Бременна съм, а кучето изобщо не ме слуша

Темата ми е точно затова. Поисках съвети, за това как да "работя правилно" с него. Не съм експерт, но се старая. Тук има хора с доста повече опит от мен, които могат да ми помогнат със съвети относно това, как трябва да реагирам в определена ситуация. Например получих съвет да излизам преди него, за което не се бях сещала и незнаех.

За мен този съвет с излизането е почти непостижимо изпълним.   Моето куче така и не успях да го свикна да излизам преди него, а по принцип е доста послушно. Просто животното си бърза да излезе на разходка и трябва да водя борба с него, за да изляза преди него от вратата на апартамента. Излиза на площадката и ме чака да си обуя обувките и да заключа. Виж, по стълбите върви след мен, защото държи да върви до стената, а аз просто минавам пред него до стената и по принуда върви след мен.  

не мисля, че съвета за реда на излизането през  вратата е най-важния, ама...
по-важно е да научите кучето да не се дърпа навън
и то ти трябва да си тази, която поставя границите
голяма част от кучетата са интелигентни достатъчно, за да разбират стопаните си, когато ясно и категорично дават команда
но кучето трябва да е наясно, че говорите на него

пример
детето на една приятелка все се опитва да командва кучето си с един лигав и мънкащ глас и то никога не я слуша
правилният тон и интонация са особено важни
също не по-малко важно е даващия командата да е уверен в себе си
животните усещат колебанията и неувереноста и винаги реагират според нея

Абсолютно е така!

Малката ми дъщеря е на 8г. и няма никакъв проблем да строи кучето, когато се налага. Кучето никога не се дърпа, когато тя го води.
Животните не са глупави. Те усещат, когато трябва да бъдат по-внимателни. Просто трябва да знаят правилата у дома.

Според мен е похвално, че искате да направите нещо - никога не е късно да превъзпитате кучето, без значение породата и възрастта. Ето още малко съвети за разходките:

- за да пускате спокойно кучето да потича по време на разходка, то трябва във всички случаи да идва когато го повикате. Изграждането на този навик започва от вкъщи - издебнете момент, в който кучето не спи, не яде и не е заето с нещо много интересно. Извикайте го по име, комбинирано с команда "ела тук". При изпълнение му дайте малко парченце храна, която много обича и го похвалете. Ако не дойде от първия път, повикайте го пак и пак, до момента в който реагира и тогава го наградете. С течение на времето изключете почерпките и останете само на похвали. Когато започне да реагира всеки път в домашни условия, отидете някъде навън, на спокойно и заградено място и повторете упражнението. След като сте достатъчно уверени може да опитате да го повикате в присъствието на други хора. Последният, най-труден вариант е да успеете да го извикате докато яде. Имайте предвид, че ако кучето е мъжко и не е кастрирано, в присъствието на разгонена женска най-вероятно няма да дойде ако го повикате.

- по възможност разхождайте кучето по едно и също време всеки ден, около половин-един час след хранене. Ако часовете се спазват, то ще знае кога да очаква разходка и няма да "изпада в истерия" всеки път щом отворите входната врата, за да излезете някъде.

- докато се разхождате, Вие определяйте накъде ще ходите. Не позволявайте на кучето да стои твърде дълго на едно място и да души - все пак, целта на ежедневната разходка е да се раздвижи и да се изходи. Ако имате възможност за дълга разходка в планината веднъж седмично, би било чудесно.

Аз не се включвам баш по темата, ама последното мнение ме провокира.
По трета точка само не ми е ясно какъв е проблема, ако кучето стои на едно място и души. То си му е в природата да подуши обстойно всякакви следи в треволяците и защо по дяволите ние трябва да га сецаме, че да не стои и души?! Аз когато разхождам моето куче го оставям да ходи, да души, да обикаля, да върви пред мем, зад мен.. това е неговото време и не аз съм излезнала да се разхождам и просто ей тъй да си покажа кучето из града, а съм излезнала за да се разходи кучето и да прави каквото то си иска. Когато ходим по тротоар знае, че аз водя и трябва да върви до мен, без да се офлянква, когато влезем в тревна площ знае, че това е неговото място и го оставям да ме води, където носа му го заведе.

Няма проблем да стои и да души. Проблем е ако настойчиво се дърпа и иска половин час да души някакво храстче, примерно, защото така няма да получи дневната доза движение, от която опорно-двигателният му апарат се нуждае - разходката е единственият му шанс за деня да го направи, особено ако живее в апартамент.

Има си време за душене и офлянкване, но основната идея на разходката не е това. Според мен, разходката не е само за кучето или само за собственика - това е време и за двамата, време за общуване, движение и игра.

Little Queen за малко куче съм съгласна, но за вече пораснало, което знае че разходката освен за изразходване на енергия е и за вършене на нужди няма нужда да бъде подканяно да не се задържа на едно място. Поне аз мисля така спрямо моето куче. Ето одеве го изведох на разходка и предимно си посядвахме, отколкото да се движим. Свърши си нуждите и кучето просто не искаше да върви много и дори сам тръгна да си се прибира към входа.

Така е, от куче до куче си има разлика - точно както при хората.

И мен ме дразни мойто куче като се запъне да души някъде. Но какво да го правиш - кучешка му работа!!!! 

Интересно ми е какво се случва с авторката на темата и непослушното куче!

вероятно има бебе и няма куче

Много е вероятно, за жалост. А детето трябва да расте с животни, според мен, така се учи на отговорност, режим и грижа за другия.