Бебето ми има страх от баба си.

Бебетата са такива.
Няма определена причина да плачат от някого, просто не го харесват за момента и това е.
А а ко не я взима в ръце? Ако просто си седи в столчето при нея?

1 юли 2017, 15:17 ч.
Ако аз съм там няма проблем, но спре ли да ме вижда и устане само с нея се разплаква. Вземам я успокоявам я пробвам да и я дам и пак рев. Проблема е че го прави само и единствено при нея. С другите хора няма проблеми

Абе това са бебета, нормално е сигурно. Само не знам какво мислиш, че съзнателно или не може да се е случило, докато те е нямало и бебето ти да е наплашено. Това е баба му все пак.

Миризма, очила, цвят на косата, прекалено жестикулиране, дразнещ глас...
Това на прима виста се сещам. Все нещо дразни детето, ако се замислите ще разберете...

Ако това е било първото му оставяне при някой друг човек, мисля че е съвсем нормално детето да плаче. Страхът от непознати е най-често срещан при кърмачетата. Случва дори и близки роднини да са причината за внезапен страх - например, ако се появи с нова прическа или с нов цвета на косата. Може и нещо в цвета на дрехата на свекърва ти да му причинява дискомфорт и затова така да плаче.
Моето дете като беше на около година видя една възрастна съседка, която беше доста прегърбена и вероятно в неговите очи изглеждаща страшно. В тоя момент тя си беше сложила и някаква странна капела, което вероятно подсили ефекта. Тя беше приятелка на майка ми и започна да му се радва, но той се криеше в мен и не искаше да отиде при нея. След това само като минаваме покрай къщата й се дърпаше, плачеше и не искаше да ходим в тази посока. А жената беше много добронамерена и мила, близка приятелка на майка ми. Но след няколко дни майка ми като го водела по улицата, срещнали тази жена и този път тя била без капелата и той, първоначално малко плахо, но после по-уверено, се приближил до нея. От тогава насам постоянно искаше да ходим при тази жена и много я обикна.

Така че мисля, че е нормално от време на време дете да проявява страх дори от близки роднини. Особено на още по-ранна възраст.  Два месеца е много малка възраст и не биха помогнали обяснения, но бихте могли да оставяте на баба му да го вземе на ръце, докато и вие сте там и си говорите с нея. Бебетата търсят обратна връзка от майката и по израза на лицето, тембъра на гласа се уверява дали има наоколо някаква опасност и като се почувстват сигурни, няма да има проблем.

Била съм много кротко и добро бебе - стояла съм в непознати и изобщо не съм плачела.
Но, когато баба ми (майката на баща ми) е искала да ме вземе на ръце, съм пищяла и не съм давала да ме пипне. Тя е живеела в друг град и не съм я виждала често, но винаги така съм реагирала. Баба ми е казвала на баща ми, че ако не съм била толкова малка, щяла да мисли, че майка ми ме настройва против нея, но няма как да настроиш бебе против някого.
Когато порастнах и вече можех да обясня емоциите си, продължавах да изпитвам някакъв подсъзнателен страх от баба ми. Тя никога не се е държала лошо с мене, но аз никога не я обикнах както обичах другата си баба. И изпитвах чувство на безпокойство, необясним страх и притеснение, особено когато ме погледнеше.

Мисля,че няма нищо кой знае какво.Може би се дразни от нещо и за това е така!

Няма да я оставяш на бабата (отписвате я като вариант за гледане) и толкоз.

Не мисля,че е толкова просто.Тя не е просто някаква жена от обява или сайт,а е негова баба.Тя също иска да е близо до внучето си и ще и бъде тъжно ако те спрат да й го оставят,защото го е страх от нея.

Да спрат да й го оставят не значи да й забранят да си вижда внучето. Нали?

В една тема за свекърви е дискутиран този казус за даване или недаване на бебетата на  бабите. Аз смятам, че ако около бебето  от самото начало има често присъствие на най-близките около него, то свиква с аромата им, с тембъра им, с визията им и няма проблеми като този.
По тази логика, не смятам съвет за  отстраняване на бабата от внучето за уместен, още повече, че те живеят заедно. Моята внучка  се плашеше от чичо си - другият ми син. Сега се плаши само от едни негови чехли. Не знаем защо. Нищо особено няма в тях. Обикновени кожени чехли, ама ето -плашат я, а е на 3 години.
Предполагам, че  и при бебето на авторката е свързано   с  нещо от визия или глас.

Моите деца са така-не искат да ходят при едната си баба.Не живеем във Бг ,идваме си само през лятото.Виждат и двете баби само по скайп през останалото време,но при едната ходят със желание и удоволствие,а другата не искат да виждат даже.Голям проблем е.Тя настоява да взема децата-аз нямам нищо против,но децата имат.По-голямото приема времето със нея като един вид наказание или заточение..Защото не иска да прекарва време със нея,а пък ние го  караме и настояваме .Малкото(на 2гд и 9м) направо си изпада в истерия като я види.Даже от гласът и се дразни-като чуе че говоря със нея и гласът и- иска да затварям телефона.Бабата вижда че децата не я харесват и не искат да прекарват време със нея-вижда сцените ,сълзите,нацупените физиономии,липсата на настроение когато я видят и т.н-обаче настоява да ходят при нея.Та сложна ситуация.За никого не е приятно-децата я приемат за наказание,на нея не и става приятно -защото вижда че не я харесват и обичат,и на мен не ми е приятно-защото и аз -карайки децата да прекарват време със нея,без те да го искат-се чувствам като насилник.Принципно-и останалите хора не я харесват,тоест-не умират от желание да общуват със нея -и деца и възрастни.Не знам до излъчване ли е,до тембъра на гласа,до цялостно поведение или какво-но последното  е факт!

Може бабата да има някаква мирима,която дразни бебето-силе парфюм,шампоан или от нещо с което се маже.Като я давате в нея и говорете и за да чува гласа ви и ще свикне лека полека.

И при нас е така
Чудех се много време защо, докато веднъж я "хванах" да го насилва да яде. Но пред мен се премълчаваше. При вас може да не е това проблема, само споделям.
Те и бабите много се захласват, може да му е неприятно... Но като цяло каточели очичките им все към "мама"
шарят и това не е изненадващо