Чакаме!!!
Цитат
Една красива усмивка за хубава и спокойна вечер!
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 357
- Публикувана: 10 юли 2017, 23:50 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2017, 11:37 ч.
# 330
21 юли 2017, 18:16 ч.
Чакаме!!!
Виж целия пост
Чакаме!!!
# 332
21 юли 2017, 18:51 ч.
"Енгин Акюрек е човек, надарен с гъвкав ум, пламенно въображение, необикновена доброта и безгранична любов към актьорството!"
Ариф Еркин, турски актьор/ дядо Мемик от "Брак с чужденец"/
Виж целия пост
"Енгин Акюрек е човек, надарен с гъвкав ум, пламенно въображение, необикновена доброта и безгранична любов към актьорството!"
Ариф Еркин, турски актьор/ дядо Мемик от "Брак с чужденец"/
# 333
21 юли 2017, 19:17 ч.
https://www.instagram.com/p/BW0E-pBlyS6/?taken-by=omerdurak2
Преди половин час Йомер Дурак пусна нова снимка. Още са на Миконос.
Той написа: Направих за вас, малко повече от половината.
Има въпрос: А Енгин?
Няма отговор засега. Ами да събере всички в една обща снимка.
Инстаграма си е негов и каквото реши, това ще пуска.
Виж целия пост
https://www.instagram.com/p/BW0E-pBlyS6/?taken-by=omerdurak2
Преди половин час Йомер Дурак пусна нова снимка. Още са на Миконос.
Той написа: Направих за вас, малко повече от половината.
Има въпрос: А Енгин?
Няма отговор засега. Ами да събере всички в една обща снимка.
Инстаграма си е негов и каквото реши, това ще пуска.
# 334
21 юли 2017, 19:39 ч.
Значи чакаме до едно цяло....Въпросът е, кой ще направи останалото...
Виж целия пост
Цитат
Направих за вас, малко повече от половината.
Значи чакаме до едно цяло....Въпросът е, кой ще направи останалото...
# 335
21 юли 2017, 20:17 ч.
http://fav10.net/kanal-dden-bir-dev-anlasma-daha/
Канал Д с още едно огромно споразумение!
За новия сезон канал Д, подготви още едно амбициозно, огромно споразумение.
За този сезон канал Д си осигури договори с имена като Кенан Имирзалъолу, Елчин Сангу, Енгин Акюрек, Дефне Самиели и подписа още едно огромно споразумение.
Продуцентката на "Великолепния Век" Nermin Eroğlu и канал Д, стигнаха до споразумение....
http://www.medyatava.com/haber/hangi-yapimci-kanal-d-drama-danismani-oldu_147596
Кой продуцент е станал консултант по драми в канал Д?
По телевизионните канали тези дни, работата е под напрежение. Подготовката за новия сезон, за новите сериали са в ход. И в канал Д има попълнение в сектор драми. Продуцентката Nermin Eroğlu, която е взела участие в работата по сериала "Великолепния Век", гледан от над 300 милиона зрители по света, се присъединява към екипа. Последната работа на Нермин е върху сериала "Ти си моята Родина", главните роли в който се изпълняват от Халит Ергенч и Бергюзар Корел.
Виж целия пост
http://fav10.net/kanal-dden-bir-dev-anlasma-daha/
Канал Д с още едно огромно споразумение!
За новия сезон канал Д, подготви още едно амбициозно, огромно споразумение.
За този сезон канал Д си осигури договори с имена като Кенан Имирзалъолу, Елчин Сангу, Енгин Акюрек, Дефне Самиели и подписа още едно огромно споразумение.
Продуцентката на "Великолепния Век" Nermin Eroğlu и канал Д, стигнаха до споразумение....
http://www.medyatava.com/haber/hangi-yapimci-kanal-d-drama-danismani-oldu_147596
Кой продуцент е станал консултант по драми в канал Д?
По телевизионните канали тези дни, работата е под напрежение. Подготовката за новия сезон, за новите сериали са в ход. И в канал Д има попълнение в сектор драми. Продуцентката Nermin Eroğlu, която е взела участие в работата по сериала "Великолепния Век", гледан от над 300 милиона зрители по света, се присъединява към екипа. Последната работа на Нермин е върху сериала "Ти си моята Родина", главните роли в който се изпълняват от Халит Ергенч и Бергюзар Корел.
# 336
21 юли 2017, 21:37 ч.
Да се радвам ли...
Виж целия пост
Цитат
Канал Д с още едно огромно споразумение!
Да се радвам ли...
Цитат
Кой продуцент е станал консултант по драми в канал Д?
# 337
21 юли 2017, 21:51 ч.
Мариянка
благодаря за инфото. Всъщност то остана малко и ще разберем кой, с кого, какво ще снима.
"Ние" засега сме в тази позиция - Хармония
Виж целия пост
Мариянка
благодаря за инфото. Всъщност то остана малко и ще разберем кой, с кого, какво ще снима."Ние" засега сме в тази позиция - Хармония
# 338
21 юли 2017, 22:20 ч.
