twisted Evil
Както каза човечето, колкото майки, толкова и решения. То това решение не съм го взела от началото на кърменето, ами просто... си караме така, дори в известен смисъл по инерция. Ти ще си прецениш как ще е догодина. Но ако искаш тогава да отбиеш, започни да правиш малки стъпчици още отсега, защото най-доброто отбиване е постепенното, колкото по-постепенно, толкоз по-гот и за двете страни.Hug

А иначе, отдавна не съм се забавлявала така с кърменето, щото говорещото и разбиращо кърмаче е страшно готино нещо. Калина не ми говореше така, обаче Никос е страшен. Нарекъл е едната цица Боженци, а другата Верея (в допълнение към лаф му, че в циците има само прясно мляко, хубава работа оставаше и кисело да доставяме Joy). Отделно вече нямам никакви съмнения кога и какво иска (както и коя точно, дали Боженци, дали Верея).

П.П. Абе, липсват ми търкалящите се от смях човечета. Къде да ги търся и тя ся, пфууу!
Виж целия пост
# 70
Здравейте, това, което описвате на мен ми е като научна фантастика. Важното е на Вас да Ви е било комфортно.
Обаче нямаше ли го ефекта на "залепване" към майката или това няма нищо общо с дългото кърмене?
Извинете за въпроса, но всички майки около мен с дълго кърмене видяха голям зор с "отлепването от мама", до банята не можеха да отидат сами.
Поздрави за темата!

Ехааааа, аз съм герой в научнофантаститен роман! Детската ми мечта се сбъдна!!!! #not
Това със самостоятелното ходене до банята не съм забелязала да има каквато и да е връзка с кърменето - при много деца, хранени с изкуствено мляко, положението е аналогично. А дори и отбитите често се сещат как имат да ти кажат нещо МНОГО ВАЖНО точно сега, разбира се Simple Smile
В първите месеци майката и бебето обикновено са залепени така или иначе. А кога майката ще се осмели да си "пусне" детето пък няма особена връзка с начина на хранене. По-скоро с начина на отглеждане. Много майки буквално не дават на детето и миг покой от себе си, нито шанс да изследва света самостоятелно, да падне, да се оцапа качествено, а после очакват някак с магическа пръчка нещата да се случат при навършване на някаква възраст. Ами не става така.
Да, аз съм наоколо. Да, аз гледам. Но ги оставям да се оправят сами (след определена възраст). Така виждам нещата - така съм постъпила. Ако щете и по чисто практическите причини, че физически просто няма как да огрея всички едновременно.
Ако питането е наистина сериозно, бих препоръчала да посетите събитие на Ла Лече Лига, където да си поговорите с други майки и да обсъдите въпроса с Ла Лече Лига Лидер. Периодично се случва тази тема, като на Бебешко кафе, което е без тема, може да я обсъдите когато и да идете.
П.С. Не сме имали проблеми с адаптацията в яслите - батко тръгна на 2 г. 2 мес., малките - на по 1 г. 9 мес.


Мяуче, благодаря за хубавия отговор!
Виж целия пост
# 71
.... Нарекъл е едната цица Боженци, а другата Верея (в допълнение към лаф му, че в циците има само прясно мляко, хубава работа оставаше и кисело да доставяме ...
Simple Smile
По този повод - малката един ден обясняваше на баща си колко много обича мляко от шише (т.е. прясно) с бисквитки. И в на мама циците млякото било без бисквити, затова вече не искала да цока.
Simple Smile
Виж целия пост
# 72
Много ми е хубаво да ви чета кърмаческите истории:heart:. Жалко, че с моя петмесечен кърмачески опит, и то само с Галя, нямам много какво да кажа.

Преди малко изпратих голямата дъщеря във Велико Търново. Заедно с още близо 60 момичета беше избрана да участва в GLOW (Girls Leading Our World) академия - едноседмично обучение, насочено към развиване на лидерски качества и социални умения. Това й е първото пътуване сама и в нова среда, та нали се сещате, че ми е свито под лъжичката....но вярвам, че ще се справи. Всяка преодоляна стъпка за децата е стъпка и за нас.

Да се похваля, че имам и записан студент. Синът ми бе приет по първо желание английска филология в СУ. Сега се е отдал на безгрижна почивка, а през август ще кара шофьорски курс. Simple Smile

 
Виж целия пост
# 73
Браво на децата  Hug Малката ще се справи отлично, и ще й хареса. Моят миналата година му беше за първи път, но толкова му хареса, че ходи на 2 лагера, и тази година пак ще е на два.
Виж целия пост
# 74
sweetkids_mama браво за участието в академията! Сигурна съм, че ще се справи.
Поздравления и на студента  Simple Smile

При мен от септември пък близначките са в СМГ, да видим как ще се справят и чувстват на новото място, а ние как ще се справим чисто логистично.

В момента и трите са на Добрич, вече седмица и нещо и ние с таткото се възползваме да си почиваме активно и да свършим някоя и друга работа. Заели сме се с ремонта на детската, но върви засега доста бавно Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия