Искам да кажа ... (131)_17.07-23.07

Лошото е че и ние вървим по техните стъпки. Казах на мъжа ми, ако види, че ставам такава, просто да ме бутне по някои високи стълби

Изморена съм като работен вол навръх жътва. Единият мъж замина. Другият заминава утре. Аз заминавам след три дни. Пфффф. То една логистика, едни организации, едно чудо... Пълна лудница. Времето не ми стига почти за нищо. А трябва да отделя време и да се видя с приятелка от Канада, която си е тук за ежегодната кратка отпуска, и ако не се видим сега - чак догодина...

Мразя да ходя на "шопинг", но покрай подготовката на пътуванията се наложи да понапазарувам повече от обичайното. Вчерашния ми пазарен ден завърши с две оплаквания до собственици на магазини, един сигнал до НАП и един до БАБХ Майка ми вика - дребнава си. Не съм дребнава. Просто ценя всяка своя стотинка, защото знам какъв труд стои зад нея, имам си принципи, и мразя тарикатщини. Ако това ме прави "дребнава" - така да бъде.

За роднините какво да кажа. Тежка тема. Израсла съм в изключително активна общност. Имаме си родословно дърво, родова история, родови срещи... Като дете мечтаех да избягам от всичките тези непрекъснати сбирки - по всякакви поводи, непрекъснато и по всяко време. Пораснах, избягах. Имам си свой свят, свой живот. Участвам рядко, и с не особено желание. Но хората ме обичат и търсят, и понякога трябва да правя компромиси. До преди няколко години бях по-твърда в отстояване на личното си пространство, но с напредването на възрастта на родствениците ми, чувствам как "омеквам" и им отделям повече време и внимание. Старостта е тъжно и самотно време, понякога малки жестове имат огромен смисъл, затова продължавам да търся баланса, в който интровертната ми душа не се чувства притисната, но и да мога да облекча по някакъв начин дните на тези иначе стойностни и свестни хора.

А стига сте се превземали .  че са досадни, досадни са, ама колко нерви ние сме им изпилили .
Моят глас звучи като този на майка ми, като съм нервна, а дори ня съм и биологично дете, да не говорим как започвам и на баща си да приличам по желанието да си подремвам през деня.

Титино, вземи се в ръце, сега ти е паднало да дразниш дребния. Ще ни търпят пък, а и все пак си мисля, че имам чувство за хумор и няма съвсем да изкуфея.

А така, кажи им! А за колко още наши "изпълнения", ако знаеха? Добре, че сме им ги спестили!
И аз понякога мислено се "набирах" на нашите, но се спирах в повечето случаи, защото искаме не искаме, вървим подир тях и не се знае какви ще бъдем!

Много се разбирам с майка ми, но се улавям, че започвам да приличам на нея с годините. А като млада жена и девойка бях много по-различна от нея. Ставането на майка ме промени.

Боже, ако знаеш как благодаря, че не ме застигна майчиното проклятие "ще видиш ти един ден като имаш деца".
Моето, колкото и да плюя по него, не може да ме стигне по правене на глупости. Аз на неговите години вършех такива щуротии, че не знам как са ме издържали нашите.
Опитвам се да бъда родител като тях, защото наистина ми дадоха крила. Никога не ме осъдиха за решенията ми, но и винаги бяха до мен, когато грешах. Лошото е, че аз съм все още импулсивна и остра, а това не ми помага много. Наистина искам да съм приятел с детето ми, но и да го насоча без да съм прекалено "досадна".

Не се заричай, живота е пред нас....могат и да ни надминат по доста параграфи 
Аз пък не искам да съм му приятел на моето, аз съм му родител и държа да си запазя тази позиция.

Родител бях и ще остана, но той е на такива години, на които не искам да се налагам. Време му е да взима сам решения, а да ме търси, когато има нужда. Искам да съм му приятел вече. Родител винаги ще съм, но това няма да ми даде винаги комуникацията, която желая да имам с детето си.

Ако заприличам на майка ми, ще се гръмна.
Тя е отнесена, приказна, шеметна, винаги над нещата, обича откачени шапки и странни бижута, носи шарени рокли на цветя и пеперуди, мирише на парфюм и обожава да танцува. Може да разказва приказки, да пее песни, да танцува и да плете венци, но никога не знае къде са ѝ ключовете, в колко и къде ни е срещата, и кога трябва да се плати тока. Може да плаче с часове за изчезваща птичка в Северна Америка, за страдащо сираче-инвалид в Индия, да говори за вселенска хармония и позитивна енергия, и всичкото това докато пропуска супер важни неща, случващи се на метър от нея... Мие прозорци  и пере пердета всяка седмица, не пропуска ежеседмичните си срещи с приятелки за карти и питие, но пропусна и двете ми дипломирания (в гимназията и университета), защото - "Какво толкова, странно би било ако НЕ се дипломираш, не мислиш ли?"

Изтрих си излиянията.

Бърдс, подозирам, че е любима баба. Както я описваш е голям образ и повечето хора я харесват, ама да не ти е  майка .

Е е всичките, непосредствената съседка е много яка. Ей преди малко иде и носи кекс, не ми била виждала децата и било мъчно и като ги видяла им отрязала от кекса. А моите убийци пуснали некъв мор на плейстейшъна, звука на макс, автомобили ръмжат, не може да си чуеш мисълта. Ама тя не ги била чувала  Обаче аз съм гад. Зверски се ядосах. Пуснах оплакване, че съседката храни котките - има глоба и да, наистина ги храни, приложих снимки на паниците с манджа. Нея не посмях да я снимам, че МАЙ е незаконно. Пуснах оплакване, че 6-те таралясника на други съседи стоят пред у нас и нямат регистрация и тревата никне под тях, а останалите няма къде да паркираме. И ми поолекна. Създавам работа на общината, ай гиди мързеливци.

Абсолютно Ако ми беше съседка или позната, сигурно щях много да я харесвам. Но като ми звънне в полунощ, за да ме попита спомням ли си вторият куплет от онази песен на Булат Окуджава, която... - хич не ми е весело
Синът ми я обожава, но остават насаме след като стана на 7 - преди това съществуваше реалната опасност да го храни цял ден само с череши, или просто да забрави да го храни, докато го учи на правилата на бриджа или му разказва за фестивала през 1968

Аз бих се кефила на такава баб за сина си. Честно. Будила съм баща ми в 3 сутринта заради един виц 

Моите директни баби и родителите ми бяха по-обрани, но в разширената рода имах досег с подобни образи и е гот само отстрани .

Жената на братът на баба ми беше на половина англичанка, на половина австрийка, омъжена за българин. С нея беше супер купон, но на дъщеря и хич не и беше весело. Голям образ беше и наистина беше в състояние да звънне посред нощ и на развален български да те пита нещо.

Всички и казвахме мама Елзи, а тя ни говореше само на английски, и когато се ядоса на немски .