Страховете на бременните мит или реалност

Ето няколко истински страшни неща:
В началото: повечето бременни се притесняват има ли "бебенцето" пулс. А първото притеснение трябва да е- къде е имплантирано. Много бързо трябва да се проверява за извънматочна бременност.

Алкохол, цигари и лекарства- не бих махнала с ръка. Тялото на бебето се оформя, точно в тоя момент не ти трябват токсини и въздействия, като се има предвид, че говорим за фини слоеве клетки, където всичко може да попречи. Хайде да вкараме малко токсини, за да им е по-весело на клетките, като сигнализират помежду си...всъщност ако жената е страстна пушачка и пие като смок, къде точно е тръгнала да става майка? тия неща се спират няколко месеца преди бременността.

Килограми: да, за притеснение си е. Едно време ненапразно са се карали за качени над 10-12 килограма. Метаболизмът на бебето зависи от метаболизма на майката. Тя нека тъпче тесто и плодът да се къпе във висока кръвна захар, а после да видим няма ли проблем. Нали се сещате, че мастните клетки се делят и трупат до голяма степен преди раждането? Искате ли да снабдите бебето с по-голям брой такива клетки, да си има, после цял живот да му се лепи лесно храната?

Инфекции: Една нелекувана и незнайна инфекция може да доведе до преждевременно раждане.

Състояние на шийката: всеки лекар може да измери с ехограф, даже без преглед с бъркане. Поискайте си го.

Запис на тонове: ама не 20 секунди "всичко е ОК", а 30 мин. запис и после да го разгледа добър специалист. Така може да си спестите трагедии. За съжаление малко жени го правят, при лоши тонове се чака ли чака, до лош изход понякога. В деветия месец- честичко на тонове, хилядарка в джобчето за секцио по желание, за да не чакаш да решат лекарите кога да направят операция, а през това време бебето да си отиде.

Изобщо, безумно много бременни се плашат от подготвителни контракции, лежат по болници, а пренебрегват наистина страшни неща.

Момичета не зная какво да мисля вече, на фраксипарин 0,4 през ден съм и на АП пак чрез ден назнени от доц.Русев,всичко хубаво миналата седмица имах доста болки в яйчниците и корема и кафяникави капчици,мина днес реших че е време да отида на преглед трябва да съм в 7 с и 0 дни, но ехографа показва 6 с и 3дни има плоден сак и жълто мехурчета но не и ембрион, гърдите не са ми така болезнен както бяха и не зная какво да мисля???Ще се видим след 10 дни! Моля ако някой е бил в това положение да споделя:)

Тука липсва страха от самото раждане...един от най-големите в живота ми.
Напълно неоправдан, и напълно излишен.Родих като на песен, толкова ме беше страх, че исках доброволно да си причиня секцио,през тези 9 месеца ме е било страх от какво ли не...
всичко се оказа напразно, страха е много силно нещо,но най-страшното е самия страх.
Никога няма да забравя раждането, колко лесно се оказа, толкова се чудя,че още не мога да се оттърся...разбира се с упойка бях, след като родих се питах"това ли беше".
Страх лозе пази има една приказка от друга страна. Но ето го моя най-голям страх, който се оказа неоправдан, ще ми е урок за цял живот, че от страха полза няма.
Разбира се, напълно си е в реда на нещата да се страхуваме и замисляме над всичките тези точки по темата...обратното не ми се струва нормално.

Иначе моите страхове:
-в матката ли е
-има ли пулс
-първа фетална-има ли синдром на даун
-маточната ми тръба имаше спазъм наплашиха ме,че не се храни добре-следващ страх, бях на терапия с аспирин, оправи се за 2 седмици
-недоносена ли ще е,все повтаряха,че е малка, но в норма-е малка беше, 2700 нямаше, ама си е добре
-ще са й добре ли очите-ММ се е родил кривоглед и са го коригирали
-да не е грозна въпреки, че няма как да е
-как ще я гледам
-ако нещо стане при раждането
-дали съм готова за майка,дали ще пренося, а няма ли да подрани,че бях нон стоп с контракции от много рано, и още и още...