Вечерта, когато си легнахме, поговорихме малко и заспахме. Леглото е прилепено до стената, аз бях от вътрешната страна. Около час след като заспахме, усетих мятане от негова страна и нечленоразделно викане и тъкмо се изправих и ме удари много силно с юмрук от страни в главата и ме запрати в стената от другата ми страна съответно. Скочи и започна почти да галопира през антрето, пак викайки някакви неща и се хвърли на колене на пода в хола. Когато го питах какво става, от пода ме гледаше и с налудничав поглед и различен глас ми обясняваше някакви хора как му крещели. Аз не разбрах какво става и много се изплаших, реших, че ще скочи и се разтреперих и се дръпнах назад. После стана и започна да разправя как сънувал някакви горящи сгради и падащи тавани и гласовете, които му крещели, му казвали да избяга. Аз се върнах към стаята и като ме последва, му казах, че ме е ударил с юмрук в главата. Виеше ми се свят и ми се повръщаше. Видимо беше много разстроен, никога не ми е посягал и е против насилието над жени.
Бърза помощ отказа да дойде, та ходихме след около час ревове до Пирогов за главата, въпреки че докато съм ставала или и аз не знам къде, бях си ударила и глезена, беше подут. Направиха ми снимка на мястото, където ме удари и лекарят каза, че няма видими проблеми, да лежа 10 дни, да не гледам телевизия, компютри, да не приемам кофеин и да взимам обезболяващи и ако до 24 часа имам още гадене и не ми минава от обезболяващите, да мина пак. Ходих вчера на платен преглед и каза, че имам леко сътресение, което щяло да мине от самосебе си и същите неща, които другият лекар ми каза за лежането и т.н.
Доста подробности дадох, но исках да представя пълната картина на фактите.
Проблемът ми идва от там, че аз много се стресирах, не разбрах какво става първоначално и ми изглеждаше като някакъв пристъп на лудост, защото не вървеше, както съм чувала за сомнамбулите бавничко и съсредоточено, а препускаше и говореше страховито. Той винаги е казвал, че при високи температури сънува кошмари, а на басейна бил прегрял и затова се е получило. Изплашена съм и често се разплаквам. Ясно ми е, че не е умишлено, но ми е много гадно, че си лежа и получавам удар, никога не са ме удряли толкова силно и то в главата. И сега имам подутини на 3 места и ме боли. Чувствам се като боксова круша и когато бяхме в спешното се чувствах като онези жени, които ги тормозят физически вкъщи и не мисля, че някой ми е повярвал, докато накуцуквайки обяснявам, че случайно ме е ударил.
Другото, което ме тормози, беше реакцията му на другия ден. По време на случилото се, му казах, че е луд и на другия ден ми припомни това и нещата, за които сме се скарали в басейна, както и че не бил си направил "ритуалите" за след басейн- аспирин, вода и еди- какво си, защото сме се занимавали с вечерята. Това ме обиди много, гнусно е да вменяваш вина, макар че като му го казах, отвърна, че не вменява.
Категоричен е, че повече няма да се случи, защото било слънчасване, но мен ме е много страх и си мисля, че другия път може да се бори с крадец, когото се опитва да убие в съня си. Най- много ме заболя от това, което ми каза "твоята пуста доброта, трябваше да избягаш през входната врата" (да, трепереща в 3 през нощта в блок без асансьор по тъмното...).Знам, че за добро, ама
Много ми е объркано и не знам какво да правя. На никого не съм казала, майка ми определено ще се ядоса много и няма да иска и да чуе всичките обяснения. Винаги е била доста безпардонна относно мъжките недостатъци.
Като се прибрах вкъщи, сякаш ме отпусна напрежението да съм на нокти и се разтреперих и се будих разревана на няколко пъти от разни сирени навън или блъскане на входната врата на съседите и т.н. Притeснява ме фактът, че сега преминава през кофти период и е доста изнервен и точно сега се случва това.
Не сме малки, впрочем- между 20 и 30 сме.