Бебето ми има страх от баба си.

  • 5 066
  • 31
# 15
Сега немога и за 5 мин да се разделя с нея, защото няма на кого да я уставя.
Това конкретно не е кой знае каква драма. Много майки нямат баби на разположение и просто не си остаят бебетата на никого. И така може да се живее.

Скрит текст:
Моите деца са така-не искат да ходят при едната си баба.Не живеем във Бг ,идваме си само през лятото.Виждат и двете баби само по скайп през останалото време,но при едната ходят със желание и удоволствие,а другата не искат да виждат даже.Голям проблем е.Тя настоява да взема децата-аз нямам нищо против,но децата имат.По-голямото приема времето със нея като един вид наказание или заточение..Защото не иска да прекарва време със нея,а пък ние го  караме и настояваме .Малкото(на 2гд и 9м) направо си изпада в истерия като я види.Даже от гласът и се дразни-като чуе че говоря със нея и гласът и- иска да затварям телефона.Бабата вижда че децата не я харесват и не искат да прекарват време със нея-вижда сцените ,сълзите,нацупените физиономии,липсата на настроение когато я видят и т.н-обаче настоява да ходят при нея.Та сложна ситуация.За никого не е приятно-децата я приемат за наказание,на нея не и става приятно -защото вижда че не я харесват и обичат,и на мен не ми е приятно-защото и аз -карайки децата да прекарват време със нея,без те да го искат-се чувствам като насилник.Принципно-и останалите хора не я харесват,тоест-не умират от желание да общуват със нея -и деца и възрастни.Не знам до излъчване ли е,до тембъра на гласа,до цялостно поведение или какво-но последното  е факт!
Горката баба, стана ми много мъчно за нея. Колко невероятно дразнещи и лоши хора си имат своите близки и приятели, колко баби бият и тормозят децата си и пак няма такива реакции към тях. Едва ли е чак толкова лоша, по реакциите звучи като да е някакво чудовище...
Виж целия пост
# 16
Ми не е,но не я харесват просто..За дразнещото-си е дразнеща,да...
Виж целия пост
# 17
И аз имам подобен проблем със свекървата. Жената е много едра, груба и недодялана, и най - вече адски гръмогласна. Аз не я долюбвам особено, но съм достатъчно възпитана да се отнасям мило и вежливо с нея. Уви, обаче, малката не може да я диша. Много неппиятно, а и е внучка и иска да я вижда. Дори иска да я оставям при нея за някой уикенд. Няколко пъти намекнах на мъжа ми, че детето не е спокойно в нея. Тя не е неспокойна  всъщност, тя направо изпада в истерия. Мисля, че страшният и вид, хипер силния парфюм и високия и груб глас плашат детето ми. Ама как да кажа на мъжа ми, или пък на една 55 годишна жена да говори тихо, да не се полива с парфюм и да не я носи в легнала позиция почти до пода.... Не става. Затова, засега и давам да я разхожда с количката насам натам около нас. Тя си кротува, а бабата се радва, че я вижда. И все пак чакам момента когато дъщеричката ми ще проговори, и ще каже сама какво не харесва у баба си, та мъжа ми да престане да ме натиска да и я оставям непрекъснато.
Виж целия пост
# 18
И аз имам подобен проблем със свекървата. Жената е много едра, груба и недодялана, и най - вече адски гръмогласна.
Явно тук е ключът от палатката. Simple SmileОписанието съвпада напълно със това на нашата баба. Peace
Виж целия пост
# 19
Бебето гледа света през очите на майката. То е като сателит на нейното емоционално отношение и състояние. Ако едно бебе плаче от баба, то вероятно това е свекървата, и вероятно майката не понася (се страхува, дразни и т.н.) от въпросната баба....
Виж целия пост
# 20
Здравейте, искам споделя моя проблем. Имам бебенце на 2 месеца и половина, живеем при свекърва ми и тя ни помага. Случвало се е ако трябва да свършим нещо или да излезем да я оставим на нея. Последно я оставихме за да напазаруваме, връщаме се беба плаче нруспокоимо, когато я вземем аз или таткото се успокоява, вземе ли я бабата ревв.. направо лилава става. Пробваме да я дадем на комшийлата, на приятели които вижда за първи път, няма проблеми, но вземе ли я баба и веднага се разплаква. Днес на пример я устаяих на комшийката за 30 мин да се изкъпя нямаше никакув проблем, беба се смее гука. Когато ае прибра баба й и пробва да я вземе писна. Дерзае ме да не е станало нещо докато ни няма съзнателно или не и беба да е наплашена от нея, защото само в нея се държи така. Плачът е ужасен се едно някой я бие, никога не бях я чувала да пмаче така. Всякакви мисли ми минават през главата. Сега немога и за 5 мин да се разделя с нея, защото няма на кого да я уставя.

Не виждам никакъв проблем тук. Детето си е твое, само на два месеца е, а ти се чудиш на кого да го засилиш - баба, съседки, приятели и т.н.

Ще си организираш времето така, че да си свършиш каквото имаш да вършиш без да се налага да разчиташ на филанкишията да ти гледа детето. Твоята основна задача в момента е да се грижиш за бебето си. Бабата може да пазарува, или бащата, или пък да отидете двамата с него и да вземете и бебето, можеш да се къпеш когато съпругът ти се върне и т.н. Варианти има безброй и аз знам, защото съм си гледала детето без изобщо да имам баби наоколо.
Виж целия пост
# 21
О, Бри, моето уважение, че си успяла сама да изгледаш детето си. Но това не е задължително. И аз като родих тропнах с крак и отсякох, че няма да дам на никого да ми гледа детенцето дори за 5 минути. Да, ама щерката се оказа  трудна. Първите 4 месеца бяха само рев. Рев, рев и рев. Стояхме с мъжа ми до 5 сутринта в пълен мрак до аспиратора за да може да заспи, а в останалото време беба  искаше на ръце. Непрекъснато . Не само , че искаше на ръце, но искаше и да стоим прави и да я държим на ръце. Не само това, но и да приклякаме.
Та я, Бри, сега си представи  картинка, в която безсънието, умората и безсилието взимат връх, и нямаш възможност нито да ядеш, нито да отидеш  до тоалетна, нито да се изкэпеш, пък камо ли да излизаш да пазаруваш. Моят мъж работи и се прибира скапан. Колкото и да иска да помогне и той няма сили. Затова се научих да не отказвам помощ. Защото ако една майка е психически и физически изтощена, тя не може качествено да си гледа детенцето и да му се радва.
Една позната  мама ми даде страхотен пример  как ги е строила всички: едната баба гледа бебето и го разкарва на разходки, другата баба (недолюбваната) готви и чисти. Таткото работи цял ден, но ходи да пазарува, майката работи до обяд и когато се върне има сили да играе, да се занимава с детенцето, да му се радва. Чудесна схема е успяла да направи, хем всички участват, хем всички помагат, хем всички доволни.
Виж целия пост
# 22
О, Шоши, аз изобщо е се изживявам като героиня, защото съм гледала детето си без да въвличам всички баби и комшийки. Аз имах и все още имам ясна представа за това как искам да расте детето ми, с какво да се занимава, какво да яде или да не яде и т.н. така че вариант с намеса на външни лица за мен няма. Трудно не трудно, това е положението за мене.

На база на собствения си опит споделям, че е напълно възможно. Гледането на бебе, особено докато е на два-три-пет месеца не е нищо сложно. Авторката спокойно може да се справи и сама или с помощта на съпруга си без да се налага да въвлича бабата и да стресира бебето. Както казах, тя може да чисти, пазарува, пере, готви и извършва други домакински дейности за да може авторката да си гледа детето. Убедена съм, че бабата вече прави тези неща, но зорът е, че не може да й се нахлузи и бебето отгоре. Неприятно наистина!