Пълен отчет в списание "tele nobellа" за звездата Енгин Акюрек в Унгария, след излъчването на 1 епизод на "Мръсни пари и любов": Енгин Акюрек е звезда - няма съмнение.
Виж целия пост
Пълен отчет в списание "tele nobellа" за звездата Енгин Акюрек в Унгария, след излъчването на 1 епизод на "Мръсни пари и любов": Енгин Акюрек е звезда - няма съмнение.
# 339
21 юли 2017, 23:42 ч.
"Човек вижда в света това, което носи в сърцето си."
Гьоте
Пълен отчет в списание "tele nobellа" за звездата Енгин Акюрек в Унгария, след излъчването на 1 епизод на "Мръсни пари и любов": Енгин Акюрек е звезда - няма съмнение.
Виж целия пост
"Човек вижда в света това, което носи в сърцето си."
Гьоте
Пълен отчет в списание "tele nobellа" за звездата Енгин Акюрек в Унгария, след излъчването на 1 епизод на "Мръсни пари и любов": Енгин Акюрек е звезда - няма съмнение.
# 340
22 юли 2017, 00:28 ч.
Момичета, продължаваме с анализите на "До живот" - превод от английски barisea:
Съвременният трагичен герой – Дахан
(от Навид Шахзад)
Защо едни истории ни въздействат повече от други? Защо в едни герои се влюбваме, други намразваме, а към останалите сме безразлични? Кое прави един герой по-ценен от всички останали? Защо чуждестранните зрители реагираха с почти истерично отрицание на трагедията и разочарованието от смъртта на Дахан в 13 епизод на ОК?
Да, мнението на зрителите трябва да се уважава; отговорът на техните въпроси се крие вероятно в разбирането ни на думата „трагедия“. Много добре знаем, че някои истории докосват най-съкровените кътчета на същността ни и едни герои предизвикват симпатиите ни повече от други. В този смисъл една визуално представена история може да се разглежда като много по-сложно преживяване от тази разказана в роман, разказ или дори поема, която е реална само във въображението ни. Макар четенето да изисква повишена чувствителност, критическо и емоционално въображение, то си остава самотно занимание. Докато визуалният разказ – пиеса, филм, представление, драма, сериал – е събирателна дейност, която възбужда зрителните, емоционалните и екстрасетивните ни възприятия до такава степен, че ние позволяваме на героите да се превърнат в продължение на собственото ни „аз“. Обвързваме се както с тяхното щастие, така и с тяхното нещастие – и в двете виждаме себе си; и в тяхното изкупление търсим собствения си катарзис и изкупление. Трагичният герой ни помага да осъзнаем не само външните си граници, но и вътрешните ограничения на самата ни личност. Тоест, трагедията ни помага да се изправим срещу себе си и да измерим собствената си човечност.
Популярното схващане слага знак за равенство между трагедията и загубата на живот, и свързва комедията с щастливия край. Според сложния възглед на Аристотел за трагедията, героят е с благороден произход достоен за възхищение, морално безупречен и неговият провал е неизбежен резултат от някакъв трагичен пропуск (haemertia) в характера му. Според гърците, зрелището на добър човек, повлечен към погибел поради една единствена грешка, предизвиква у публиката едновременно състрадание и страх, води я към катарзис и пречистване на емоциите. От една страна, Аристотел дефинира трагедията като сериозно действие и посочва единството на трите измерения – време, място и действие – като ключово за структурата на едно драматично представление; от друга страна, посочва атрибутите на класическия трагически герой. От благородния произход до трагичната грешка, която довежда до падението му; трагическият герой трябва да преживее загубата на всичко заради сляпа гордост (hubris).
В трагедиите на Шекспир летвата е вдигната още по-високо и при всичките му трагически герои загубата на царството е съчетана с допълнителни загуби – загуба на разсъдъка при крал Лир, загуба на милосърдието при Отело, изгаряща загуба на идентичност и обезобразяване при Хамлет, загуба на морал и оттам на душата при антигероя Макбет. Съвременната трагедия от време на време използва някои от елементите на класическата, но изгражда съвременна конструкция, която да отрази терзанията на човека в един свят, преживял трансформациите на Ренесанса, индустриалната революция, възхода на капитализма и две опустошителни световни войни. Тя е бунт срещу теоцентричния възглед за света; възхвалява и се фокусира върху антропоморфичните търсения на обикновения човек, когото намира достоен за трагедия, отхвърляйки ограничението той непременно да бъде крал или принц, отказва да се съобразява с „триединството“ утвърдено в класическия модел.
ОК е драматичен сериал, който завършва трагично със смъртта на героя Дахан, изигран от актьора-хамелеон Енгин Акюрек – актьор, обичан заради външния вид и характера си, и обожаван и уважаван заради умението си да „отвлече“ зрителя в неподозирани посоки, на неподозирано разстояние. От самото начало до края разказът е белязан от трагизъм, а главният герой се описва най-добре от думите на крал Лир: „мъж, срещу когото повече са прегрешили, отколкото сам той е прегрешил“. Разказът пренебрегва класическото изискване към времето и прескача дълъг период от единайсет години, които Дахан прекарва в затвора за престъпление, което не е извършил. Когато виждаме за пръв път изпадналия в клиническа депресия Дахан, той по нищо не прилича на жизнерадостния амбициозен лекар от ретроспекцията. Затворничеството е взело своя данък и дългата изолация е създала мъж неспособен да комуникира с друго, освен със скръбта в самия себе си. Тази скръб е чувство съвсем различно от скръбта по починал близък. Това е скръб, родена от възможно най-жестокото преживяване – предателството. Тя разяжда вътрешностите, окопава се в най-скришните кътчета на душата, отравя и вгорчава сълзите на сърцето всеки миг – наяве и насън. Представете си шока, който изживява – неговата любима да поиска от него доказателство за невинността му!
Мисълта, че хората рядко умират от глад и още по-рядко от самота, е отрезвяваща; те „умират“ най-вече от това, че не са обичани. След единайсет дълги мрачни години Дахан е стигнал крайната фаза на здравия разум. В безжизнените му очи виждаме неговите предсмъртни конвулсии, агонията на душата му; последния му храбър опит да разбере съдбата си и да се опълчи срещу нея. Когато най-накрая излиза от затвора и започва живот навън, искрицата живот в него се разгаря в пламък. Но той е осакатен от спомена за любимата-изменница, за изгубеното дете, за пропиления си живот; в непреодолимата си жажда за справедливост може единствено да се вкопчи в останките от живота в един вече чужд за него свят с помощта на „тайнствената непозната“ – момичето, самоназначило се за негов адвокат.
Един от най-силните инструменти, използвани от авторите на съвременни трагедии, е финият елемент на ирония, който подсилва драматичното звучене. ОК е изпълнен с такива моменти. Например, Селви в ролята на спасител! Това е ирония; точно „крадецът“ на Дахановия живот да стане негов „герой“ – няма как да не се усмихнем горчиво на капризната съдба, когато той признава, че е задължен до гроб на красивата адвокатка с думите, че тя го е „събрала като трохи и му е дала слънцето“. Без изобщо да подозира, че същото това слънце с течение на времето ще го опърли и обгори с тайните си; а ние като зрители се усещаме дълбоко свързани с неговото страдание и отчаяние!
Епизод след епизод нашите сетива са атакувани от мисълта, че Дахан е оставен на милостта на една корумпирана нефункцонираща система – неморална и несправедлива, прогнила до мозъка на костите си. Не спира да ни угнетява фактът, че болшинството герои в цялата история носят „маски“, т.е. играят роли, които прикриват миналото им „аз“. Всеки от тях, включително Селви, се крие зад фалшива самоличност. Те лъжат, крият дълбоко тайни, готови са да убиват, мамят и предават, за да опазят тъмното си минало от изваждане на светло. Селви носи най-тежкото бреме, тъй като трябва да жонглира между предишното си „аз“ Вилдан и настоящата си самоличност. Положението ѝ се усложнява от факта, че уравнението от миналото Вилдан/Йълмаз постоянно заплашва уравнението от настоящето Селви/Дахан. Ендер и Йълмаз я следват по петите заедно с вечно мъкнещият се като помияр зад тях Фахри. Мехмет и Текин имат обща тъмна история и макар Мехмет да „осиновява“ Дахан, и да играе ролята на баща след смъртта на Халил Сойсюр, се въздържа да му каже истината за миналото си. Асуман си е създала положението в дома на Музафер Йоранел изцяло с измами; майка и син премълчават подробностите около смъртта на Музафер Йоранел от Шахика, а тя от своя страна прикрива омразата си към Ендер зад параван от язвителни и презрителни забележки. В един свят без слънце, където се редуват нощ и мрак, е въпрос единствено на време Дахан да бъде всмукан от водовъртежа и да бъде принуден да скрие за сътрудничеството си с безмилостния полицейски следовател.
Виж целия пост
Момичета, продължаваме с анализите на "До живот" - превод от английски barisea:
Съвременният трагичен герой – Дахан
(от Навид Шахзад)
Защо едни истории ни въздействат повече от други? Защо в едни герои се влюбваме, други намразваме, а към останалите сме безразлични? Кое прави един герой по-ценен от всички останали? Защо чуждестранните зрители реагираха с почти истерично отрицание на трагедията и разочарованието от смъртта на Дахан в 13 епизод на ОК?
Да, мнението на зрителите трябва да се уважава; отговорът на техните въпроси се крие вероятно в разбирането ни на думата „трагедия“. Много добре знаем, че някои истории докосват най-съкровените кътчета на същността ни и едни герои предизвикват симпатиите ни повече от други. В този смисъл една визуално представена история може да се разглежда като много по-сложно преживяване от тази разказана в роман, разказ или дори поема, която е реална само във въображението ни. Макар четенето да изисква повишена чувствителност, критическо и емоционално въображение, то си остава самотно занимание. Докато визуалният разказ – пиеса, филм, представление, драма, сериал – е събирателна дейност, която възбужда зрителните, емоционалните и екстрасетивните ни възприятия до такава степен, че ние позволяваме на героите да се превърнат в продължение на собственото ни „аз“. Обвързваме се както с тяхното щастие, така и с тяхното нещастие – и в двете виждаме себе си; и в тяхното изкупление търсим собствения си катарзис и изкупление. Трагичният герой ни помага да осъзнаем не само външните си граници, но и вътрешните ограничения на самата ни личност. Тоест, трагедията ни помага да се изправим срещу себе си и да измерим собствената си човечност.
Популярното схващане слага знак за равенство между трагедията и загубата на живот, и свързва комедията с щастливия край. Според сложния възглед на Аристотел за трагедията, героят е с благороден произход достоен за възхищение, морално безупречен и неговият провал е неизбежен резултат от някакъв трагичен пропуск (haemertia) в характера му. Според гърците, зрелището на добър човек, повлечен към погибел поради една единствена грешка, предизвиква у публиката едновременно състрадание и страх, води я към катарзис и пречистване на емоциите. От една страна, Аристотел дефинира трагедията като сериозно действие и посочва единството на трите измерения – време, място и действие – като ключово за структурата на едно драматично представление; от друга страна, посочва атрибутите на класическия трагически герой. От благородния произход до трагичната грешка, която довежда до падението му; трагическият герой трябва да преживее загубата на всичко заради сляпа гордост (hubris).
В трагедиите на Шекспир летвата е вдигната още по-високо и при всичките му трагически герои загубата на царството е съчетана с допълнителни загуби – загуба на разсъдъка при крал Лир, загуба на милосърдието при Отело, изгаряща загуба на идентичност и обезобразяване при Хамлет, загуба на морал и оттам на душата при антигероя Макбет. Съвременната трагедия от време на време използва някои от елементите на класическата, но изгражда съвременна конструкция, която да отрази терзанията на човека в един свят, преживял трансформациите на Ренесанса, индустриалната революция, възхода на капитализма и две опустошителни световни войни. Тя е бунт срещу теоцентричния възглед за света; възхвалява и се фокусира върху антропоморфичните търсения на обикновения човек, когото намира достоен за трагедия, отхвърляйки ограничението той непременно да бъде крал или принц, отказва да се съобразява с „триединството“ утвърдено в класическия модел.
ОК е драматичен сериал, който завършва трагично със смъртта на героя Дахан, изигран от актьора-хамелеон Енгин Акюрек – актьор, обичан заради външния вид и характера си, и обожаван и уважаван заради умението си да „отвлече“ зрителя в неподозирани посоки, на неподозирано разстояние. От самото начало до края разказът е белязан от трагизъм, а главният герой се описва най-добре от думите на крал Лир: „мъж, срещу когото повече са прегрешили, отколкото сам той е прегрешил“. Разказът пренебрегва класическото изискване към времето и прескача дълъг период от единайсет години, които Дахан прекарва в затвора за престъпление, което не е извършил. Когато виждаме за пръв път изпадналия в клиническа депресия Дахан, той по нищо не прилича на жизнерадостния амбициозен лекар от ретроспекцията. Затворничеството е взело своя данък и дългата изолация е създала мъж неспособен да комуникира с друго, освен със скръбта в самия себе си. Тази скръб е чувство съвсем различно от скръбта по починал близък. Това е скръб, родена от възможно най-жестокото преживяване – предателството. Тя разяжда вътрешностите, окопава се в най-скришните кътчета на душата, отравя и вгорчава сълзите на сърцето всеки миг – наяве и насън. Представете си шока, който изживява – неговата любима да поиска от него доказателство за невинността му!
Мисълта, че хората рядко умират от глад и още по-рядко от самота, е отрезвяваща; те „умират“ най-вече от това, че не са обичани. След единайсет дълги мрачни години Дахан е стигнал крайната фаза на здравия разум. В безжизнените му очи виждаме неговите предсмъртни конвулсии, агонията на душата му; последния му храбър опит да разбере съдбата си и да се опълчи срещу нея. Когато най-накрая излиза от затвора и започва живот навън, искрицата живот в него се разгаря в пламък. Но той е осакатен от спомена за любимата-изменница, за изгубеното дете, за пропиления си живот; в непреодолимата си жажда за справедливост може единствено да се вкопчи в останките от живота в един вече чужд за него свят с помощта на „тайнствената непозната“ – момичето, самоназначило се за негов адвокат.
Един от най-силните инструменти, използвани от авторите на съвременни трагедии, е финият елемент на ирония, който подсилва драматичното звучене. ОК е изпълнен с такива моменти. Например, Селви в ролята на спасител! Това е ирония; точно „крадецът“ на Дахановия живот да стане негов „герой“ – няма как да не се усмихнем горчиво на капризната съдба, когато той признава, че е задължен до гроб на красивата адвокатка с думите, че тя го е „събрала като трохи и му е дала слънцето“. Без изобщо да подозира, че същото това слънце с течение на времето ще го опърли и обгори с тайните си; а ние като зрители се усещаме дълбоко свързани с неговото страдание и отчаяние!
Епизод след епизод нашите сетива са атакувани от мисълта, че Дахан е оставен на милостта на една корумпирана нефункцонираща система – неморална и несправедлива, прогнила до мозъка на костите си. Не спира да ни угнетява фактът, че болшинството герои в цялата история носят „маски“, т.е. играят роли, които прикриват миналото им „аз“. Всеки от тях, включително Селви, се крие зад фалшива самоличност. Те лъжат, крият дълбоко тайни, готови са да убиват, мамят и предават, за да опазят тъмното си минало от изваждане на светло. Селви носи най-тежкото бреме, тъй като трябва да жонглира между предишното си „аз“ Вилдан и настоящата си самоличност. Положението ѝ се усложнява от факта, че уравнението от миналото Вилдан/Йълмаз постоянно заплашва уравнението от настоящето Селви/Дахан. Ендер и Йълмаз я следват по петите заедно с вечно мъкнещият се като помияр зад тях Фахри. Мехмет и Текин имат обща тъмна история и макар Мехмет да „осиновява“ Дахан, и да играе ролята на баща след смъртта на Халил Сойсюр, се въздържа да му каже истината за миналото си. Асуман си е създала положението в дома на Музафер Йоранел изцяло с измами; майка и син премълчават подробностите около смъртта на Музафер Йоранел от Шахика, а тя от своя страна прикрива омразата си към Ендер зад параван от язвителни и презрителни забележки. В един свят без слънце, където се редуват нощ и мрак, е въпрос единствено на време Дахан да бъде всмукан от водовъртежа и да бъде принуден да скрие за сътрудничеството си с безмилостния полицейски следовател.
# 341
22 юли 2017, 01:06 ч.
Здравейте момичета! 
Като чух по телевизията за земетресението в Турция,и че е предизвикало паника в Измир, Истанбул, Бурса и Чанаккале, направо изтръпнах като знам, че Енгин и компанията от Артистстамбул се намират там.Но като прочетох, че Йомер Дурак е пуснал нова снимка от Миконос разбрах, че са добре.
А за канал Д кой с кого, ще разберем скоро,малко остана!
Благодаря на Свети и Юли
за превода на анализът на ,,До живот''от Навид Шахзад.
Благодаря,и на Марианка,че го е качила в темата!
За лека нощ един красив Даахан!
Виж целия пост
Като чух по телевизията за земетресението в Турция,и че е предизвикало паника в Измир, Истанбул, Бурса и Чанаккале, направо изтръпнах като знам, че Енгин и компанията от Артистстамбул се намират там.Но като прочетох, че Йомер Дурак е пуснал нова снимка от Миконос разбрах, че са добре.
А за канал Д кой с кого, ще разберем скоро,малко остана!
Благодаря на Свети и Юли
за превода на анализът на ,,До живот''от Навид Шахзад.Благодаря,и на Марианка
,че го е качила в темата!За лека нощ един красив Даахан!
# 342
22 юли 2017, 07:41 ч.
Здравейте Енгинки.
Да видим какво ще ни донесе ден събота.
Успешна да е.
mari52:
Виж целия пост
Здравейте Енгинки.
Да видим какво ще ни донесе ден събота.
Успешна да е.
mari52:
Скрит текст:
Последните два превода на анализите са от barisea.
# 343
22 юли 2017, 08:02 ч.
Добро утро момичета.
Прекрасен съботен ден с много слънце, усмивки и положителни емоции.
Една слънчева усмивка от Енгин.
Марианка, Барисеа благодаря за анализите на "До живот."
Ако пък някой пусне някоя новинка или снимчица...
Виж целия пост
Прекрасен съботен ден с много слънце, усмивки и положителни емоции.
Една слънчева усмивка от Енгин.
Марианка, Барисеа благодаря за анализите на "До живот."
Ако пък някой пусне някоя новинка или снимчица...
# 344
22 юли 2017, 08:18 ч.
Добро утро,
Момичета, продължаваме с анализите на "До живот" - превод от английски barisea:
Съвременният трагичен герой – Дахан
(от Навид Шахзад)
Защо едни истории ни въздействат повече от други? Защо в едни герои се влюбваме, други намразваме, а към останалите сме безразлични? Кое прави един герой по-ценен от всички останали? Защо чуждестранните зрители реагираха с почти истерично отрицание на трагедията и разочарованието от смъртта на Дахан в 13 епизод на ОК?
Да, мнението на зрителите трябва да се уважава; отговорът на техните въпроси се крие вероятно в разбирането ни на думата „трагедия“. Много добре знаем, че някои истории докосват най-съкровените кътчета на същността ни и едни герои предизвикват симпатиите ни повече от други. В този смисъл една визуално представена история може да се разглежда като много по-сложно преживяване от тази разказана в роман, разказ или дори поема, която е реална само във въображението ни. Макар четенето да изисква повишена чувствителност, критическо и емоционално въображение, то си остава самотно занимание. Докато визуалният разказ – пиеса, филм, представление, драма, сериал – е събирателна дейност, която възбужда зрителните, емоционалните и екстрасетивните ни възприятия до такава степен, че ние позволяваме на героите да се превърнат в продължение на собственото ни „аз“. Обвързваме се както с тяхното щастие, така и с тяхното нещастие – и в двете виждаме себе си; и в тяхното изкупление търсим собствения си катарзис и изкупление. Трагичният герой ни помага да осъзнаем не само външните си граници, но и вътрешните ограничения на самата ни личност. Тоест, трагедията ни помага да се изправим срещу себе си и да измерим собствената си човечност.
Популярното схващане слага знак за равенство между трагедията и загубата на живот, и свързва комедията с щастливия край. Според сложния възглед на Аристотел за трагедията, героят е с благороден произход достоен за възхищение, морално безупречен и неговият провал е неизбежен резултат от някакъв трагичен пропуск (haemertia) в характера му. Според гърците, зрелището на добър човек, повлечен към погибел поради една единствена грешка, предизвиква у публиката едновременно състрадание и страх, води я към катарзис и пречистване на емоциите. От една страна, Аристотел дефинира трагедията като сериозно действие и посочва единството на трите измерения – време, място и действие – като ключово за структурата на едно драматично представление; от друга страна, посочва атрибутите на класическия трагически герой. От благородния произход до трагичната грешка, която довежда до падението му; трагическият герой трябва да преживее загубата на всичко заради сляпа гордост (hubris).
В трагедиите на Шекспир летвата е вдигната още по-високо и при всичките му трагически герои загубата на царството е съчетана с допълнителни загуби – загуба на разсъдъка при крал Лир, загуба на милосърдието при Отело, изгаряща загуба на идентичност и обезобразяване при Хамлет, загуба на морал и оттам на душата при антигероя Макбет. Съвременната трагедия от време на време използва някои от елементите на класическата, но изгражда съвременна конструкция, която да отрази терзанията на човека в един свят, преживял трансформациите на Ренесанса, индустриалната революция, възхода на капитализма и две опустошителни световни войни. Тя е бунт срещу теоцентричния възглед за света; възхвалява и се фокусира върху антропоморфичните търсения на обикновения човек, когото намира достоен за трагедия, отхвърляйки ограничението той непременно да бъде крал или принц, отказва да се съобразява с „триединството“ утвърдено в класическия модел.
ОК е драматичен сериал, който завършва трагично със смъртта на героя Дахан, изигран от актьора-хамелеон Енгин Акюрек – актьор, обичан заради външния вид и характера си, и обожаван и уважаван заради умението си да „отвлече“ зрителя в неподозирани посоки, на неподозирано разстояние. От самото начало до края разказът е белязан от трагизъм, а главният герой се описва най-добре от думите на крал Лир: „мъж, срещу когото повече са прегрешили, отколкото сам той е прегрешил“. Разказът пренебрегва класическото изискване към времето и прескача дълъг период от единайсет години, които Дахан прекарва в затвора за престъпление, което не е извършил. Когато виждаме за пръв път изпадналия в клиническа депресия Дахан, той по нищо не прилича на жизнерадостния амбициозен лекар от ретроспекцията. Затворничеството е взело своя данък и дългата изолация е създала мъж неспособен да комуникира с друго, освен със скръбта в самия себе си. Тази скръб е чувство съвсем различно от скръбта по починал близък. Това е скръб, родена от възможно най-жестокото преживяване – предателството. Тя разяжда вътрешностите, окопава се в най-скришните кътчета на душата, отравя и вгорчава сълзите на сърцето всеки миг – наяве и насън. Представете си шока, който изживява – неговата любима да поиска от него доказателство за невинността му!
Мисълта, че хората рядко умират от глад и още по-рядко от самота, е отрезвяваща; те „умират“ най-вече от това, че не са обичани. След единайсет дълги мрачни години Дахан е стигнал крайната фаза на здравия разум. В безжизнените му очи виждаме неговите предсмъртни конвулсии, агонията на душата му; последния му храбър опит да разбере съдбата си и да се опълчи срещу нея. Когато най-накрая излиза от затвора и започва живот навън, искрицата живот в него се разгаря в пламък. Но той е осакатен от спомена за любимата-изменница, за изгубеното дете, за пропиления си живот; в непреодолимата си жажда за справедливост може единствено да се вкопчи в останките от живота в един вече чужд за него свят с помощта на „тайнствената непозната“ – момичето, самоназначило се за негов адвокат.
Един от най-силните инструменти, използвани от авторите на съвременни трагедии, е финият елемент на ирония, който подсилва драматичното звучене. ОК е изпълнен с такива моменти. Например, Селви в ролята на спасител! Това е ирония; точно „крадецът“ на Дахановия живот да стане негов „герой“ – няма как да не се усмихнем горчиво на капризната съдба, когато той признава, че е задължен до гроб на красивата адвокатка с думите, че тя го е „събрала като трохи и му е дала слънцето“. Без изобщо да подозира, че същото това слънце с течение на времето ще го опърли и обгори с тайните си; а ние като зрители се усещаме дълбоко свързани с неговото страдание и отчаяние!
Епизод след епизод нашите сетива са атакувани от мисълта, че Дахан е оставен на милостта на една корумпирана нефункцонираща система – неморална и несправедлива, прогнила до мозъка на костите си. Не спира да ни угнетява фактът, че болшинството герои в цялата история носят „маски“, т.е. играят роли, които прикриват миналото им „аз“. Всеки от тях, включително Селви, се крие зад фалшива самоличност. Те лъжат, крият дълбоко тайни, готови са да убиват, мамят и предават, за да опазят тъмното си минало от изваждане на светло. Селви носи най-тежкото бреме, тъй като трябва да жонглира между предишното си „аз“ Вилдан и настоящата си самоличност. Положението ѝ се усложнява от факта, че уравнението от миналото Вилдан/Йълмаз постоянно заплашва уравнението от настоящето Селви/Дахан. Ендер и Йълмаз я следват по петите заедно с вечно мъкнещият се като помияр зад тях Фахри. Мехмет и Текин имат обща тъмна история и макар Мехмет да „осиновява“ Дахан, и да играе ролята на баща след смъртта на Халил Сойсюр, се въздържа да му каже истината за миналото си. Асуман си е създала положението в дома на Музафер Йоранел изцяло с измами; майка и син премълчават подробностите около смъртта на Музафер Йоранел от Шахика, а тя от своя страна прикрива омразата си към Ендер зад параван от язвителни и презрителни забележки. В един свят без слънце, където се редуват нощ и мрак, е въпрос единствено на време Дахан да бъде всмукан от водовъртежа и да бъде принуден да скрие за сътрудничеството си с безмилостния полицейски следовател.
Благодаря за професионалния анализ,, благодаря за превода.
Момичета,
Приятна събота.
Виж целия пост
Момичета, продължаваме с анализите на "До живот" - превод от английски barisea:
Съвременният трагичен герой – Дахан
(от Навид Шахзад)
Защо едни истории ни въздействат повече от други? Защо в едни герои се влюбваме, други намразваме, а към останалите сме безразлични? Кое прави един герой по-ценен от всички останали? Защо чуждестранните зрители реагираха с почти истерично отрицание на трагедията и разочарованието от смъртта на Дахан в 13 епизод на ОК?
Да, мнението на зрителите трябва да се уважава; отговорът на техните въпроси се крие вероятно в разбирането ни на думата „трагедия“. Много добре знаем, че някои истории докосват най-съкровените кътчета на същността ни и едни герои предизвикват симпатиите ни повече от други. В този смисъл една визуално представена история може да се разглежда като много по-сложно преживяване от тази разказана в роман, разказ или дори поема, която е реална само във въображението ни. Макар четенето да изисква повишена чувствителност, критическо и емоционално въображение, то си остава самотно занимание. Докато визуалният разказ – пиеса, филм, представление, драма, сериал – е събирателна дейност, която възбужда зрителните, емоционалните и екстрасетивните ни възприятия до такава степен, че ние позволяваме на героите да се превърнат в продължение на собственото ни „аз“. Обвързваме се както с тяхното щастие, така и с тяхното нещастие – и в двете виждаме себе си; и в тяхното изкупление търсим собствения си катарзис и изкупление. Трагичният герой ни помага да осъзнаем не само външните си граници, но и вътрешните ограничения на самата ни личност. Тоест, трагедията ни помага да се изправим срещу себе си и да измерим собствената си човечност.
Популярното схващане слага знак за равенство между трагедията и загубата на живот, и свързва комедията с щастливия край. Според сложния възглед на Аристотел за трагедията, героят е с благороден произход достоен за възхищение, морално безупречен и неговият провал е неизбежен резултат от някакъв трагичен пропуск (haemertia) в характера му. Според гърците, зрелището на добър човек, повлечен към погибел поради една единствена грешка, предизвиква у публиката едновременно състрадание и страх, води я към катарзис и пречистване на емоциите. От една страна, Аристотел дефинира трагедията като сериозно действие и посочва единството на трите измерения – време, място и действие – като ключово за структурата на едно драматично представление; от друга страна, посочва атрибутите на класическия трагически герой. От благородния произход до трагичната грешка, която довежда до падението му; трагическият герой трябва да преживее загубата на всичко заради сляпа гордост (hubris).
В трагедиите на Шекспир летвата е вдигната още по-високо и при всичките му трагически герои загубата на царството е съчетана с допълнителни загуби – загуба на разсъдъка при крал Лир, загуба на милосърдието при Отело, изгаряща загуба на идентичност и обезобразяване при Хамлет, загуба на морал и оттам на душата при антигероя Макбет. Съвременната трагедия от време на време използва някои от елементите на класическата, но изгражда съвременна конструкция, която да отрази терзанията на човека в един свят, преживял трансформациите на Ренесанса, индустриалната революция, възхода на капитализма и две опустошителни световни войни. Тя е бунт срещу теоцентричния възглед за света; възхвалява и се фокусира върху антропоморфичните търсения на обикновения човек, когото намира достоен за трагедия, отхвърляйки ограничението той непременно да бъде крал или принц, отказва да се съобразява с „триединството“ утвърдено в класическия модел.
ОК е драматичен сериал, който завършва трагично със смъртта на героя Дахан, изигран от актьора-хамелеон Енгин Акюрек – актьор, обичан заради външния вид и характера си, и обожаван и уважаван заради умението си да „отвлече“ зрителя в неподозирани посоки, на неподозирано разстояние. От самото начало до края разказът е белязан от трагизъм, а главният герой се описва най-добре от думите на крал Лир: „мъж, срещу когото повече са прегрешили, отколкото сам той е прегрешил“. Разказът пренебрегва класическото изискване към времето и прескача дълъг период от единайсет години, които Дахан прекарва в затвора за престъпление, което не е извършил. Когато виждаме за пръв път изпадналия в клиническа депресия Дахан, той по нищо не прилича на жизнерадостния амбициозен лекар от ретроспекцията. Затворничеството е взело своя данък и дългата изолация е създала мъж неспособен да комуникира с друго, освен със скръбта в самия себе си. Тази скръб е чувство съвсем различно от скръбта по починал близък. Това е скръб, родена от възможно най-жестокото преживяване – предателството. Тя разяжда вътрешностите, окопава се в най-скришните кътчета на душата, отравя и вгорчава сълзите на сърцето всеки миг – наяве и насън. Представете си шока, който изживява – неговата любима да поиска от него доказателство за невинността му!
Мисълта, че хората рядко умират от глад и още по-рядко от самота, е отрезвяваща; те „умират“ най-вече от това, че не са обичани. След единайсет дълги мрачни години Дахан е стигнал крайната фаза на здравия разум. В безжизнените му очи виждаме неговите предсмъртни конвулсии, агонията на душата му; последния му храбър опит да разбере съдбата си и да се опълчи срещу нея. Когато най-накрая излиза от затвора и започва живот навън, искрицата живот в него се разгаря в пламък. Но той е осакатен от спомена за любимата-изменница, за изгубеното дете, за пропиления си живот; в непреодолимата си жажда за справедливост може единствено да се вкопчи в останките от живота в един вече чужд за него свят с помощта на „тайнствената непозната“ – момичето, самоназначило се за негов адвокат.
Един от най-силните инструменти, използвани от авторите на съвременни трагедии, е финият елемент на ирония, който подсилва драматичното звучене. ОК е изпълнен с такива моменти. Например, Селви в ролята на спасител! Това е ирония; точно „крадецът“ на Дахановия живот да стане негов „герой“ – няма как да не се усмихнем горчиво на капризната съдба, когато той признава, че е задължен до гроб на красивата адвокатка с думите, че тя го е „събрала като трохи и му е дала слънцето“. Без изобщо да подозира, че същото това слънце с течение на времето ще го опърли и обгори с тайните си; а ние като зрители се усещаме дълбоко свързани с неговото страдание и отчаяние!
Епизод след епизод нашите сетива са атакувани от мисълта, че Дахан е оставен на милостта на една корумпирана нефункцонираща система – неморална и несправедлива, прогнила до мозъка на костите си. Не спира да ни угнетява фактът, че болшинството герои в цялата история носят „маски“, т.е. играят роли, които прикриват миналото им „аз“. Всеки от тях, включително Селви, се крие зад фалшива самоличност. Те лъжат, крият дълбоко тайни, готови са да убиват, мамят и предават, за да опазят тъмното си минало от изваждане на светло. Селви носи най-тежкото бреме, тъй като трябва да жонглира между предишното си „аз“ Вилдан и настоящата си самоличност. Положението ѝ се усложнява от факта, че уравнението от миналото Вилдан/Йълмаз постоянно заплашва уравнението от настоящето Селви/Дахан. Ендер и Йълмаз я следват по петите заедно с вечно мъкнещият се като помияр зад тях Фахри. Мехмет и Текин имат обща тъмна история и макар Мехмет да „осиновява“ Дахан, и да играе ролята на баща след смъртта на Халил Сойсюр, се въздържа да му каже истината за миналото си. Асуман си е създала положението в дома на Музафер Йоранел изцяло с измами; майка и син премълчават подробностите около смъртта на Музафер Йоранел от Шахика, а тя от своя страна прикрива омразата си към Ендер зад параван от язвителни и презрителни забележки. В един свят без слънце, където се редуват нощ и мрак, е въпрос единствено на време Дахан да бъде всмукан от водовъртежа и да бъде принуден да скрие за сътрудничеството си с безмилостния полицейски следовател.
Благодаря за професионалния анализ,
, благодаря за превода. Момичета,
Приятна събота.
Препоръчани теми