Не вярвам бабата да го плаши нарочно или да го малтретира, най-вероятно е гръмогласна или има ярка коса например или нещо друго, което бебето не харесва. Положението е такова и аз драма не виждам.
Виж целия пост
# 23
Та я, Бри, сега си представи  картинка, в която безсънието, умората и безсилието взимат връх, и нямаш възможност нито да ядеш, нито да отидеш  до тоалетна, нито да се изкэпеш, пък камо ли да излизаш да пазаруваш. Моят мъж работи и се прибира скапан. Колкото и да иска да помогне и той няма сили. Затова се научих да не отказвам помощ.
Сега си представи същото, но никой да не ти и предлага помощ. И още една разлика - децата са две. Ето ме мен Simple Smile
Малката ми дъщеря вече е на 1г и 10м и никога не съм ходила до тоалетна без нея, нито съм се къпала без нея, с изключение на 2-3 инцидентни случая. До ден днешен не спи нощем и плаче с часове и това е било винаги така, откакто се е родила. Свикнала съм навсякъде с нея да ходя и то още в първите ѝ месеци. Или ще ида с нея или няма да ида, това са ми изброите. Но докато е бебе и лежи в количката, е много по-лесно, а после като започне да тича на зиг-заг навсякъде, става доста по-трудно. И пак се оцелява, не че е лесно, ама не е и най-трудното.
Иначе ако някой предлага помощ, приемам, ама няма желаещи Grinning
Виж целия пост
# 24
Голямата ми дъщеря плачеше така от майка ми. В началото, когато се роди много я обичаше и седеше кротко при нея, но после не я беше виждала 6 месеца и като я виждаше плачеше винаги. Започнахме с майка ми да се прегръщаме пред нея, да показваме, че ние двете сме много близки и се обичаме, за да е сигурна, че аз имам добри намерения към тази жена. Постепенно дъщеря ми свикна и започна да седи спокойно с майка ми. Сега са голяма любов и когато се прибираме първото нещо, което иска да направи е да види баба си. На летището излиза сама навън, докато аз чакам куфарите, защото няма търпение да я гушне.
Може наистина нещо в аромата, дрехите или гласа да я стряска. Мисля, че с времето ще отмине и всичко ще се нареди. Не я стресирай обаче излишно, постепенно и плавно показвай любов и уважение към бабата. 
Виж целия пост
# 25
  
Цитат
Малката ми дъщеря вече е на 1г и 10м и никога не съм ходила до тоалетна без нея, нито съм се къпала без нея
      
Идеята  е ясна по принцип и от предишният пост,но това все пак  е силно преувеличено,за да не кажа друго.. Peace
Виж целия пост
# 26
Не знам дали е преувеличено или не, но е самата реалност Simple Smile Мъжът ми в момента е в друга държава и аз съм сама с двете деца.
Малката през нощта спи толкова малко и така накъсано, че ако имам възможност, веднага лягам да спя с нея и през деня, така че в повечето дни през цялото ми будно време и тя е будна и няма спасение Simple Smile Разбира се, правя опити да ида до тоалетна сама, но тя като ме изпусне от поглед и веднага връхлита, а аз не бих се заключила, защото предпочитам да я виждам, отколкото да свърши някоя беля, докато е без надзор. За къпане пък изобщо няма как да я оставя без надзор.
Като беше от 0 до 6-7 месеца влизах в банята с количката, защото не можех да я оставя във ваната без да я държа, още не седеше стабилно. На тази възраст спеше супер леко и само на ръце, така че беше съвсем изключено да ида до банята и тя да не се събуди. Свикнах да си мия зъбите с детето на ръце.
Като стана на годинка получих разширена вена на хълбока, защото прекалено дълго я държах така.
Но въпреки това смятам, че като се оплаквам, всъщност се глезя и това не са истински трудности.
Виж целия пост
# 27
Не се глезиш - жената на първо място е човек, а после майка. Трябва да си пазим и здравето, и нервите, и съня, ако  искаме да  сме пълноценни майки.
Иначе няма нищо преувеличено. Аз ядях права, приклякайки, а детето в кенгуруто докато трохите и падаха върху главата. В тоалетната със столчето за кола. В банята също, защото знам какво е тамън да се намокриш, насапунисаш и да чуеш истерията на бебето и да хукнеш към детската, а след това да трябва да си чистиш кочината.
Виж целия пост
# 28
Добре..Като знаеш какво е --защо е този язвителен тон към авторката?!
Виж целия пост
# 29
Може ли да цитираш репликата с язвителния тон, защото не мисля, че съм казвала такава. Освен да ме бъркаш с друга потребителка... не знам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия